Трябва ни елит, който да вдъхновява за добро, трябват ни лидери, на които да вярваме

Сподели статията с твоите приятели:

Ген. Константин Попов

Бивш шеф на ВВС,

бивш началник на отбраната,

бивш депутат

 

Високите летни температури бързо нажежиха до скоро прохладния въздух до горещо. Едновременно с това, все по-разгорещени станаха и политическите страсти, с наближаването на изборния ден, натоварен с големи очаквания за промяна.

Възможна ли е тя обаче, ако стъпва на липса на толерантност към гледната точка на другия и дори отрицание на правото му да я има?

Политическото говорене в момента изглежда предимно високомерно и самоцелно, вместо да обсъжда отговора на най-важния въпрос – към какво се стремим, коя е посоката, в която искаме да вървим и желания краен резултат.

А именно – ново, прозрачно, интелигентно и почтено управление на страната ни, което да носи усещане за сигурност и стабилност у хората.

За съжаление, свидетели сме на ярка поляризация на нагласите в обществото, която намира проявление в отчетливо поведение на грубо противопоставяне и бих казал, израз на открита ненавист към опонента.

От една страна, имаме силно разпокъсана политическа сцена, наситена с личностни нападки, междуособици и компроматни обвинения, сякаш всеки участник има убедеността, че ще управлява сам и съзници по-късно няма да са му нужни.

От друга страна, фен групите на политическите субекти са захвърлили някъде умението си за интерпретиране на фактите и демонстрират постоянен глад за внимание и жажда за думи, които да удовлетворяват единствено и само техните потребности. В този спектакъл липсва диалога за общото благо.

Разочароващо е, че го няма усилието за установяване на среда за търсене на възможности за компромис и постигане на съгласие с цел градивни действия за по-добро бъдеще за всички нас. Среда, в която да не допускаме разделение помежду ни заради квалификации като по-добри, по-умни, по-лоши или по-глупави, при това базирани единствено на политическите ни симпатии.

Нашият шанс за прогрес, като личности, общество и нация, е да започнем да вярваме повече във възможностите си, а също и да намерим сили да надмогнем егото и низките си страсти, които като че ли владеят повествованието днес.

Иска ми се да вярвам, че можем да създадем по-смислен слоган от „Този е лош, изберете мен“, както можем и да не се оставяме да живеем с усещането за нещастие, тегнеща безнадеждна обреченост или, още по-лошо – неувереност в собствените ни способности. За целта би било добре да имаме политическа класа с воля да носи отговорност и да представлява интересите на хората за просперитет.

Трябва ни елит, който да вдъхновява за добро, да ни мотивира за добро – добро образование, добро здравеопазване, добра икономика, добър живот. Трябват ни лидери, на които да вярваме.

Но преди това е важно да повярвяме в себе си. Да имаме смелостта да си поставяме големи цели и да ги преследваме с труд, упоритост, последователност и постоянство.

Успехът, така както всеки един от нас го разбира, е възможен. Не е вярно, че нищо не зависи от нас. Напротив, всичко зависи от нас.

От личното ни усилие да подобряваме ежедневието си и това, което правим – в работата, в отношенията си с приятелите, колегите, семейството, отношението ни към заобикалящата ни среда, към обществото като цяло.

Ние, с нашите решения и действия, сме основния двигател на благоденствието, към което се стремим.

Аз съм оптимист, че ако разговорът днес се завърне към ценностната ни ориентация, ние ще можем да превъзмогнем емоционалното разделение и фрагменгираност на общуването.

Всъщност, основният въпрос не е за политическата власт и процентната надпревара.
Основният въпрос е за нас самите – да се съхраним като народ, като дух – в една сложна геополитическа и икономическа обстановка на непрестанно нарастваща конкуренция между нациите за влияние и достъп до ресурси.

Сега е моментът да се обърнем и към младите хора, които повече от всякога се нуждаят от солидни примери за взаимно уважение, толерантност, почтеност, достойнство, чест.

Наша е отговорността да бъдем техни ментори и партньори и заедно да работим за развиване на умения за аналитично и критично мислене, способност да разсъждаваме отвъд „черно-белия“ контекст, да разпознаваме предела между допустимото и прекомерното и да не преминаваме отвъд границите на добрия тон.

Или с други думи, да възпитаме ново поколение, което да влезе смело в живота, със самочувствие, амбиция и вяра за успех.
Постижимо е, да.

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *