Споделени градини и микс от работа и тиймбилдинг, или как селото става по-атрактивно

Сподели статията с твоите приятели:

Знаете ли, че у нас има места, които предлагат споделени градини под наем, където друг отглежда зеленчуци за вас срещу заплащане? Или че има такива места, на които цели фирми и компании могат да отседнат за месец и да съчетават работа с тиймбилдинг?

С тези алтернативни начини за печелене на пари на село ни запознава Борислав Борисов – председател на Асоциация на българските села. Потърсихме го във връзка с проведена анкета в подкаст новините на Dir.bg, в която малко над 30%отговориха с “Да” на въпроса: “Възнамерявате ли в близките години да се устроите на село?” Чуйте какво каза експертът в подкаста “С какво ще запомним този ден?”. С него разговаря Елза Тодорова:

В България вече на няколко места се практикуват нови форми на познатите на Запад co-working пространства: “Не са класическият селски туризъм, но това са места, където могат от няколко човека до цяла компания или фирма да работят дистанционно за месец или по-малко, и предлагат нещо като микс между работа и тиймбилдинг събития”.

А собственици на селски имоти – предимно млади хора – отдават парцели земя със зеленчуци и плодове, за които те се грижат под наем, за хора от градовете. Всеки знае коя част от парцела е негова и по всяко време може да отиде и да си види плодовете и зеленчуците, да си набере, да прекопае, да се раздвижи или просто да бъде сред зеленина, разказва още Борисов.

Практиката е взаимствана от Западна Европа, където е много популярна. “Срещу една неголяма сума месечно като наем за градина на село хората, имат достъп до такива споделени градини с чиста храна. Това е един повод за бягство за няколко часа сред природата”, коментира експертът.

Това променя и модела на доходност на населението в селата. Ако през последните години – от 1989 до към 2014 г. – доходността е идвала основно от земеделски дейности, оттогава насам постепенно да се променя, като се увеличават приходите на хората, занимаващи се със селски туризъм.

“Може да се каже, че в селата вече има процент от около 15-20 на сто на хора, които не се занимават със земеделски дейности. Те могат да имат фамилна лична градина за собствени нужди и за разтоварване, или един естествен фитнес, но хората, които в момента се местят от градовете в селата, масово не отиват да се занимават със земеделски дейности. Паралелно с това хората, които до момента са се занимавали с аграрни дейности, продължават да си го правят, но вече има едно диференциране в модерните IT, висококвалифицирани хора, другите са традиционните в аграрния сектор”.

А покрай пандемията тази година се очаква и абсолютен рекорд на заетостта на обектите за селски туризъм. Много собственици на обекти за селски туризъм вече имат почти напълно резервиран летен сезон. “Това е положителна тенденция, която допълнително ще стимулира отварянето на нови обекти за селски туризъм. От друга страна всички тези IT и неземеделски дейности, които започват да се практикуват на село, диференцират начина на доходи на населението, което е хубаво, защото отвързва възможностите за развитие на селските региони, докато дълги години сме свикнали да се говори само за субсидии, проекти за аграрна политика и т.н.”

А в новата Програма за развитие на селските региони, която ще стартира скоро и ще работи до 2027 г., отпада ограничението на 50% от селата да кандидатстват за европейски проекти, което беше валидно за последните два програмни периода. Това Борисов разчита като възможност “съвсем скоро инициативни хора във всички села да могат да участват свободно по европейските програми без да има териториално ограничение, каквото имаше в периода 2018-а, 2020-а”.

Всичко това води със себе си и въпроса избират ли младите хора селото пред града?

“Тенденцията за завръщане в селата тече с пълна сила през последните две-три години и то на хора в активна трудова възраст. Все повече хора се местят на село дори с децата си. Все повече са тези, които искат да променят начина и стила си на живот и обръщат поглед към селата, като място, което е по-близо до природата. В момента има толкова голямо търсене, че в някои региони на България е трудно да се намери къща на село. Хората, у които е станала промяна в ценностната система, са тези, които ще тръгнат от градовете към селата. Тук не говорим за социални или икономически фактори, които са накарали по-бедните хора да търсят препитание на село. Напротив, говорим дори за хора, които са с по-добри финансови възможности, които закупуват къщи, земя, парцели и се местят на село с поглед за възвръщане към природата най-вече. Хора, които са натрупали някакви спестявания”.

Много често това са дори български емигранти, които се връщат от чужбина с еднопосочен билет.

“Имаме например една менторска програма, по която улесняваме хората, решили да се завърнат на село, като им показваме определени региони, имоти и т.н. безвъзмездно и им спестяваме лутането да изберат най-доброто място. Покрай тях срещаме хора, които се занимават със собствен бизнес, имаме адвокати, зъболекари, включително музиканти от Западна Европа в сферата на класическата музика, които идват да живеят в България”

Но най-вече това са хора, които могат да работят дистанционно и предимно в IT услугите, онлайн магазините и т.н. А сериозен притегателен център за все повече хора са селата, които са на 15-20 км. от областните центрове.

Такъв пример е Мария Лазарова, журналист по професия, което ѝ позволява да работи дистанционно от село, близо до София. Отделно в училището в Гара Лакатник, където живее, преподава история и география. С възможност да живее както в столицата, така и в по-малкия град – Своге, тя избира именно селото.

“Динамиката на града не понася особено много на хора, които са свикнали с по-спокоен начин на живот от детските си години. Конкретно в моята ситуация се случва така, че имам възможността да комбинирам живота на село с градския живот и работата в градска среда. Това е моят избор, тъй като в селото, в което живея и съм избрала преди 15 години, е близо до София. Напрежението от работния ритъм в градската среда се обира на село – когато се прибереш и видиш планински простори и по-спокойния начин на живот, който съществува в една микроформа, запазила се от предишни времена”.

Пандемията за нея променя единствено социалните ѝ контакти и “загубата на културен живот, който е незаменим в столицата”. Но пък изолацията на село се понася много по-лесно, отколкото в града. И като пример дава редовните разходки по Лакатските скали.

Според нея не отдалечеността от града е основното, което би накарало хората да се върнат на село: “Стига съответното населено място да предоставя комуникационни възможности, да могат хората да работят дистанционно, мисля, че ще започнат да избират и не само хора в близост до градовете. Няма нищо по-хубаво от това, човек да се върне към корените си, а корените са в българското село”.

Освен интернет – българските села са едни от малкото в цяла Европа, които са покрити с интернет, казва Борисов, решилите заменят селския за градския живот, търсят също и добра инфраструктура или пътища “ако не в отлично, то поне да е в прилично състояние”.

“В селата има много проблеми и това е ясно, но те са по-обвързани с аграрните дейности. Но ако говорим за тази група хора, която се мести от градовете в селата и не разчита на европейски средства, на субсидии, на земеделие и т.н., донякъде проблемът е и охраната и осигуряването на безопасността в селата. В по-развитите населени места този проблем е решен с частна охрана. Но също и общественият транспорт – оказва се, въпреки че повечето хора си имат собствени автомобили, наличието на обществен транспорт е много ключово, защото понякога в едно семейство не всеки шофира. Селата, в които има активен обществен транспорт до близкия общински или областен център, са най-предпочитани в момента за закупуване на имоти, тъй като това дава свобода в движението”.

По думите му през последните години транспортните линии в страната са масово закрити, а те могат да съществуват единствено под формата на субсидиране от страна на всяка община, в противен случай не са рентабилни.

“По същия начин стоят и нещата със здравните услуги, макар че в някои села има лекари и стоматолози, които практикуват. Хубавото е, че сега в новия европейски програмен период ще се дават и субсидии за отваряне на зъболекарски кабинети и здравни пунктове. Но здравната тема не е толкова решаваща при положение, че можеш да отидеш за 15 минути до близкия градски център. Неведнъж сме предлагали като асоциация да има мобилни екипи, които да обикалят регулярно със специализирани бусове селата и да осъществяват това, което липсва като здравна услуга”.

Източник/ци: expert.bg, dir.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *