Русия се оказа пред перспективата за война с Турция

Сподели статията с твоите приятели:

27 септември 2020 г. ще остане в историята като дата на началото на новата война в Карабах. Това, което се случи, уви, трябваше да се случи: Азербайджан реши да отмъсти за поражението преди 26 години. За Русия тази новина не предвещава нищо добро. Москва би спечелила от запазването на съществуващото статукво, но това очевидно няма да се случи, пише официозното руско списание „Експерт“ в материал, представен от Агенция “Фокус” без редакторска намеса.

Новините от Карабах, присъщи на новините от военния театър, са противоречиви. Ясно е само, че в неделя сутринта азербайджанските войски започнаха мощно настъпление. Боевете започнаха по цялата граница на Карабах. Бе обстрелян Степанакерт – само това изключва предположението, че и този път става въпрос за локален сблъсък.

Отначало в Баку говореха само за „отговор на арменските провокации“, но след това президентът Илхам Алиев каза всичко, както е. „Трябва да възстановим историческата справедливост. Трябва да направим това, за да възстановим териториалната цялост на Азербайджан“, каза той на заседание на Съвета за сигурност.

Съобщава се за десетки, ако не и стотици, убити и от двете страни. До края на неделния ден азербайджанските власти съобщиха, че арменските войски са изгонени от седем села в региона, който в Ереван и Степанакерт се нарича пояс за сигурност. Тоест територии, които не са били част от Нагорно-Карабахския автономен район под СССР, но са се оказали под арменски контрол след войната в началото на деветдесетте години.

Арменската страна отричаше това през целия ден, но в понеделник сутринта все пак неохотно призна, че врагът е постигнал определени успехи. „Загубихме позиции, ще загубим повече, но и ще завоюваме позиции“, обеща президентът на Нагорни Карабах Араик Арутюнян.

На ръба

Очевидно, въпреки постигнатите успехи, първият ден на войната не премина за Азербайджан, както беше планирано. Още в неделя местното министерство на отбраната увери, че наличните сили са достатъчни за победа. Но от понеделник в Азербайджан е обявена частична мобилизация. В Армения в неделя бяха обявени мобилизация и военно положение.

Международната реакция на събитията в Карабах е показателна. Страните от ЕС, САЩ, Русия, Иран приятелски изразяват загрижеността си, без да обвиняват никоя от страните за началото на войната.

Турция стои отделно. Нейният президент Реджеп Тайип Ердоган подкрепи Азербайджан с още по-рязки думи, отколкото през летните арменско-азербайджански сблъсъци. Но колко дълбоко Турция е готова да се намеси в събитията в съседната държава, остава спорен въпрос.

Ако пренебрегнем неясните съобщения за турци и наемници от Сирия и Либия, за които се твърди, че се бият на азербайджанска страна, които остават недоказани, се оказва, че Анкара поне не изключва опцията за откриване на „втори фронт“, за да помогне на Азербайджан. Цяла турска армия е разположена в близост до границите на Армения. По отношение на броя и оборудването тя е по-голяма от всички арменски въоръжени сили.

Очевидно за Анкара „червената линия“, която Ереван не трябва да преминава е прехвърлянето на бойни действия към Нахичеванската автономна република. Именно в този азербайджански анклав се проведоха неотдавнашните съвместни азербайджано-турски учения.

Вярно е, че при целия си авантюризъм, умножен с непосилни амбиции, едва ли ще бъде лесно за Ердоган да даде заповед за влизане във войната. Атаката срещу Армения попада в обхвата на договора за ОДКБ. Това означава, че тогава Русия ще трябва да се бие с Турция. Сценарий, който сега прилича на лоша фантастика, но тази година вече донесе много лоши изненади. Така че това не може да бъде изключено.

Защо сега?

Добрата новина е, че днес Турция е единственият влиятелен международен играч, който ясно и категорично посочи интереса си към окончателната победа на една от страните. Всички останали ще определят позицията си, както се казва, в зависимост от политическата целесъобразност. Кой и как ще се определи в крайна сметка ще стане ясно в близко бъдеще, по време на дискусиите в Съвета за сигурност на ООН. И сред дипломатите едва ли ще има много хора, които имат желание да кажат очевидното: Войната бе започната от Азербайджан.

Мотивите на Илхам Алиев са ясни: той реши да се възползва от ситуацията. Русия е заета с Беларус и разправиите си със Запада по случая Навални. Освен това Никол Пашинян е на власт в Армения, който стана президент в резултат на улични протести – и такива лидери почти не се толерират в Кремъл. Това означава, че Москва на теория няма да проявява голяма активност в посока Карабах.

Но Ердоган, напротив, напоследък демонстрира готовността си да размахва палката си, където е възможно. Той влезе във войната в Либия и в кавги с Кипър и Гърция. Защо да не помогне на своя съюзник – още повече, както изглежда се надява Баку, ще е необходима само дипломатическа помощ?

Много труден избор

През вече далечното последно десетилети на XX век карабахската война завърши така, както приключи, защото арменското общество беше обединено, а Азербайджан беше разкъсван от граждански раздори. Освен това Армения наследи от СССР добър военен персонал. Азербайджанците просто не са имали толкова много редовни офицери, преминали през школата на съветската армия. В Карабах се сражаваха участникът във Великата Отечествена война генерал-майор Христофор Иванян срещу директора на фабриката за първична обработка на вълна Сурет Хусейнов.

Сега ситуацията е променена. Властта на Алиев е по-утвърдена от всякога. Азербайджанската армия е поне толкова добре въоръжена и обучена, колкото арменската. Икономиката на страната е в по-добро състояние от тази на Армения, а мобилизационният ресурс е значително по-висок: населението на Азербайджан е три пъти по-голямо. Има още един нюанс: Илхам Алиев явно подготвя прехвърляне на властта. Голямо изкушение е да се засилят правата на сина „върху престола“ с триумфалното възстановяване на териториалната цялост.

Уви, в развилата се ситуация в Баку, разбира се, не мислят за Русия. През всичките години след Първата Карабахска воийна – а, за съжаление, сега ще трябва да я наричаме именно така – Москва усърдно се преструваше, че има два съюзника в Закавказието: Азербайджан и Армения. Сега, ако войната не може да бъде спряна, ще трябва да се направи избор между тях.

И Русия трябва да се готви за трагичните последствия – които ще са най-малкото хиляди бежанци, които ще се втурнат в страната от разорения регион.

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *