Рекорден брой българи се отказаха от втора пенсия

Сподели статията с твоите приятели:

Неяснотите около втората пенсия и кризата очаквано доведоха до рекорден интерес към прехвърляне на спестяванията от частните фондове в държавното обществено осигуряване. Това показва справка за броя на подадените заявления и прехвърлените средства от началото на годината, предоставена на в. “Сега” от Националната агенция за приходите (НАП).

От началото на годината до 17 септември 12 112 души са поискали да прехвърлят в НОИ средствата по индивидуалната си партида в универсален пенсионен фонд. Прехвърлената сума е 52 284 595 лв. Ако това темпо се запази, до края на годината заявленията за прехвърляне ще надхвърлят 16 000. От предоставянето на такава възможност през 2015 г. близо 50 000 души са прехвърлили спестяванията си от универсален фонд в НОИ. Прехвърлената за почти 6 години сума е 282 млн. лв. Тя се внася в Сребърния фонд. Младите пенсионери с 3 пъти по-високи пенсии

Подобен интерес към отказа от две пенсии имаше през 2018 г., когато извънредно бе дадена възможност на хората с по-малко от 5 години до пенсия да прехвърлят партидите си в НОИ. Тогава 13 292 българи се възползваха и прехвърлиха почти 91 млн. лв. в НОИ. По-големият размер на прехвърлената сума показва, че това са хора пред пенсия с повече средства по индивидуалните партиди. За сравнение миналата година 11 539 души са прехвърлили партидите си от универсален фонд в НОИ, като общият размер на прехвърлените средства е 53 241 230 лв.

2018 г. беше и годината, в която правителството за пръв път официално призна, че за много хора две пенсии ще бъдат по-малко от една. Две години по-късно основните фактори за този феномен продължават да стоят без решение. Управляващите например не коментират по същество проблема с намалението на основната пенсия (от НОИ) заради отчисленията за универсалните фондове на родените след 1959 г. (5% от тяхната вноска за пенсия се прехвърля към втория стълб).

Според последния актюерски доклад на НОИ редукцията в индивидуалния коефициент ще нараства плавно от около 20% в началото на периода до над 25% през 2050 г. Според специалистите намалението трябва да е много по-малко, тъй като в момента не отчита редица фактори, например участието на държавата като осигурител и сравнително краткия период, в който тези първи пенсионери на реформата са се осигурявали във втория стълб. Колко пенсионери вземат тавана на пенсията

За последно през лятото от социалното министерство увериха, че работят по промени в кодекса за социално осигуряване, с които да се усъвършенства фазата на изплащане. В последните си изявления по повод политическата криза социалният министър Деница Сачева изтъква работата по този проект като една от важните задачи пред правителството, които биха останали без решение при оставка.

30 000 българи получават орязани пенсии

Вместо промяна в коефициента на редукция обаче, правителството предпочита да отвори още една възможност за прехвърляне в НОИ на хората, които първи ще се пенсионират с две пенсии. Законопроектът все още не е представен, а междувременно фокусът на внимание бе изместен от изявленията за преизчисляване на всички пенсии в изборната 2021 г.

Подкопаването на втория стълб е последователна политика за правителствата на Бойко Борисов. През 2015 г. финансовият министър Владислав Горанов наложи даването на избор за осигуряване само в НОИ. ГЕРБ спря и предвиденото увеличение на осигуровката за втория стълб, която трябваше да стане 7% от 2017 г. Така тя си остана 5%, а бяха увеличени осигуровките за фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване.

“Всички държави в Европейския съюз, особено в западната част, насърчават капиталовото осигуряване, тоест хората сами да спестяват за бъдещата си пенсия заради лошата демографска картина. България наказва участието във “втория стълб” с това, че намалява с около 25% пенсията от публичната солидарна система”, коментира през лятото пред БНР Йордан Христосков, един от най-добрите ни експерти по социално осигуряване.

Разчети

През 2018 г. социалното министерство призна официално, че за 70% от хората, които ще се пенсионират в периода 2021-2027 г., натрупванията в личната им партида не биха осигурили пенсия в размер от 50 лв. За 55% от тях пенсията не би надхвърлила 30 лв. Всички тези хора са осигурявани на доходи между минималната заплата и средния осигурителен доход в периода 2002-2017 г. Голяма част от тях имат и неритмични постъпления на вноските, а за някои дори липсват такива.

Едва 20% от пенсионерите в тези първи години от фазата на изплащане от втория стълб ще могат да разчитат на пенсия в размер между 50 и 100 лв., което представлява между 25 и 50% от настоящия размер на минималната пенсия, показват анализите. Това са хора, които към края на 2017 г. имат натрупвания в индивидуалните си партиди между 4600 и 10 000 лв. Останалите 10% от пенсиониращите се в първите години ще имат пожизнена пенсия над 100 лв.

Източник/ци: expert.bg, dir.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *