САЩ напуснаха Афганистан. Стартира нов кръг на Голямата игра, Русия направи първия ход

Сподели статията с твоите приятели:

Изтеглянето на САЩ от Афганистан отвори нови възможности за Русия и Китай за ускоряване на процеса на формиране на нов постамерикански свят. В статия за британския национален ежедневник The Times Роджър Бойс твърди, че т.нар. Голяма игра, която се разгръща през XIX век между амбициозни империи, започва отново – този път между суперсилите на XXI век. И първият ход в нея беше направен от Русия.

Нито една западна държава не е изпратила толкова голям брой военни в Централна Азия, колкото САЩ. Нито Александър Велики, нито дори Британската империя в разцвета си. Следователно рязкото прекъсване на американското военно присъствие оставя след себе си изключителен вакуум във властта. Това ужасява някои от съседите на Афганистан, като Узбекистан и Таджикистан, но също така дава възможност за маневри на други страни, като Русия и Китай, които сега могат да ускорят подготовката за постамериканския свят.

Резултат: Голямата игра – борбата, която се разгърна през XIX век между амбициозни и решителни империи – започна отново.

Въпросите, които се повдигат в момента – за края на американската ера, за безсмислието на войната с тероризма – все още е вероятно да са пресилени. Талибаните може да се задоволят с възможността да забогатеят и да натрупват ресурси за сметка на приходите, които правителството в Кабул традиционно получаваше.

Би било грешка обаче да се заложи или на дългосрочната кончина на талибаните, или на интеграцията им в международната система. Ръководството на талибаните е слабо запознато с това какво е държавата – за тях въплъщението на афганистанската държава винаги е било или корумпирани полицаи, или алчни бирници. Да, талибанските служители са договорили мирно споразумение с администрацията на Тръмп и наскоро проведоха разговори с Москва и Пекин. Тези големи чуждестранни играчи нямат начин да преценят доколко са готови талибаните да изпълнят обещанията си.

Талибаните знаят как да печелят пари от търговията с опиум, но не са наясно с това как да управляват национална икономика. Масовото изоставяне на техника от войници от афганистанската национална армия означава, че талибаните са разширили арсенала си със сравнително модерни самолети и артилерийски части. Талибаните са сила, с която трябва да се съобразяваме, но те са напълно непредсказуеми.

Така първият ход в Голямата игра 2.0 бе направен от Москва. Руснаците са провели поредица от военни учения с Таджикистан, Узбекистан и Туркменистан, всички съседи на Афганистан, водени от диктатори, успели да получат известна легитимност, създавайки визия на стабилност в лицето на радикалния ислямистки вирус.

Например лидерът на Таджикистан Емомали Рахмон (догодина той ще празнува 30 години на власт в страната и никакви свободни избори не могат да променят това) забрани на мъжете да носят бради, а на жените да носят хиджаб.

Президентът на Узбекистан Шавкат Мирзийоев облекчи ограниченията в страната си, обяснявайки, че всъщност те могат да бъдат контрапродуктивни. Един от проблемите му е „Ислямското движение на Узбекистан“, джихадистка групировка със седалище в Афганистан, която се стреми да установи шариатски закон в Узбекистан. Тази групировка остава лоялна към „Ал Кайда“ и някои лидери на талибаните и служи като пример за това какво бъдеще може да се очаква за съседите, ако под управлението на талибаните Афганистан се превърне в един вид тематичен парк за терористи.

По границите на Афганистан има забележимо напрежение. Въоръжените сили на правителството на Узбекистан обявиха, че са успели да приземят 46 самолета и хеликоптера, летящи от Афганистан, експлоатирани от дезертьори. Лидерът на таджикските талибани сега отговаря за сигурността на афганистанската страна на границата. Неговата задача е да попречи на дезертьорите да избягат в Таджикистан. Около 25 процента от афганистанските граждани са таджики.

Русия се рекламира като защитен щит – както се случи, когато тези държави все още бяха част от СССР. Това е много приятно за Владимир Путин, който често използва предполагаемата борба срещу ислямистите като инструмент за укрепване на връзките на Москва с южните съседи.

Как Русия използва новооткритото политическо влияние?

Тя има голяма военна база в Таджикистан, както и редица бази в целия регион – това са останки от времето, когато СССР също водеше неуспешна война в Афганистан.

Сега се говори, че американците може да се заинтересуват от наемане на една от тези бази за изстрелване на разузнавателни дронове над Афганистан. По този начин ще бъде възможно да се събират разузнавателни данни, което ще позволи известна степен на контрол на афганистанската криза отдалеч. Предполага се, че тази тема е била обсъждана по време на срещата на високо равнище през юни между Джо Байдън и Путин.

Бързият темп на развитие на ситуацията през последния месец превърна тази идея в инициатива, обречена предварително на провал. Очевидно не може да става въпрос за това САЩ да нанесат каквито и да било удари от контролираната от Русия база.

Руският министър на отбраната Сергей Шойгу изрази тази мисъл ясно и лаконично:

„Защо се изтегляте, ако искате да застанете точно зад оградата, и, образно казано, през пукнатините се опитвате да наблюдавате какво се случва там? Защо да напускате?“.

Първият дипломат на Москва Сергей Лавров също пътува до страни в региона, за да се увери, че никоя от централноазиатските републики няма да се опита да сключи собствена сделка с американците.

Те си тръгнаха – това е позицията на руснаците. Американците няма да бъдат допуснати обратно през задната врата. По този начин Русия може да се превърне в основен бенефициент на изтеглянето на САЩ от Кабул.

Въпреки това, тя все още може да се окаже в състояние на по-сложна конкуренция с Китай. Пекинската инициатива „Пояс и път“ предоставя на Китай привилегии в отношенията си с Пакистан и ако Поднебесната империя е готова да поеме рискове, ще има шансове за значителни придобки. И Имран Хан, и Си Дзинпин са щастливи от напускането на Вашингтон от трона на глобалното лидерство.

Афганистан, ръководен от талибаните, ще процъфти само с достъп до морско пристанище, което Пакистан (с помощта на Китай) може да му осигури. Но не се ли чувства Китай малко нервен сега, когато безмилостно атакува мюсюлмански уйгури в пределите си, тъй като новият Афганистан – да го наречем талибански – се превръща в ново огнище на мюсюлманско възмущение? Разбира се.

Ако талибаните пренебрегнат мненията на останалия свят, те в крайна сметка ще се превърнат в шепа сиви бойци, управляващи изолирана държава, които само си говорят и постоянно се карат със съседите си. Сега е в техен интерес да играят по правилата.

Източник: Агенция “Фокус”

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *