„Талибаните са Афганистан”. Как САЩ повториха всички грешки на СССР през 1980-те години

Сподели статията с твоите приятели:

Михаил Ходаренок, gazeta.ru

Каква е основната тайна за военния успех на движението „Талибан“. Въоръжени формирования на талибаните влязоха в Кабул и обявиха предстоящото възстановяване на Ислямския емирство Афганистан. Военният наблюдател Михаил Ходаренок смята, че американците повториха всички грешки на Съветския съюз по време на войната в Афганистан. А самият термин „превземане на Кабул“ може да се каже, че е грешен, защото столицата премина под контрола на бойците практически без съпротива.

Афганистан се превърна в най-лошият външнополитически и военен провал на САЩ за десетилетие. За да се разбере настоящата ситуация в тази страна, първо трябва да се отбележи, че клишето, което често се цитира както в местните, така и в чуждестранни медии, е, че талибаните (организацията е забранена в Русия), са превзели град N или провинция Т е по същество неправилно. Защо?

Щурм без улични боеве

Нека се обърнем към сводките на Съветското информационно бюро с образци от 1945 г. Когато се обявяваше щурмуването и завземането на градове и крепости в Германия, това звучеше така: „След три часа артилерийска подготовка съветската пехота се впусна в атаката. На външната отбранителна линия започнаха жестоки битки. Градският гарнизон яростно се съпротивляваше. В резултат на ожесточени улични боеве, понякога преминаващи в ръкопашни, съветските части пробиха отбраната на врага“.
Нямаше нищо подобно, когато талибаните превзеха определени градове и провинции в Афганистан. Нямаше никакви многодневни улични битки, които да преминаваха в ръкопашни. По-правилно би било да се каже: „когато талибанските формирования навлязоха в град Кабул (Кандахар, Газни, Мазари-Шариф, Кундуз и така нататък по списъка), гарнизонът на града, поделенията и частите на националната армия, администрацията и полицейските структури в пълен състав преминаха на страната на движението.“
В тази връзка е категорично погрешно да се прави разлика между талибаните и „цивилното население“. Най-широките слоеве на афганистанското общество подкрепят движението. Не би било голямо преувеличение да се каже, че талибаните днес са Афганистан.
В прогнозите за развитието на ситуацията в Афганистан, както местните, така и чуждестранните анализатори често грешат.
Например, съвсем наскоро прозвуча мнение, че офанзивният потенциал на талибаните е изчерпан и че правителството на Ашраф Гани ще издържи поне още три месеца. Лавинообразното развитие на събитията в тази страна се оказа неочаквано за американците.

Целите са неясни, задачите са неопределени

По онова време лидерите на СССР не бяха в състояние ясно и точно да формулират целите на кампанията в Афганистан и задачите, чрез решаването на които би било възможно да се постигнат целите на тази война. Не беше ясно как ще изглежда следвоенната структура на Афганистан, какви ще бъдат международните последствия от въвеждането на войските. Ако се обърнем към съдържанието на известната ръкописна бележка на Политбюро „Към ситуацията в А.“, тогава няма и дума за това. Въоръжените сили на СССР получиха изключително неясната и мъглява задача – „да влязат на територията на Афганистан и да станат гарнизон“.

 

Всичко това доведе до факта, че ограниченият контингент от съветски войски постепенно се включи в гражданската война в тази страна, която вече беше в пламъци преди въвеждането на войските. Обхватът на военните действия с неясни крайни цели само се увеличаваше с всеки изминал ден.
Ситуацията се влоши от това, че в Афганистан от страна на СССР имаше изключително „многоглаво“ ръководство. Нямаше един лидер, който да отговаря единствено за всичко, което се случва в тази страна.

Министерството на външните работи водеше своя собствена линия, Министерството на вътрешните работи друга своя линия, КГБ водеше своя собствена линия, а от страна на Въоръжените сили на СССР ръководството беше представено от командира на 40-та армия, оперативната група на Министерството на отбраната и оперативната група на Туркестанския военен окръг.

Въоръжените формирования на афганистанската опозиция воюваха с 40-та армия съвсем не сами. Те бяха подкрепени (в една или друга степен с пари, оръжия, военна техника, материали) от Пакистан, Китай, монархиите от Персийския залив, САЩ и страните от Западна Европа.
След въвеждането на войски в Афганистан, Съветският съюз се опита да пренесе в тази страна своя модел – партия, базирана на марксистка идеология, младежки и обществени организации, подобни на тези в Съветския съюз. В тази връзка е достатъчно да си припомним от този период имаше такива организации като ДОМА (Демократична организация на младежта на Афганистан) или например ДОЖА (Демократична организация на жените в Афганистан).
Но за патриархалното и изключително религиозно афганистанско общество всички тези нововъведения се оказаха толкова чужди, че бяха категорично отхвърлени от абсолютното мнозинство от населението.

“През деня селянин – през нощта борец за вярата”

СССР инвестира много работа в създаването и усъвършенстването на афганистанската национална армия. Въпреки това, съветските военни специалисти не успяха напълно да избавят афганистанската армия от тежките пороци. До самия край на съвместните военни действия със съветските войски в нея имаше дезертьорство, имаше ниска стабилност, лесно се поддаваше на ислямска пропаганда, части и формирования в много случаи губеха своята бойна ефективност и често преминаваха на страната на бунтовниците в пълния си състав.
Колкото и парадоксално да изглежда, САЩ повториха всички съветски грешки по време на 20-годишната си кампания в тази страна.

Традиционното афганистанско общество не възприе ценностите на съветския модел, но не възприе и ценностите на западния свят – парламент, партии, избори, независими медии и съдилища и те се оказаха също толкова чужди за него. Опитите на САЩ и техните съюзници от НАТО по някакъв начин да демократизират Афганистан и да създадат прозападна държава от него се провалиха напълно.

 

Американците повториха съветските грешки при изграждането на афганистанската национална армия, с единствената разлика, че прехвърлиха в Кабул много повече оръжия, военна техника, боеприпаси и други материали. Сега цялото това много богато имущество е на разположение на талибаните.
И накрая, е необходимо да се разсеят слуховете за известната „непобедимост“ на въоръжените формирования на талибаните и това, че мощните сили и средства на американската армия се оказаха безсилни срещу тях.
Всъщност движението притежава кадри с богат опит във въоръжената борба. Но не трябва да се преувеличават бойните му възможности.
Трудността в борбата с подобни формации се крие в това, че те широко използват формулата „селянин през деня – борец за вярата през нощта“ и лесно се разтварят сред населението на селата.
А съвременните обичаи и правила на война, хуманизма и Женевските конвенции не позволяват война с последните „до изравняване с нивото на земята“.

Източник Вестник „Труд“
(Превод Павел Павлов)

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *