Старостта “чука на вратата” на пенсионната ни система

Сподели статията с твоите приятели:

В следващите 50 години България ще загуби 1,9 млн. души или близо 28% от населението си. Това се потвърждава от прогнозите на Евростат, цитирани в последния бюлетин на Националния осигурителен институт (НОИ). Как обаче демографската криза ще се отрази на финансовото състояние на държавната пенсионна система?

Оказва се, че измежду всички държави-членки на ЕС и Норвегия, България, наред с Латвия, Литва, Румъния и Хърватия, ще загуби най-голям дял от населението си в периода между 2019 и 2070 година. 

Основните причини за намаляването на населението са добре известни: ниска раждаемост, висока смъртност и миграция.

Едновременно с това се очаква средната продължителност на живота у нас да продължи да нараства. Прогнозите показват, че очакваната продължителност на живота при навършване на 65-годишна възраст ще бъде по-висока, като за мъжете тя ще нарасне с 7,2 години, а за жените – с 6,6 години.

Логичната последица от описаните по-горе процеси е, че населението на страната не само ще намалява, но и ще застарява, отбелязват от НОИ. 

Разходите растат по-бързо от БВП

Както и в много други държави от ЕС, така и в България се очаква разходите за публични пенсии да растат по-бързо от нарастването на икономиката. Прогнозният им ръст като процент от БВП е с 1,4 пункта за периода от 2019-а до 2070 година. Според експертите това нарастване ще бъде плавно и постоянно през целия период, като ще се ускори значително след 2040 година. Тогава ще започнат да се пенсионират родените през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век.

Допълнителен фактор е обстоятелството, че след 2037 г. ще спре нарастването на законоустановената пенсионна възраст, въведено с пенсионната реформа от 2015-а.

Уроците за България

Картината за ЕС като цяло показва, че последиците от застаряването върху финансовата устойчивост на държавните пенсионни системи могат да бъдат управлявани и до известна степен – смекчени. В някои държави нарастването на разходите за пенсии като процент от БВП е значително по-високо, отколкото в други. А има и група държави, сред които Гърция, Португалия, Естония, Франция, Испания, Дания, Италия, Латвия, Хърватия, Полша и Швеция, в които разходите за пенсии от БВП ще намаляват.

Източник: НОИ

Интересен е тогава въпросът на какво се дължат разликите между отделните държави в начина, по който застаряването на населението се отразява на динамиката на разходите за пенсии.

С цел съпоставка и сравнимост, в методологията на Доклада на ЕС за застаряването на населението са използвани пет показателя:

  • Застаряване – съотношението между населението на 65 и повече години и населението между 20 и 64-годишна възраст. По-голямата стойност на показателя означава по-бързо застаряване на населението; 
  • Покритие – съотношението между броя на пенсионерите и населението на 65 и повече години. Колкото повече нараства стойността на показателя, толкова повече се увеличава делът на населението с отпусната пенсия спрямо населението над трудоспособна възраст;
  • Коефициент на заместване – съотношението между средната пенсия и средната работна заплата. Колкото повече нараства стойността на показателя, толкова повече се увеличава т.нар. “щедрост” на системата;
  • Пазар на труда – показва как промените на пазара на труда влияят върху разходите за пенсии. Показателят обхваща ефекта на промените в икономическата активност, отработените часове на човек в групата 20-64 г. и отработените часове от хората между 65 и 74 г.; 
  • Остатъчен ефект – отразява ефекта на необяснени фактори върху динамиката на разходите за пенсии.

Какви изводи могат да бъдат направени?

“Първо, с очакван ръст на разходите за пенсии от БВП в порядъка на 1,4 пункта, България се намира в групата на държавите, в които дългосрочните рискове, породени от застаряването, не са толкова високи, както в други държави”, отбелязват експертите от НОИ. Припомняме, че това е отразено и в последния доклад на Европейската комисия относно устойчивостта на дълга от 2020 г. (Debt Sustainability Monitor Report 2020), в който в дългосрочна перспектива рисковете са оценени като средни. Това се дължи най-вече на въведените през 2015 г. нормативни промени по отношение на пенсионната възраст и изискуемия осигурителен стаж, смятат анализаторите.

Регламентираните правила относно “щедростта” на системата също водят до ограничаване на ръста на разходите за пенсии в сравнение с ръста на икономиката, но техният принос за смекчаване на последствията от застаряването на населението е значително по-малък.

От друга страна във всички държави застаряването на населението води до нарастване на дела на разходите за пенсии от БВП.

“Няма държавна пенсионна система, независимо от нейния дизайн, която да е “имунизирана” срещу демографските промени”, категорични са от НОИ. И допълват, че ако не бъдат предприети допълнителни действия, застаряването на населението може значително да увеличи въздействието на фискалните рискове, породени от застаряването на населението.

Освен това опитът на голяма част от държавите от ЕС показва, че именно промените в “щедростта” на пенсионната система са факторът с най-силно влияние за противодействие на демографския натиск върху разходите за пенсии.

Другият фактор, смекчаващ демографските последствия върху динамиката на разходите за пенсии, е покритието на пенсионната система, свързано с по-голямата продължителност на трудовия живот и отлагане момента на оттегляне от пазара на труда. В страните, в които пенсионната възраст е много по-висока от тази в другите държави-членки (например Белгия, Холандия, Германия, Швеция), приносът на този фактор в управлението на фискалните рискове, породени от застаряването, изглежда е по-малък, отколкото в държавите, където пенсионната възраст е по-ниска, но е предвидено тя да нараства (Гърция, Дания, Естония, Португалия). 

Макар и нарастването на икономическата активност и увеличаването на броя на отработените часове на хората над 65-годишна възраст да съдейства за смекчаване въздействието на фискалните рискове, породени от застаряването, приносът на този фактор, свързан с пазара на труда, е по-слаб, доколкото до голяма степен зависи от възможността получаването на пенсия да се съчетава с трудова дейност.

Според нивото на своята амбиция, държавите, в които ефектът от демографската промяна е най-силно изразен, се делят на две групи, разясняват от НОИ. В първата група са държави, в които вече са въведени законодателно действия за управление на фискалните рискове, породени от застаряването. В тези държави разходите за пенсии ще нарастват по-бавно в сравнение с нарастването на икономиката, а реакциите спрямо рисковете са комбинация от мерки във всички възможни направления. В другата група държави прогнозите са, че въведените реакции спрямо фискалните рискове не компенсират изцяло тяхното негативно въздействие и разходите за публични пенсии ще нарастват по-бързо, отколкото ще расте икономиката.

Настоящият материал представя обобщена информация за дългосрочните прогнози за бюджетния ефект от застаряването на населението върху държавната пенсионна система на България в периода 2019-2070 г. в сравнителна европейска перспектива. Материалът се основава на Доклада на ЕС за застаряването на населението от 2021 г. (EU Ageing Report). Докладът е изготвен от службите на Европейската комисия със съдействието на членовете на работната група по застаряването (AWG – Ageing Working Group). Прогнозите за България в частта за пенсиите и пенсионния фиш с анализ на резултатите, са изготвени от Пенка Танева, началник на отдел “Статистика, актюерски анализи и прогнози” в Националния осигурителен институт, която е един от представителите на България в AWG. Важно е да се отбележи, че резултатите от прогнозите отразяват законодателството в сила към 1 януари 2019 г., т.е. не включват последствията от промени, въведени след тази дата.

Източник/ци: expert.bg, dir.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *