Хората казват „Борисов ще се справи“, защото искат самото общество да се справи

Сподели статията с твоите приятели:

Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: По време на първата вълна на Ковид-19 ви попитах има ли печеливши от кризата с коронавируса на българската политическа сцена, и сега ще ви попитам отново същото.

Първан Симеонов: Не ми се ще да търсим печеливши и губещи по политическата сцена точно от Колид-19, искрено се надявам, че накрая всички ще бъдем печеливши като общество – ще излезем с малко повече имунитет, обществен имунитет и с малко повече здрав разум, ще сме пробвали и двете: и немския модел, и шведския модел – по всичко личи, защото очевидно властта превключи към шведския модел още лятото. И искрено се надявам да продължим да минаваме между капките. Все по-трудно ми е да вярвам в това, но има и някои признаци на надежда все пак.

Водещ: Епидемичната обстановка става все по-сериозна с всеки изминал ден. Виждаме обаче, че на този фон има политически партии, които мислят и за това, което ще се случи след няколко месеца, а именно редовните парламентарни избори. Защо обществото спира да вярва на изпълнителната власт от гледна точка на мерките? Имахме при първата вълна ситуация, в която хората не вярваха в коронавируса и бяха против мерките. Сега как се е променила картината?

Първан Симеонов: Не бих казал, че обществото спира да вярва на текущата власт. Напротив, от последната вълна на изследване, която беше в началото на ноември, до тази, която наскоро проведохме в средата на ноември, няма особена промяна. Има едно отношение 40:50, 50:40 по различните индикатори. Най-общо казано, в обществото има две мнения. Но трябва да ви кажа, че в българската социологическа практика като видиш поделени на две мнения за това как се справя някоя институция или администрация, това вече е толкова недобър атестат. Защото в България обикновено когато мислим за институциите и администрацията, мислим подчертано негативно. А в конкретния случай, когато мислим за начина, по който институциите в страната се справят с коронавируса, по-скоро общественото мнение е толерантно. Да, разбира се, то не е на онези нива от началото, които помним от април месец. Естествено, че тогава навсякъде по света одобрението за текущите правителства скочи много, но то скочи извънредно, и скочи заради страха и заради неизвестността. Когато има външна опасност, която е непозната, обществата забравят различията. Сега, разбира се, нещата не са чак толкова екстремни, но пак казвам, има някакви мнения 50:50. Ако попитате: Ще се справи ли Борисов, по-скоро хората казва: „Ще се справи“. Не защото много му се радват на Борисов, а защото в общи линии стискат палци самото общество да се справи. И понеже няма кой друг да представлява обществото в момента, освен оперативният му връх, естествено, че щем – не щем, стискаме палци на оперативния връх – това са банални неща. Когато питаме хората дали мерките са по-добре или по-зле в сравнение с други страни, забележете, хората продължават да казват, че са по-добре. И това се дължи, мен ако питате, донякъде и на хлабавите мерки. Българското общество не изгаря от желание да бъде затваряно отново и да го кажа така: българското общество се отнася толерантно към мерките, защото и мерките са толерантни. А сега, трябва да направим едно уточнение, разбира се, назад във времето, ако питаме хората: искате ли отново да ви затворят, естествено, че огромна част от хората казаха: „Не“. Сега като че ли лека-полека хората дори и тази мисъл започват да допускат. Но пак казвам, няма някакви отчетливи мнозинства в тази посока, разбира се, трябва да изчакаме и следващи вълни на изследване, за да видим дали страхът ще накара хората както се казва сами да узреят за затваряне.

Водещ: Основната разлика между първата вълна и втората вълна на Ковид-19 е, че при първата вълна имаше много строги мерки и недоволство на хората от тези мерки. Сега, при втората вълна имаме хлабави мерки, както се изразихте. И хората са доволни от това. Но не са доволни от обикалянето на линейките по различни болници в търсенето на свободни легла. Ето тук, според мен, е сблъсъкът. И ако може би не е отчетено в това изследване, по-късно това ще проличи.

Първан Симеонов: Напротив, отчетено е доста добре в изследването. Ако видите около 76 %, над 3/4 от българите ще кажат, че се страхуват и тази седмица, и преди 2 седмици, се страхуват най-вече от това, че няма да могат да се възползват от здравната система, ако им се наложи. А също 3/4 ще ви кажат, че явно не е било използвано добре времето през лятото. Също около 3/4 ще ви кажат, че медиите създават излишна паника. Между другото, близо 2/3 ще ви кажат, че властта създава излишна паника. Тоест, обществото си остава критично. Но тук трябва да правим едно много важно уточнение – дали става дума за български проблем, специфичен български проблем или такъв е климатът на много места в Западния свят. Аз не се наемам да кажа. Просто нямам толкова познания, за да мога да сравня с начина, по който вървят нещата в Белгия, Холандия, Германия, където се сетите. А по-скоро ми се струва, че нищо специфично българско не се случва от първия ден на коронавируса до сега. Каквото прави България, най-вече го е видяла от някъде от западните образци – това е абсолютно нормално. Навсякъде имаше недоволство срещу маските, после навсякъде имаше недоволство от други неща, навсякъде се създава впечатление за известен хаос. Сега, разбира се, в България наивно би могло да кажем, че можем да очаквам тук да сме цъфнали и вързали, меко казано не сме. Легла вероятно има, даже в изобилие ми се струва, но лекари май няма.
Така че ситуацията е специфична в България, но колко да е специфична на фона на хаотичното усещане в целия Западен свят. Плюс това вижте, държави, които затваряха, носиха маски цяло лято и т.н., и накрая ги удари втора вълна с още по-голяма сила. Ясно е, че нашият, Западният свят като цяло не е много готов, и за съжаление трябва да го отбележа, административно-командни модели, така по-рестриктивни модели, какъвто е например китайският, се оказват по-успешни. Тук, ние така да се каже донякъде волно или неволно плащаме цената за свободата си в Западния свят, и България не прави изключение. А това, че България изглежда хаотична, какво да ви кажа? Първо, най-вероятно това е истината. Пак казвам, аз не мога да сравнявам с други образци, затова не бързам в изводите си. Второ, в България сме, нали не очакваме да е нещо много различно от хаотично? Казвам го с горчива ироническа ирония. И трето, вижте, идват избори. Тук каквото и да направи оперативната власт – добра, лоша, опозицията ще каже обратното. Вие го казахте преди малко – през пролетта: „Стойте в къщи“, и излизат едни хора и казват: „Свободата, правата“ и т.н. Сега обратно, сега казват: „Не стойте в къщи. Пробваме шведския модел. Разчитайте на собствената си отговорност“, и излиза главно либералната общност и казва: „Дайте да се затваряме“, и то винаги е така, идват избори. Плюс това имаше скоро протести в страната, които поляризират обществото.

Водещ: Все пак обаче ще понесат ли щети управляващата партия ГЕРБ и по-малкият й коалиционен партньор „Обединени патриоти“ конкретно заради епидемията от Ковид-19?

Първан Симеонов: Извинете за клишето, което ще кажа, но наистина е рано да се каже. Първи вариант – ще понесе щети, защото в момента обществото долу-горе не мисли толкова за политиката, мисли за вируса. Пак казвам, донякъде си стискаме палци да се справим като общество и волно или неволно проектираме нашите надежди върху управленския връх, може би просто поради липса на друг – от кого друг да очакваме да се справи, освен от хората, които се очаква да се справят? Тоест, щем – не щем, стискаме палци. Но после, дай Боже, като отмине това, надявам се скоро, различията отново ще проличат, и хората ще могат да направят критична равносметка. Вариант 1: Управлението ще загуби от това усещане за хаотичност. Да не говорим, че понякога медийният дискурс е традиционно критичен. Знаете, за медиите само лошата новина е новина, това е базисно правило в правеното на журналистика. И понякога дори да няма хаос, то така изглежда. Това е първи вариант: управлението губи. Втори вариант: Управлението е напипало тънката струна на българското общество, а именно нежеланието за мащабно ново затваряне, запазило е долу-горе някакъв живец в икономиката, там минава между капките. Между другото, данните от изследването го доказват донякъде, че перспективата е неприятна, но остава далеч от апокалиптичните варианти, които се виждаха напролет. И в този вариант управлението по-скоро излиза с позитив. Но пак казвам, рано е да каже, защото ние сме далеч, според мен, от развръзка.

Водещ: Да, поне докато не намалеят случаите на заразени. Благодаря за този анализ, макар и предварителен.

Първан Симеонов: Да, точно така, предварителен.

Евелина БРАНИМИРОВА

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *