10 практични начина да откажем пластмасата

Сподели статията с твоите приятели:

Кризата с COVID-19 не промени лошите ни навици – да използваме множество пластмасови съдинки, сламки и торбички за еднократна употреба, които лесно може след това да изхвърлим. Показаха го тоновете отпадъци, които изплуваха в реките.

Според Цветанка Тодорова, председател на Българска асоциация “Полимери” обаче, приборите за еднократна употреба в България са намалели с 30% по време на пандемията, заради затворените заведения за бързо хранене, но при доставките на храна по поръчка в дома, в градини, училища и болници има увеличение.

Официалната статистика ще излезе едва след няколко месеца, но според Министерството на околната среда и водите /МОСВ/ ще отчетем спад в потреблението на еднократни продукти от пластмаса.

Евродиректива иска забрана за еднократната пластмаса

Европейската комисия поиска от страните членки на ЕС от 15 юли т. г. напълно да се откажат от производството и употребата на пластмасови издалия за еднократна употреба, които са един от основните компоненти за замърсяването на околната среда. В рамките на следващите години до 2026 г. за пръв път на ниво ЕС ще трябва да се изпълнява цел по трайно намаляване на използването на определени еднократни пластмасови продукти за опаковане на храна за бърза консумация като задължение по Директива (ЕС) 2019/904.

Директивата за пластмасовите изделия за еднократна употреба се основава на съществуващото законодателство на ЕС в областта на отпадъците, но отива по-далеч, като определя по-строги правила за онези продукти и опаковки, които се оказват сред десетте най-често замърсяващи европейските плажове артикули. Новите правила забраняват употребата на някои пластмасови изделия за еднократна употреба, за които съществуват алтернативи – клечки за уши (с изключение на използваните за медицински цели), прибори за хранене (вилици, ножове, лъжици и пръчици), чинии (включително картонени чинии, защото са импрегнирани с пластмасов слой), сламки (освен за медицински цели), бъркалки за напитки, дръжки за балони, контейнери за храна, напитки и чаши от експандиран полистирол. Те трябва да бъдат заменени с алтернативи за многократна употреба. Чашите и кутиите за храна за еднократна употреба не влизат в пълната забрана, за тях ще имаме кратък преходен период до 2029 година.

Наред с това се въвеждат конкретни мерки, за да се намали използването на най-често изхвърляните пластмасови продукти.

Държавите членки се споразумяха да постигнат до 2029 г. целта от 90% за разделно събиране на пластмасови бутилки, както и целта за рециклирано съдържание на пластмасовите бутилки от най-малко 25% до 2025 г. и 30% до 2030 г.

Властта в България чака COVID да намали “естествено” еднократните артикули

Правителството на Чехия реши от 1 юли да забрани производството и използването на пластмасова посуда и изделия от пластмаса за еднократна употреба. Това съобщи на 26 януари министърът на околната среда на Чехия Рихард Брабец. Правителството одобри законопроекта за забрана на производството в страната на пластмасови съдове и изделия от пластмаса за еднократна употреба. Документът се праща в парламента за утвърждаване. Той трябва да влезе в сила, както се планира, от 1 юли 2021 година, обясни Брабец.

При нас все още няма дори намек за забрана на пластмасовите продукти. Според Министерството на околната среда и водите в България COVID-19 ще ограничи “естествено” потреблението на повечето еднократни продукти, за да може постепенно да се премине към трайно намаляване, заедно с предстоящи изисквания за в бъдеще да се залага все повече на продукти за многократна употреба, както и всички опаковки да се произвеждат по начин, който да гарантира тяхната рециклируемост, когато бъдат разделно събрани.

В промените в Закона за управление на отпадъците нови по-строги ограничения или забрани за пластмасови продукти липсват. Според запознати промените могат да станат с наредба, която да предвиди забраните за пластмасовите прибори за еднократна употреба у нас, по такава не знаем дали въобще е започнато да се работи.

От ековедомството казват, че разчитат на използването на продукти за многократна употреба, както и на опаковки, които могат да се рециклират, като бъдат ефективно събрани.

Факт е обаче, че 10 години след въвеждане на системата за разделно събиране у нас тя реално не работи. Пластмасовите бутилки, които трябва да изхвърляме в жълтите кофи за боклук, са най-масовият отпадък, отчитат екоорганизациите особено при своите високопланински почиствания. Следват чашите, опаковките от вафли, торбичките и бъркалките, които най-трудно се събират от природата.

Алтернативите – риск или решение

Алтернативи има. За сламките например това са хартиени и метални тръбички, които вършат същата работа, но многократно.

“За хартиените сламки също се използват ресурси. Не са по-щадящи околната среда, за тях се изсичат дървета. В някои вериги и магазини вече се предлагат дървени трески, които са с много ниско качество и не се знае дали са изцяло безопасни за употреба”, коментира Цветанка Тодорова, председател на Българска асоциация “Полимери”.

Според нея трябва да имаме резерви и по отношение на металните от хигиенна точка дали ще са добре дезинфекцирани. За една такава сламка се използват 50 пъти повече ресурси – вода и препарати, коментира още тя.

Според Елеонора Йосифова от “Грийнпийс”-България трябва да разбием няколко основни мита: че пластмасовата посуда е стерилна, че е по-добре да я изхвърлим, отколкото да измием, имайки предвид, че основният съвет по време на COVID-19 е да се измиват продуктите и използваните съдове с топла вода с препарат.

Истината е, че ЕК закъсня и производителите нямат време да отговорят на изискванията, обясни Цветанка Тодорова от Българска асоциация “Полимери”. Това изисква закупуване на нови машини, което ще оскъпи пластмасовите чашки и ще се пренесе на джоба на потребителя.

Едва в края на 2020 г. ЕК публикува регламент за правила относно задължителната маркировка на пластмасовите опаковки и чаши за напитки, който трябва да започне да се прилага от 3 юли.

Перспективата в продуктите за еднократна употреба

Според Елеонора Йосифова е важно да се убедим най-после, че най-добрата алтернатива са продуктите за многократна употреба.

“Сигурна съм, че всеки от нас при 90% от случаите може да пие напитката си без сламка”, категорична е Елеонора Йосифова. Ако все пак държим, може да го направим със сламка от метал, стъкло, пшеница, бамбук. Металните сламки могат да се измиват в съдомиялна машина на високи градуси, дори в магазините вече се продават сламки за многократна употреба. Така че като ходим в планината или на разходка, да си носим собствена сламка за многократна употреба. Така ще ни излезе и по-евтино вместо да купуваме няколко големи пакета годишно.

Иновации – “депозитна” чаша или наливен шампоан

Възможните алтернативи стават все по-иновативни. На пазара вече се предлагат клечки за уши от хартия, от бамбук, но дори такива за многократна употреба, която може да ползвате цял живот.

За пластмасовите дръжки за балони може да се ползват всякакви алтернативи от дървени пръчки или други подръчни материали от вкъщи. За празника можем да бъдем иновативни и да си изработим сами с подръчни материали или ако не можем, да си купим хартиени.

А приборите за еднократна употреба могат да бъдат заменени с метални за многократна употреба. Може да си носим към офиса собствена вилица, кутия и бутилка за пиене на вода. Много хора започнаха да правят това отдавна, а с home office използването на пластмасовите бутилки за вода постепенно намалява.

Може да заменим чашките със стъклени или такива за многократна употреба. Знаем, че веществата от пластмасата преминават в напитката и тя няма същия вкус, затова просто си вземете собствена чаша, съветва Елеонора Йосифова.

Ако не ви се носи, има вече заведения в София, които работят с депозит за чашата. Има и сгъваеми чаши, които да си носите в заведението. Тръгвайки за парка на никой няма да му натежат няколко стандартни метални лъжици или собствена чашка. Вместо да си купим вода с още една пластмасова бутилка за изхвърляне, може да си налеем в бутилка от вкъщи, допълни още тя.

Ще ви учудим или не, но има решения за използване на иноксови чаши в детските градини, които могат да бъдат персонализирани и тематични. На различни фестивали в страната се използва депозитна система за чаши за бира например, за които заплащате такса и след това си я връщате и ви връщат депозита обратно. В някои от случаите тези чаши толкова се харесват, че хората ги задържат за себе си. На такива масови събития това спестява разходи на организатора и на общината да почисти, разказва Йосифова.

В големите супермаркети е напълно възможно да си напълним чаши с кола и бира от голям контейнер.

Вече има и магазини, от които може да пазарувате само насипни продукти, сред които с изненада може да научите, че има наливни шампоани или душ гелове директно от производителя. От тях може да напълните във ваш съд, в който да си доливате всеки път. Всъщност дори по-евтино ще ви излезе, ако си вземете красив диспенсер и да доливате всеки път, когато се изпразни. Всички тези стъпки са малки, но иновативни, защото сме свикнали на по-различен начин на живот. Но вместо да показваме стандарта на еднодневните, може да покажем мисълта за природата.

Не виждаме институциите да намират работещи решения, коментират неправителствените организации. Боклукът отива в реката, както се случи по река Искър край Своге, дават се пари за изчистването и нищо не се прави за ефективно премахване.

Новите задължения още не са влезли нито в наредба, нито в закон у нас, докато в други страни, включително Чехия, това законодателство вече е факт.

А както твърдят организациите, замърсяването на Черно море продължава да расте със скорост 3 тона пластмаса дневно, в България все още масово се използват и изхвърлят изключително много еднократни пластмасови изделия като чашки, пликчета за пазаруване, бутилки, опаковки от бързи закуски и др. Само за едно лято в България изхвърляме пластмасови опаковки, достатъчни да покрият площта на всичките ни черноморски плажове. Съществува опасност с чашките, за които има преходен период, да се случи както с найлоновите торбички, хората си плащат за тях и те продължават да са навсякъде около нас. Затова е нужна промяна на мисленето.

Екоорганизациите напомнят, че към 2029 г. държавите-членки трябва да събират разделно за рециклиране 90% от пластмасовите бутилки с вместимост до 3 литра. Сегашното ниво на събираемост е 10-15%. Тази висока цел е невъзможно да бъде изпълнена без въвеждането на пряк паричен стимул за потребителите – такъв е възвръщаемият депозит върху всички пластмасови бутилки за напитки.

Депозитната система е приложим вариант навсякъде в Европа. Хората така или иначе плащат за опаковката на храната и на водата, част от тези средства могат да им се връщат. Тази инициатива трябва да дойде от Министерството на околната среда и водите и от общини в партньорство с бизнеса. Вместо това обаче официалната позиция на екоминистерството е, че това е въпрос, който не е от компетенциите на МОСВ и прехвърля отговорността върху общините и потребителите.

Производителите също трябва да бъдат стимулирани да започнат да събират пластмасовите бутилки обратно. Около 25% от новите бутилки трябва да са от рециклирани суровини, което плавно ще започне да променя и техните нагласи. Това не са норми, които само ЕК ни налага, това са норми, които са важни за нас самите.

Вече 16 години сме свидетели на слабия успех на системата с цветните контейнери по улиците. България е на едно от последните места на картата на Европа само с 22% пластмасови бутилки, които се събират обратно. Страните с най-високите проценти са и 10-те държави, които използват депозитна система за връщане на бутилки (Хърватия, Дания, Естония, Финландия, Исландия, Литва, Норвегия, Швеция, Германия, Холандия).

От екоорганизациите предлагат въвеждане на задължителен депозит върху еднократните пластмасови бутилки за алкохолни и безалкохолни напитки, който купувачите могат да получават обратно във всяка точка на продажба, без нужда да доказват покупката с касова бележка. Те настояват за задължителна цел от 50% трайно намаляване на еднократните пластмасови чаши и кутии за храна до 2026 г. А също така и постепенно ограничаване и окончателна забрана на еднократните пластмасови опаковки за храна и напитки, предлагани в учебните заведения до 2023 г.

Нуждата от спешни действия в България е очевидна. Поради липсата на подходящи мерки и от страна на Министерство на здравеопазването, почти всяка българска детска градина продължава да изхвърля над сто и тридесет хиляди (130 000) еднократни пластмасови чашки годишно. Тяхната стойност възлиза на 3000 лева – сума, достатъчна, за да се закупят хигиенични индивидуални чаши за многократна употреба за всички деца. Това е най-добрият начин да предадем днес правилно възпитание на утрешните отговорни жители на планетата, а именно – посланието, че Земята не е за еднократна употреба.

Източник/ци: expert.bg, dir.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *