Рецесията в еврозоната ще е далеч по-голяма от световната криза през 2008-2009

Сподели статията с твоите приятели:

ИНСТИТУТ ПО ИКОНОМИКА И ПОЛИТИКИ към Университета за национално и световно стопанство (УНСС) представи изследователски доклад, посветен на развитието на българската икономика, включително и по време на пандемията от COVID-19.

Някои от основните изводи на проучването са следните:

– Рецесията в еврозоната ще е значително по-голяма отколкото при световната финансова криза от 2008-2009 г.

– Безпрецедентното забавяне на икономическото развитие налага решителни мерки в областите, които най-силно се нуждаят от подкрепа.

– Очакваме спадът в реалния БВП в България през 2020 г. да е в размер на 4%.

– Секторът на туризма и ресторантьорството отбелязва значителен спад и са необходими целенасочени действия за подпомагане и бъдещо устойчиво развитие.

– Предприетите от българското правителство мерки не се базират на цялостен и последователен сценарий за развитието на икономиката. Изразходват се значителни средства, без да се оптимизират бюджетни разходи, което ограничава гъвкавостта на фискалната политика и представлява риск в средносрочен период.

 

Това е първият публично достъпен опит за обхватно изследване на кризата, която коронавирусът причини и отражението й върху българската икономика. Изследователите преглеждат и оценяват мерките за стабилизиране на икономиката, фискалната политика на правителството, новите заеми, изтеглени от правителството през 2020 г. и представянето на България в борбата за овладяване на пандемията.

 

Специално внимание се обръща на туристическия бранш, който е най-тежко засегнат. Оценен е спадът на активността в сектор „Хотели и ресторанти“ и отражението на проблемите му върху българската икономика като цяло (заетост, брутна добавена стойност, валутни приходи и т.н.).

 

На база на проучването си, ИНСТИТУТ ПО ИКОНОМИКА И ПОЛИТИКИ препоръчва държавата да приложи специален пакет от мерки, насочени ексклузивно към сектора. Основни сред тях са удължаване на мораториума по кредити за хотели и ресторанти, разработването и гарантирането на нови нисколихвени заеми, облекчаване на данъчната среда, директно включване на държавата като акционер и други (пълният списък се намира на страници 87-92 от доклада).

 

По отношение на мерките за съхраняване на общата икономическа активност ИНСТИТУТ ПО ИКОНОМИКА И ПОЛИТИКИ показва, че направените плащания са недостатъчни и закъснели. Достъп до тях имат основно големи предприятия, чуждестранни компании и държавни фирми, докато малкият бизнес и микропредприятията не успяват да се класират за подкрепа от държавата.

 

Друга част от увеличението на бюджетните разходи за миналата година, представена от правителството като антикризисната политика, е формирана от плащания, които държавата така или иначе е била длъжна да направи, но не е предвидила нужните средства при съставянето на „Бюджет 2020“. След това, при актуализациите, на бюджета от април и ноември 2020 г. поправянето на допуснатите грешки е представено като елемент на антикризисната политика.

Направена е първоначална оценка колко струва кризата и реакцията спрямо нея за публичните финанси. Тя е на базата на нетния държавен дълг в началото и в края на 2020 г. Този показател представлява разликата между брутния дълг и фискалния резерв. През 2020 г. нетният дълг се е повишил с над 5,5 млрд. лв. и това може да се приеме за „цената“ за държавния бюджет досега.

 

„Очакваме спадът на реалния БВП в еврозоната да е около 7%, като по данни към 14 декември 2020 г. оценката ни е за свиване от 7.3%. Новата информация, която е налична след тази дата, дава известно основание и за по-малък спад, който остава близо до стойността от 7%. Това е безпрецедентна стойност, като свиването надвишава значително наблюдаваното през 2009 г. в размер на 4,5% в следствие на Световната финансова криза.

 

При основен сценарий за постепенно овладяване на разпространението на пандемията, предвиждаме възстановяването на икономическата активност до предкризисното си равнище да продължи през 2021 и 2022 г., като съществува риск възстановяването да протича по-бавно и продължително спрямо останалата част от света, заради натрупаните структурни проблеми и високата задлъжнялост на отделни държави и еврозоната като цяло“, коментират от ИНСТИТУТ ПО ИКОНОМИКА И ПОЛИТИКИ.

ИНСТИТУТ ПО ИКОНОМИКА И ПОЛИТИКИ е научноизследователски институт с насоченост към приложни икономически изследвания към Университета за национално и световно стопанство. Негов директор от 2020 г. е доцент Петър Чобанов.

 

В своята дейност институтът си партнира с представители на академичните среди и бизнеса с цел изготвяне на комплексни интердисциплинарни изследвания. В Стратегическия съвет към Института участват представители на академичните среди, както и експерти, от България, САЩ, Франция, Русия, Израел, Турция, Румъния и др.

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *