Христо Иванов: Образованието в Плана за възстановяване е сведено до комсомолски клишета – България

Сподели статията с твоите приятели:

Facebook/Ивайло Мирчев

Образованието е ключовият инструмент за модернизация на страната и трябва да е централна тема в Плана за възстановяване и устойчивост, но беше сведено до една “салатиера от комсомолски клишета”. Това мнение изрази съпредседателят на Демократична България Христо Иванов по време на онлайн дискусия, посветена на образованието в предложения от правителството проект. Иванов определи плана като един “злочест документ, който беше измътен от българската администрация”. 
 
“Едно общество трябва да избере дали иска да инвестира в затвори, или в образователни институции”, заяви Христо Иванов и посочи, че инвестицията в образование е най-добрата инвестиция в ред, законност и сигурност.
 
“Демократична България ще инвестира във всяко българско дете, независимо откъде произхожда, така че да имаме едно ново поколение български граждани, които да допринасят за една България, която е страна в 21 век”, каза още той. Обърна се и към вицепремиера Томислав Дончев, който обвини форацията, че не е чела плана: “Чели сме, г-н вицепремиер, но там няма нито адекватна визия, нито адекватни мерки”.
 
Преподавателят в Софийския университет и член на Националния съвет на “Да, България!” д-р Георги Няголов посочи, че в проекта на правителството липсва анализ на ситуацията в страната. По думите му в ключовата област “Образование” планът не предвижда нито възстановяване, нито устойчивост. Той открои 3 големи проблема: нуждата от ускорена цифровизация на образованието; голямото изоставане на ученици от групи с по-нисък социален статус; негативното отношение към дистанционното обучение след стихийното му въвеждане през пролетта о страна и на родителите, и на учителите, и на учениците.
 
Д-р Ива Бонева, изпълнителен директор на сдружение за споделено учене ЕЛА и преподавател във Факултета по педагогика на СУ “Св. Климент Охридски”, добави, че освен анализ, в плана липсва признаване на проблем. Тя посочи, че в документа се цитират резултати от изследването PISА и данни на Евростат, но те не се адресират. По думите ѝ обаче в това няма нищо изненадващо.
 
“Предложеният план всъщност е продукт на същата тази образователна система и затвърждава най-големият проблем в нея – симулацията”, е нейното мнение.
 
Според Бонева и в този план българският учител продължава да не бъде подкрепен. Тя акцентира върху необходимостта да бъде подготвено ново поколение учители, за което е нужно преразглеждане на учебните програми в университетите и обвързването им с практиката.
 
Проф. Александър Кьосев определи плана в частта му за образованието и културата като “един имитативен, празен документ”. По думите му той е изпълнен с пожелателни мерки с комсомолски вид – цитират клишета, а зад тях няма съдържание. Той постави акцент върху възможността чрез средствата по Плана за възстановяване българската култура да стане достъпна в дигитална среда – проблем, който на фона на кризата с коронавируса ярко се открои.
 
“Трябва да се построят виртуалните сгради на българската култура. Сега българската култура има възможност за преминаване в дигитална среда, а държавата трябва да участва с най-важното – стандартизирането на критериите и управлението на тази среда”, заяви проф. Кьосев. Той изтъкна, че културата има потенциала да включва, да обединява – нещо, за което в проекта на план няма и намек. “Ако от нещо имаме нужда в тази криза, това е именно надеждата, която културната продукция може да даде”, убеден е Александър Кьосев.

Източник: Inews.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *