Художникът Иван Ангелов полита с балон, за да се наслаждава на природата

Сподели статията с твоите приятели:

Иван Ангелов е един от творците ни, който рисува след Освобождението на България. В изящните си платна вгражда онези естествени образи на жътвари по нивите със скръбна и огорчена душа. Част от сюжетите му също са розоберачки, жени около кладенци или на чешми, косачи или българки по време на седенки. Изобщо рисува бедните хора от селата, техния непосилен труд и страдания.

 

Успява да проникне в бита на нашенци и да го пресъздаде върху платното с един истински колорит. С тези простосмъртни човеци, поели върху плещите си труда, обичал често да разговаря и да се шегува. Той оставя много техни рисунки, които по време на бомбардировките над София през 1944 г. са унищожени.

 

В творчеството му ясен израз има природата и нейните стихии. Създава прекрасни пейзажи с надвиснали буреносни облаци и застлани от градушка жита, притихнали ливади по време на коситба, следобедната мараня през горещите дни.

 

Художникът обичал природата и самият той се наслаждавал заедно с поета Иван Вазов на хубостите ù. За това пише авторът на „Под игото“ в пътеписа си „Костенец“. С Иван Ангелов и още един свой приятел често си правят екскурзия до това приказно местенце, където художникът „дири сюжети за пейзажи“. Тримата мъже дълго си говорят за красотата на българската природа.

 

Вероятно пак тя привлича Иван Ангелов да излети с балона на французина Годар, за да наблюдава хубостите ù. Това става през октомври 1892 г. по време на Пловдивското изложение. Тогава художникът е учител в Пловдивската гимназия. За нещастие времето се влошило и французинът и българинът полетели към небето на другия ден – 16 октомври.

Иван Ангелов поставя основите на битовата ни живопис. Много от картините му днес са в неизвестност, а други – в чужбина. За тях се знае от репродукции достигнали до нашето време. Други негови творби, работени с перо и молив, са унищожени. Самият художник рядко е изписвал името си върху тях или пък годината, в която е рисувал върху платното. Обичал е да слага под тях инициала си „А“.

 

Често е преработвал творбите си и ги е заявявал с нови имена. За разлика от други наши художници, които пишат по въпросите на живописта, Иван Ангелов не оставя дори ред. Изцяло е отдаден на преподавателската си работа в Държавното рисувално училище, където е професор и работи ежедневно над планата си.

 

За него не се знае много, не е имал деца, които да разкажат за талантливия си баща. Съпругата му Рада Ангелова си отива от живота без да напише спомени. Но оставя завещание, в което се казва картините на мъжа ù да бъдат дарени на картинния отдел при Археологичекия музей в София.

Неговото родно село е Бреница, което се намира на юг от Дунав, на левия бряг на Искър. Самият Иван Ангелов е роден на 18 април 1864 г. Баща му Ангел Стоянов бил тежък търговец. Братята му Тодор, Иван (Бояджията) и Иван (Маматарката) са в една задруга със своя баща и прекупвали добитък.

 

Двамата Ивановци били близнаци, а в Бреница традицията повелявала те да носят едно и също име. След време ги разпознавали по прякорите им. Единият Иван бил наречен „Маматарката“, затова че носел винаги кожена шапка и с нея приличал на известната гъба, а другият – поради това, че се занимавал с бояджийство.

 

Тримата братя ходели с баща си, за да търгуват в Цариград. Той скоро умира, а един месец след него си отива и майката. Малкият Иван Ангелов остава сирак на пет години заедно с три годишното си братче.

 

Грижата за невръстните деца поели чичо им Иван (Бояджията) и братовчед им Стоян Тодоров. В чуждия дом стринка им Ивана се държала строго и студено към сирачетата. Децата трябвало да носят вода за бояджийницата. Скоро умира и най-малкото братче на бъдещия голям художник. Иван Ангелов сякаш остава съвсем сам на света. Често бяга от къщи и гостува при овчарите в кошарите на чичо си, които се намирали край Искър.

Още като дете рисува по стените на къщите или върху пясък. А роднините му разказвали, че със сярна киселина и боя, взети от магазина на чичо му, той нарисувал птици и изображения върху платното, което тъчала стринка му. Платът се разкъсал от киселината и злата жена му хвърлила голям бой. Дори искала да го изгони от къщата.

 

Чичо му Иван (Бояджията) разбрал, че момчето има дарба и го изпратил в Търново при брат си, за да продължи с науките. Момчето завършило третокласното училище. После се хванало на работа при чичо си, който имал големи магазини в старата столица и Ески Джумая. Богатият роднина имал също търговски връзки в чужбина, основно с Виена.

 

Иван (Маматарката) решил да изпрати своя син Сава да учи в австрийската столица и за да не бъде сам изпратил с него и племенника си. Немският език затруднявал двете българчета, те се преместили в Загреб и се записали в гимназия. Иван Ангелов успява да научи добре хърватски и немски език. В Загреб бъдещият голям художник вижда за първи път истински художествени произведения.

 

Пред 1881 г. той се премества да учи в реалната гимназия в Осиек – Австрия. Намеренията си да продължи образованието си в художествено училище споделил с големия търговец Сава Илиев, чрез когото получавал средства за учене, изпращани от чичо му Иван (Маматарката).

 

Българският търговец, който също имал интерес към изкуството, препоръчал момчето да замине за Мюнхен. Там се намирала по онова време най-известната художествена школа в Германия.

Иван Ангелов скоро отпътува за баварската столица и постъпва в Художественото приложно училище. Първоначално рисува „фигура с черно по жив и гипсов модел“. Преподавателите му го забелязват като талант и му препоръчват да се прехвърли, за да учи в Кралската баварска академия на изящните изкуства, която също се намира в Мюнхен. При постъпването в академията, чрез съдействието на Михаил Сарафов, известен за времето български дипломат, на студента е отпусната държавна стипендия от българското правителство.

 

Негов професор става прочутият немски живописец Карл Пилоти, най-известният представител и създател на реалистичната школа. При него Иван Ангелов изучава живописта, артистичното полагане на маслените бои върху платното, предаването на светлината, но също става майстор на рисуването с въглен. Именно по това време в Мюнхен се утвърждава битовата живопис, която е част и от творчеството на българския студент.

 

Макс Либерман, Вилхелм Лайбл и Адолф Менцел също повлияват върху живописта на Иван Ангелов, който успява да научи от тях значението на баграта, въздуха и светлината.

 

След завършване на академията през 1886 г. се завръща в България, учителства във Варна и в София. Първите му творби са градски пейзажи със стари паметници от столицата. Рисува изгледи от София със стара архитектура. На следващата година урежда първата си самостоятелна изложба, която е втора в България.

 

Първата била открита през 1885 г. от художника Иван Димитров, завършил академия в Букурещ. Изложбата е представена в гимназиален салон и между картините са три големи платна – „Руината на Света София“, „Село Сливница“ и „Изглед от София“. В нея присъстват скици и етюди правени в Мюнхен. До работите на художника са подредени и рисунки на учениците в гимназията. Изложбата събужда неочакван интерес сред софиянци. Големите платна на Иван Ангелов са откупени от Панах и сложени в неговата кафе-сладкарница „Панах“, посещавана от столичния елит.

След тази успешна изложба правителството отпуска стипендия на Иван Ангелов за специализация в Рим, където той допълва знанията си с четката цяла година. Италианската живопис също повлиява на творческите му търсения и усъвършенстването на техниката. Докоснал се до италианските майстори се завръща в родината и вече учителства в Сливенската мъжка гимназия, после и в Пловдивската.

 

Именно в тези години показва творческата си индивидуалност. Творбите му от този период изненадват съвременниците му със своята самобитност, но и някаква невидима поезия, която успява да вгради в тях. През 1892 г. художникът участва в Картинния отдел на Пловдивското изложение с две свои работи и взема златен медал. Едната е „Жетва“, а втората – „Жетварка“. Самият Антон Митов е възхитен от живописните му платна.

 

Друга подобна картина на тези две, с жетварски сюжет, Ангелов подарява на двореца. Тя изобразявала селянин, който жъне. До него мома със сърп в ръка, а друго момиче пие вода от стомна. На картината се виждало дете и момче, което плете класове. В далечината селяни, които приведени работят… 

 

Художникът обичал да посещава Карловските чифлици, където ставала голяма жътва. През лятото на 1893 г. летува в село Овчеларе в чифлика на Душкови, богати пловдивчани, близки до семейството му. Там наблюдава прибирането на житото и после го изобразява върху платното.

 

През 1893 г. се оженва за Рада Караминкова, учителка по френски език, която е от богат Калоферски род. Съпругата му наследила богатство от дядо си, което пък е от чичовците му Христо и Евлоги Георгиеви. Рада е завършила в Женева, самата тя можела да рисува. От Калофер художникът черпел своите теми и разнообразни сюжети, от тук са много от жътварските му и розоберски платна. Летните месеци той и съпругата му прекарвали в къщата на чичото на Рада сред голяма градина с чешма и плодни дървета.

 

През 1896 г. Иван Ангелов участва в създаването на албум на българското правителство, подарък за Николай II по случай коронясването му. В София се организира Втората художествена изложба от Дружеството за поддържане на изкуството в България.

 

Участва с платната си „Събиране на рози“, „На чешмата“, „Цигани на пазар“ и „Селяни на почивка“. Все сюжети, които са вдъхновени от видяното в Калофер.

 

Топлият колорит, играта с цветовете, вълшебните ефекти приковават погледа на зрителите. Той успява да превърне обикновеното в поетично и да се докосне до съвършенството.

 

Ангелов става редовен преподавател в Рисувалното училище по рисуване и живопис, а после и професор. Негови колеги са Иван Мърквичка, Антон Митов, Ярослав Вешин, Борис Шатц и други известни имена в нашата живопис. Има голяма заслуга за подготовката на първите студенти в художественото образование, които печелят награди в чужбина.

 

Ръководел курсове по художествено обучение в черно – глава в натура и голо тяло. Преди той да преподава в училището се рисувало „с мъртвия материал на соса, който учениците механично разтривали с тушовките“.

 

Този начин не допадал на Ангелов и убедил Мърквичка да въведе рисуването с въглен. Това дало нови възможности за пластичността на формите и светлината.

Ангелов два пъти за кратко е временен директор на Рисувалното училище, но предпочитал да работи върху платната си. Участва в изложба в Белград – „Бог дал, Бог взел“, „Спомен“, „Моят дядо“ и „Паисий“. Картините днес са в неизвестност, но се знае, че показват творческата му зрялост.

 

Едно от майсторските му платна е „Клетва“, в което показва прецизността на живописта си. В него са изобразени тревогите и грижите на селяните за своята земя. Още тогава брат брата си убива за парче земя, актуално било и завладяването на общински имоти. Сюжетът на картината му е създаден по истински случай. Художникът е очевидец.

 

Александър Огнянов, известен адвокат, който е братовчед на съпругата на Ангелов е бил защитник на голямо дело за спорна земя. То се водело между Кнежа и Бяла Слатина. Делото е гледано от съда на полето, където са разпитани свидетелите. Под клетва трябвало да установят границите на общинската мера. Това художникът пресъздава върху своето платно. Там освен селяните, облечени в черни и бели дрехи, което показва, че са от различни села, са изобразени свещенникът, съдията и адвокатът.

 

От 1906 г. Иван Ангелов участва все по-малко в български изложби. Представя свои работи в чужбина. Единадесет от картините му са част от международна изложба в Лондон. Взема участе и в изложба на Дружеството на италианските художници във Флоренция с картината „Врачка“. Представя свои работи на Международна изложба във Венеция. Там бързо откупуват картината му „Селянка от долината на розите“, пред която се спират всички дошли да видят майсторската живопис, а Музея на Модерното изкуство във Венеция откупува картината му „Спомен“.

 

Следва изложба в Рим, а последната му е през 1922 г. във Виена, където участва с шест картини. И докато в чужбина следват една след друга изложби, то в България от Първата юбилейна изложба през 1906 г. до края на живота му се появява само в още една. Тя е по повод 25 години от основаването на рисувалното училище. Случва се през 1921 г.

 

Към края на дните си работи над свои стари творби, поправя или дорисува платната си. Последното, над което работи е „Войнишки гроб“. Самият той я наричал „болната картина“ и това е една от най-добрите му работи. Днес негови платна се намират в Националната художествена галерия, Столичната художествена галерия, тази в Пловдив, а други са притежание на частни лица.

 

През 1924 г. Иван Ангелов заболява тежко, излиза в отпуск и през април заминава за Париж, където е опериран от рак на бъбреците. Успява да се възстанови, но за кратко – на 4 август 1924 г. умира в София. От света си отива един от поетите в живописта. Името му остава редом с едно поколение майстори художници като Иван Мърквичка, Антон Митов, Ярослав Вешин, които правят уникална нашата живопис с народните мотиви, ритъм, багри и оригиналност.

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *