Трифонов отвори чувала и показа на избирателите си какво са си купили онлайн

Сподели статията с твоите приятели:

– Г-н Георгиев, някои нарекоха изявлението на Слави Трифонов, с което предложи правителство, „шокиращо“, други – „изненадващо“. Вие как бихте го определили?

– Не съм имал някакво очакване към Слави Трифонов и към повечето партии. Ако има какво да случва и то да заслужава нашето внимание, то е след като се конституира парламентът.
Отдавам случващото се на постизборни настроения. Склонен съм да виждам в изказването на Слави Трифонов жест към неговите избиратели, които имат чисто човешкото право да разберат какво  да си купили онлайн. И негово задължение е да им покаже какво има в пакета. От тази гледна точка нещата са разбираеми и не толкова драматични.

– Като се конституира парламентът какъв обаче ще е неговият дневен ред и как ще излъчи правителство след тази онлайн оферта?

– Открити са всякакви възможности – от правителство на малцинството на Слави Трифонов, което ми изглежда най-вероятното, до нови избори.
Възможно е да протече парламентарен диалог за друга формула, предполагаща сравнително стабилно мнозинство, а са възможни и избори. Не отхвърлям нито един от тези варианти и не виждам драма.
Драмата е при политиците и политическите партии, честно казано.

– Другите две политически сили, определяни като протестни – Демократична България и „Изправи се. Мутри вън“ заявиха, че няма да подкрепят предложеното от Трифонов правителство. От кого може да дойде подкрепата? На кого ще разчита?

– Ако е правителство на малцинството, нещата са ясни. Когато започне да функционира, това ще стане правителство на парламента, а не на Слави Трифонов. Това е единствената формула, по която може да съществува едно правителство на малцинството – не само при тези, но и при други условия. То ще прави това, което каже, гласува, подкрепи парламентът. Ще бъде под строг парламентарен контрол от различни ъгли и позиции и автоматично ще загуби статуса си на правителство на Слави Трифонов.

– Вие сте казвали оптимистично, че коалиционно правителство, което да стъпи на няколко ясни приоритети, е възможно, но ето, че в България се оказва невъзможно. Защо? Политически егоизъм, липса на коалиционна култура?

– Възможно е и продължава да е възможно. Не е станало невъзможно след изявлението на Слави Трифонов. Но е нужно да заживее парламентът. Парламентът е естественото място, където е възможен диалог, където е възможно формулиране на краткосрочни или дългосрочни приоритети. Даже и да се случи правителство на малцинството на „Има такъв народ“, бъдете сигурни, че няма никакво историческо значение какви приоритети е прочел по телевизията или написал във фейсбук Слави Трифонов.

Неговият действителен дневен ред ще бъде пренаписан от парламента. В какъв дух ще бъде пренаписан, зависи в голяма степен от останалите фракции. Това проекто-правителство с тези негови приоритети очевидно са написани на крак и има знакови пропуски.

Има пропуски, не защото „Има такъв народ“ не би ги подкрепил и не би ги приел като свои приоритети, но те носят авторското право на политически конкуренти. За съдебната реформа, например. Ако се появи тя при Слави Трифонов, това ще е в някакъв смисъл интелектуална кражба. В комуникацията на „Има такъв народ“ това не беше лайтмотив.
В някакъв смисъл дори постъпи почтено – не си присвои обществено добре приети идеи, които не са негови.

Слави Трифонов предложи това, което той си е измислил, но това не значи, че ще бъде дневен ред на един евентуален кабинет на малцинството. А ако се стигне до друга формула в парламента, то очевидно и в персонален, и в приоритетен план, няма да остане много от това, което беше представено на избирателите на „Има такъв народ“, които нито много се интересуваха по време на избирателната кампания каква позитивна програма предлага тяхната партия, нито партията се стремеше да развие у тях интерес към детайлите.
Това, което Слави Трифонов взе и то не е никак малко, за да е легитимен победител на тези избори, е само наказателен протестен вот. Все още много далеч сме и ние, и той от познанието какъв е твърдият електорат на тази формация и има ли такъв изобщо.

– Като говорим за обирането на протестния вот, трябва веднага да кажем, че това, което той ясно обеща, беше така нареченото изчегъртване. Как предложеното от него сега кореспондира с голямото му обещание, заради което бе предпочетен?

– Много е хубаво, че публиката ще забележи известна разлика, надявам се. Това има полезен просветителски ефект.
Повтарям – тези, които гласуваха за „Има такъв народ“ (такива вероятно има и при други формации), не знаеха какво са си купили. Ето сега чувалът беше отворен, заекът беше изваден. Това са си купили. Далеч по-честно беше този заек да бъде демонстриран по време на кампанията. Но всички разбираме, че тогава резултатът щеше да е друг.

– Математиката показва, че в резултат на юлското гласуване партиите на промяната спечелиха 20 депутати, на статуквото загубиха 20 депутати, при цялата условност на това деление. Струваше ли си втори дубъл и виждате ли голяма промяна след вота на 11 юли?

– Рано е. Промяната ще я видим, когато и ако заработи парламентът. Не ме интересуват бройки и приказки преди конституирането на Народното събрание. За 30 години съм се научил много-много да не слушам политиците. По-сериозният ориентир за мен е какво започват да правят. Вербалният поток е примесен все повече с пиар мотиви, партийни стратегии и т.н.
В случая разбирам „Има такъв народ“. Партията трябваше да промотира някакъв продукт, който умело криеше от нас в два изборни цикъла. Ако щете и да създаде усещане сред съмняващите се, че там има читави лица, можещи, компетентни, потенциално честни, което винаги се разбира постфактум.
На тази млада политическа формация това ѝ е нужно и от гледна точка на това да седне на равна нога с потенциалните си партньори, които са доста по-напред в това отношение.

– Вие също не изключихте варианта за още едни парламентарни избори. Това няма ли да разочарова всички както от партиите, така и от парламента, защото това е институцията, която за втори път няма да успее да излъчи правителство?

– Разочарование ще има. Не че някой и сега е много очарован. През последните години виждам какви са рейтингите на повечето институции, като цяло и доверието в партиите е безкрайно малко. Затова имаме колекцията от средни и малки партии. Това е реалността на политическия пазар.
Разочарование ще има, но нямаше и прекалено много очакване и надежди. Да, появи се надежда и основен неин генератор бе, че ГЕРБ и Борисов аха-аха ще бъдат запратени в миналото.

– Точно се изразихте – „аха-аха“.

– Е, то иначе много бързо ще се случи всичко. А защо да е бързо, като може да е по-мъчително. Но не съм склонен да привиждам задкулисия. Моито скромни наблюдения върху начина, по който функционират партийните централи и политическият елит като цяло, отдавна са ме направили скептичен към скрити, стратегически, промислени ходове. Забравете – политиците са хора като всички нас. Има всякакви и не са много по-грамотни  дори в тази сфера, на която са се посветили поне за някакъв период от живота си – политиката.

– Виждате ли очертанията на политическа криза?

– По моите критерии сериозна политическа криза не означава непременно фрагментарин парламент или трудно работещ. Извън нашите географски ширини има достатъчно много подобни ситуации. Типичен пример е Италия, която откакто се помня, перманентно е в подобна ситуация. Израел за три-четири години направи няколко избори. Но държавите продължават да работят.

И тук нещата, както виждаме, си продължават. Слава Богу, има достатъчно самодействащи икономически, социални и други структури,  които са относително устойчиви на политически трусове.

От началото на протестите миналата година в България се събуди не мнозинството – не знам дали това някога някъде се е случвало, но се формираха политически активни малцинства в статистическия смисъл на думата, които обаче могат много успешно да се активират, ако политиците си въобразят, че те са тези, които единствено могат да налагат дневния ред на обществото и на обществените промени.

Можем да прогнозираме още една вълна трусове, още една вълна нови победоносни политически проекти. Навярно можем да очакваме и някакво ново дихание в партии, които наричаме с общото понятие партии на статуквото, макар че те са достатъчно различни помежду си. Може би ще намерят начин и те най-сетне да променят нещо в себе си и това да е полезно за социума като цяло. Крайно време е за БСП да се галванизира, да промени нещо в себе си. Начинът, по който се мъчи да го направи, очевидно не работи. Очаквам промени и в ДПС.

– А в ГЕРБ възможни ли са промени?

– Бих си пожелал ГЕРБ да стане нормална партия. Тя се беше превърнала в партия-държава. На изборите българското общество помогна в някакъв смисъл на ГЕРБ да тръгне към нормализация, като я раздели от държавата. Да стане нормален политически субект, конкуриращ се с останалите във феърплей и на равна нога, а не от позицията на властта, на административния и финансовия ресурс, на медийния комфорт. Да потърси нормално битие. Нямам нищо против тези партии да си изградят ново бъдеще, ако могат.

– Някой отглежда ли в обществото желанието за промяна на формата на управление? Например вместо парламентарна да бъдем президентска република?

– Случвало ми се е в последните 10-20 години да заложим в проучвания и такива индикатори. Почти винаги е имало достатъчно много привърженици на идеята за президентска република, имало е за монархия. Преживяхме много трусове. Честно казано, далеч сме от обществен консенусус по тази тема.
Тъй като нашият доста травмиращ опит през последните 30 години, показа, че няма значение какъв конституционен ред е разписан в нормативното пространство, няма значение как се етикираме като конституционен ред, всичко много зависи от персоналното измерение.

Ако правите фокус група хората ще ви кажат „да, добре би било да има президентска република, но ако президентът е Х“. Или „би било пълна трагедия, ако президентът е Y”. Както е казал Бертолет Брехт „всички гениални идеи се провалят поради наличие на хора“. И отсъствието, бих допълнил. Българинът е силно скептичен към магически формули, макар че има много добронамерени хора, които вярват, че в това е спасението – днес да пробваме едно, утре – друго.

Пробвахме почти всичко. Някой готов ли е силно да защитава тезата, че досега, не на книга, а действително сме били парламентарна република? Или по-скоро сме били премиерска република или бог знае какво.

 Има мегдан да се спори и по тази тема, но при толкова много „ако“ се обезсмисля матросовския щурм да браниш една или друга идея.

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *