САЩ са наясно, че идват избори. Посланието с „Магнитски“ е политическо

Сподели статията с твоите приятели:

Любомир Кючуков е дипломат. Бил е заместник-министър на външните работи. Директор е на Института за икономика и международни отношения

– Г-н Кючуков, за последните 17 години, откакто сме партньори със САЩ в НАТО, оповестените на 2 юни санкции по закона „Магнитски“ са най-сериозният удар на Вашингтон срещу корупционните практики в България. Как тълкувате решението на Щатите и ще има ли дълготрайни последици върху вътрешно-политическите процеси?

– Това е акт, който ще има сериозни политически последствия. Правните последици са за засегнатите лица, физически или юридически. Но политическото послание е за държавата.
Трябва да се отчете, че самият закон „Магнитски“ е част от националното законодателство на САЩ, чието поле за действие обаче е глобално, и който има правни последствия за засегнатите лица.
Проблемът е изцяло наш. Това, че ни го сочат САЩ, а и Европейският съюз, означава едно единствено нещо: че е много видим отдалеч.

Не може да се пренебрегне и политическият контекст в България в момента. САЩ са наясно, че предстоят избори и дават ясна политическа оценка на свършеното до момента в борбата срещу корупцията у нас. Можеха спокойно да отложат оповестяването на мерките с месец и половина, но фактът, че при самото оповестяване счетоха за нужно да го направят в директен контакт с българските власти в лицето на президента и служебния премиер говори както за доверие, така и за желание за сътрудничество с тях при справянето с проблема.

– Държавният департамент неведнъж в своите доклади ни посочваше проблема с корупцията. Не ги чувахме или всеки го интерпретираше според своите интереси?

– И Държавният департамент, и Европейската комисия и Съвета посочваха корупцията като един от най-сериозните проблеми на България. Неслучайно толкова дълго бяхме и формално все още сме част от Механизма за сътрудничество и проверка. Но отношенията между държавите се градят на политическо ниво. Тук вече САЩ посочват и конкретни лица, които по тяхно мнение са носители на тази корупция. Това е съществената разлика и затова тя предизвика такъв сериозен политически резонанс. Проблемът е, че в българското обществено мнение както самият проблем, така и неговите носители са идентифицирани, но първо не са официално назовани. И второ, те не са станали предмет на разследване на съдебната система.

– Закъсня ли публикуването на новите санкционирани лица по закона? Или таймингът не е случаен?

– Трудно може да се говори за закъсняване или за изпреварване. Но че таймингът съвпада с политическия контекст в страната, както вече стана дума, определено не е случайно.

– Може ли да се обжалва прилагането на закона?

– От гледна точка на държавата България може да реагира. Разбира се, не по правен, а по политически път, ако прецени, че мерките спрямо нейни граждани са намеса във вътрешните й работи или че не са основателни. Но целокупното българско общество е убедено, че корупцията е факт и че тя е изведена в ранг на система, овладявайки администрация, бизнес, медии и съдебна власт и както виждате няма официална политическа реакция на българската държава.
На ниво физически или юридически лица санкциите могат да бъдат обжалвани по съдебен път.

– Законът „Магнитски“ е създаден, за да санкционира руски граждани, след това разшири прилагането си, засегна и Китай. Има ли обаче други санкционирани от приятелска държава?

– Това е най-същественото в момента. САЩ на практика прилагат този закон спрямо граждани на страна-членка на Европейския съюз и страна, партньорка в НАТО. Това е спецификата на ситуацията. Нормалната практика между партньори е подобни казуси да се третират на дипломатическо ниво, като се търси съвместно решение. Това, че се прави публично, показва още веднъж степента на проблема и политическия характер на посланието.

– Тоест, досега ние не сме разчели правилно дипломатическите знаци, послания, сигнали?

– Даже не бяха знаци и сигнали. И от Европейския съюз, и от Съединените щати имаше директни заявления, изискващи конкретни действия. Те не последваха. Въпросът е и за това, че според мен ЕС не успява да намери най-верния механизъм за подобни проблеми в държавите-членки.

Аз лично имам много сериозни резерви за Механизма за сътрудничество и проверка, защото след определен етап той се превърна в отрицание на самия себе си. Той деформира линията на отговорност. Получи се така, че властта се отчита не пред собствения си народ и избиратели, а пред Брюксел. Тя използва ЕС като щит срещу вътрешна критика. Направи се и сериозна подмяна на предмета. Реалната, целогодишна борба с корупцията, която се изискваше, се превърна в едноседмично писане на доклад за борбата с корупцията.
Това, което Европейският съюз сега прави, също има пряко отношение към казуса.
ЕС също гласува в края на 2020 година своя алтернатива на закона „Магнитски“, който касае нарушаването на правата на човека. Той отново се прилага не срещу държави, а срещу физически и юридически лица. Но ситуацията в ЕС е далеч по-сложна с гражданите на държавите-членки. Срещу тях не могат да бъдат налагани санкции като забрана за влизане или блокиране на движимо и недвижимо имущество в рамките на ЕС, доколкото те са граждани на самия Европейски съюз.
За целта обаче ЕС има други механизми и инструменти. По отношение на държавите това е изискването за върховенството на закона и правата на човека. Прави се опит, засега условно, то  да бъде обвързано с използването на еврофондовете. А срещу личности за корупция с евросредства е създадената Европейска прокуратура и европейският главен прокурор. Предстои те да навлязат в реални действия.
В първия случай мерките са политически, със стремеж да се обвържат с финансови санкции, а във втория са съдебни срещу конкретни лица.

– Ще се съобразяват ли други държави с решението на САЩ и как?

– Правната страна е изцяло въпрос на американската страна. Но политическият отзвук е налице и ще бъде налице, защото това е поредното назоваване на реален проблем, който касае отношенията ни с всички партньорски държави.   

– Със смяната в Белия дом нараснаха ли амбициите на САЩ за влияние в България и в региона?

– Целите на американската външна политика винаги са били едни и същи – глобално лидерство. Няма значение дали президентът е Обама, Тръмп или Байдън. Промениха се обаче механизмите. Администрацията на Байдън се придържа много повече към рамките на международното право и в рамките на международните институции. Постигането на тези цели се търси не срещу, а в партньорство с – основно със страните от ЕС и страните-членки от НАТО.

 

Още нещо важно променя оптиката на външната политика. Администрацията на Байдън извежда на преден план правата на човека и демокрацията, което води до една вторична, нова реидеологизация на международните отношения. Една от основните заявени цели на Байдън е провеждането на световен форум на най-високо равнище на демократичните либерални режими, както е формулирано, които да оформят общ фронт срещу нелибералните авторитарни режими. Това е сама по себе си спорна теза дотолкова, доколкото новата биполяризация на света извежда конфронтацията на ново, по-високо глобално ниво. Второ, тя не оставя място за неутралитет. Тя е свързана основно с глобалното противопостяване САЩ-Китай, което ще определя международните отношения през следващите десетилетия. И трето, самата права линия при определянето на ценностите, споделяни от демократичните държави, отбелязва странни криволици по картата, когато трябва да определи дали една държава принадлежи към единия или другия лагер. Най-типичният пример е Турция.

– Европейската народна партия в лицето на Манфред Вебер отново подкрепи партия ГЕРБ. По време на протестите, впрочем, западната преса излезе с остро критични статии към управлението в България, фейсбук профилът на Вебер бе атакуван от българи с неприятни за него и ЕНП коментари. Как се обяснявате, че ЕНП подкрепя ГЕРБ сякаш безусловно, въпреки общественото мнение в България и в Европа?

– Управлението в България започна да се превръща в трън в петата на европейските лидери, включително на ЕНП. Както по време на протестите, така и сега, извън дежурното изявление на подкрепа от страна на Вебер, което е партийно дефинирано от принадлежността на ГЕРБ към ЕНП, няма други политически лидери, които да заемат подобна позиция. В най-добрия случай се пази мълчание по въпроса.

– Налице ли са според Вас два аршина, с които Вашингтон и Брюксел мерят корупцията в България?

– Не бих казал, че по отношение на корупцията има два аршина. Тя е достатъчно видима и от двете страни. Въпросът се поставя ясно и категорично.
Проблемите се появяват тогава, когато геополитиката се намеси в тази оценка. Тук имахме такава ситуация преди година с първите американски санкции срещу съдия Миталов. Тогава доминираха геополитическите съобръжения и актът получи съвършено различна публична оценка в България.

– Как корупцията у нас засяга стратегическите интереси на САЩ? В тази връзка как очаквате да се развие регионалният формат „Три морета“, на който българският президент ще бъде домакин?

– Най-важното е, че България не можеше да остане извън този формат на регионално сътрудничество. По своя генезис инициативата има геополитически характер и неин елемент е сдържането на Русия. Но втората й страна е практическото сътрудничество основно в сферата на комуникациите, на свързаността и тук България има безспорен интерес да се развие инфраструктурата в Източна Европа по посока Север-Юг. Важен акцент на българското председателство, който има пряко отношение към нейната геополитическа насоченост, е идеята трите морета да станат четири морета. Поканата за участие на Гърция, в перспектива и на Кипър, би дало силен акцент върху сътрудничеството, добавяйки важен регион – Средиземноморският.

– Очакват се повече американски инвестиции в региона, ако инициативата реално заработи. Това има ли връзка с настояванията за по-активно пресичане на корупцията у нас?

– Интересът на САЩ е принципен що се отнася до борбата с корупцията в България и това като цяло ще позволи повече американски инвестиции. „Три морета“ е елемент от по-широк и цялостен подход.

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *