Срещата на върха в Женева приключи, преди дори да започне. Байдън е губещ

Сподели статията с твоите приятели:

Консервативното издание The American Spectator прогнозира, че държавният глава на САЩ Джо Байдън ще бъде губещ след срещата с руския си колега Владимир Путин в Женева. Американският президент няма да прокара дневния си ред, а прословутата „предсказуемост и стабилност“ в двустранните отношения ще бъде изградена на база условията на стопанина на Кремъл, предава Агенция “Фокус”.

Три месеца след като президентът на САЩ нарече Владимир Путин „убиец“, Байдън най-после договори среща с него. Говорителят на Белия дом Джен Псаки заяви, че срещата на 16 юни в Женева има за цел да „възстанови предсказуемостта и стабилността“ в отношенията между Вашингтон и Москва.

„Ако това е целта на срещата, тогава няма нужда да се провежда. Освен епизода от март, в който Путин беше наречен „убиец“ от Байдън, ние няма да открием никаква непредсказуемост или нестабилност в тази злополучна връзка. Байдън позволява на Путин да вечеря толкова често, че Путин, подобно на китайския президент Си Дзинпин, може да си позволи да бъде придирчив в менюто си“, пише изданието.

А менюто за предстоящата среща трябва да включва няколко теми, които Путин би сметнал за неапетитни, като се започне с отвличането на полета на Ryanair с помощта на беларуски боен самолет, който принуди самолетът на авиокомпанията да кацне в Минск, докато летеше през нея въздушното пространство на страната. Роман Протасевич, известен журналист и противник на Александър Лукашенко, беше арестуван (заедно с приятелката си) след кацането на самолета.

Лукашенко, наричан понякога последният диктатор на Европа, не заслужава тази титла. В крайна сметка, както Путин, така и турският Реджеп Тайип Ердоган може с пълно основание да бъдат титулувани по същия начин. Лукашенко, който понякога – предимно за домашна консумация – възразява срещу действията на Путин, не може да задържи, осъди или накаже Протасевич без съгласието на руския президент.

След отвличането на самолета на Ryanair, Путин горещо прегърна Лукашенко по време на разходка с кораб близо до руския черноморски курорт Сочи. Той няма да го принуди да освободи Протасевич, дори след като в Европа се вдигна невероятен шум поради принудителното приземяване на самолета.

Когато Протасевич беше арестуван, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен поиска незабавното му освобождаване. Това изискване трябва да бъде начело на дневния ред на Байдън по време на срещата му с Путин. Може да се спомене на срещата на върха, но Байдън едва ли ще се опита да окаже натиск върху Путин, защото оценява „стабилността и предвидимостта“ – както и изменението на климата, търговията и други въпроси от дневния си ред – много повече от правата на човека.

Байдън, както може да се очаква, ще даде предимство на Путин преди срещата.

Той изостави санкциите, наложени от Тръмп за изграждането на газопровода „Северен поток 2“. Това ще направи Германия по-зависима от руските енергийни доставки, които може да бъдат прекъснати, когато Путин види необходимостта да подтикне Европейския съюз към по-нататъшно смирение.

Министърът на енергетиката Дженифър Гранхолм възрази срещу отказа на Байдън от санкциите, но не защото газопроводът прави Европа зависима от доставките на руски газ. Тя възрази, тъй като проектът е вреден по отношение на борбата срещу изменението на климата, въпреки факта, че тръбопроводите са много по-екологични от всеки друг метод за транспортиране на газ и нефт.

Несъответствието между спирането на тръбопровода Keystone XL – и по този начин елиминирането на хиляди американски работни места – и улесняването на руснаците при изграждането на тръбопровода „Северен поток 2“ очевидно остава явно неразбрано както от Байдън, така и от Гранхолм.

Следващата точка от дневния ред на срещата на Байдън трябва да бъде отговорността на Русия за кибератаката срещу ИТ корпорацията SolarWinds, започнала много преди откриването й през декември миналата година. Тази кибератака срещу американски правителствени агенции позволи на руснаците да научат всичко, дори може би най-строго пазените разузнавателни информации.

Ако това не беше достатъчно, за да подтикне Байдън да наложи строги санкции срещу Русия (макар че всъщност той наложи някои санкции, но незначителни), тогава последва нова кибератака срещу правителствена институция – срещу USAID – вече трябва да е достатъчна причина. Последната атака, разкрита на 28 май, очевидно даде на Русия възможността да чете не само имейли на USAID, но и ѝ даде достъп до компютърните мрежи на получатели на помощ от САЩ.

Атаката беше достатъчна, за да принуди дори демократите в Сената да поискат миналата седмица Байдън да предприеме по-нататъшни действия срещу Русия преди срещата си с Путин през юни. Но досега Байдън запазва мълчание.

Администрацията във Вашингтон омаловажи тежестта на последната атака, като заяви, че тя е нещо обичайно в киберсвета. Това очевидно ще е и позицията й в бъдеще, ако Байдън не предприеме по-решителни действия срещу Путин.

Прикритото одобрение или съгласието на Байдън за плащането на откуп за Colonial Pipeline на източноевропейската хакерска група DarkSide, вероятно свързана с режима на Путин, сигнализира на света, че предстои открит сезон за американската информационна инфраструктура. (На въпрос дали е знаел за откуп, Байдън отговори: „Без коментар“.) Така че скоро ще има и други атаки от Китай, Русия, Северна Корея и Иран.

А съществува и проблемът с Украйна.

Реваншистката война на Русия за завладяване на Украйна започна през 2014 г., когато тя нахлу, окупира и след това анексира полуостров Крим. Оттогава Москва се опитва да завладее останалата част от Украйна, нейните войски и „малки зелени човечета“, които подкрепят украинските сепаратисти, зад които е Москва, се борят тайно в Източна Украйна.

През април Русия започна нов кръг от конфликта, като разположи над 100 000 от своите войници, подкрепени от бойни самолети и танкове, на източната граница на Украйна в опит да сплаши Киев и да я принуди да отстъпи Донбас.

Байдън увери украинския президент Владимир Зеленски в американската „непоклатима подкрепа“, докато Блинкен каза, че руското „агресивно поведение“ ще „има последствия“.

Но, разбира се, нямаше последствия. Путин се престори, че изтегля част от войските си. Сега той чака, за да разбере какво ще каже Байдън на срещата през юни.

Байдън трябваше да изпрати – но не го направи – военна техника на Украйна. „Непоколебима подкрепа“ очевидно означава, че на обсадените украинци няма да се предоставя нищо друго освен думи.

Все още има стабилност и предвидимост в отношенията на САЩ с Русия. За Путин в това отношение няма последствия. Тъкмо такава „стабилност и предсказуемост“ ще донесе срещата през юни в Женева.

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *