Редовно правителство с къс хоризонт и догодина – пак пред урните

Сподели статията с твоите приятели:

Преди втория за годината парламентарен вот политическите наблюдатели се застраховат, че те са по-непредсказуеми от най-непредсказуемите, през които България е минала.
А с етикета „най-непредсказуеми“ се презентираха изборите, които свършиха само преди няколко месеца.

Какво е новото сега, което увеличава неизвестните до степен на поредна градация?

Първият Х идва от размаха, мащаба на действие и амбициите на служебното правителство, което надмина познатото досега. Енергията на назначения от президента кабинет е насочена основно към ревизия на предшествениците, откъдето разкритията с отрицателен знак не просто се сипят едно след друго, но се застъпват и конкурират взаимно, така че по-разсеяният информационен потребител може да изгуби генезиса и траекторията.

Така или иначе, стана ясно, че е налице смущаващ преглед на завареното, а от оценката на гражданите зависи колко процента ще е спадът в подкрепата на ГЕРБ.
Социолозите отчитат, че ерозия има, но се наблюдава и втвърдяване и капсулация на ядрото на ГЕРБ. Стресирани от случващото се, най-верните на партията се готвят да дадат отпор с бюлетини.
Интрига остава дали партията на Борисов ще успее да задържи приза „първа политическа сила“, което ще им даде правото първи да направят опит за съставяне на новото правителство.

Но дори да вземат първи мандата, възниква въпросът с кого ще се коалират?!
Ето още едно неизвестно за предстоящия вот, доколкото обединилите се ВМРО, НФСБ и „Воля“ под марката Българските патриоти, гравитират около бариерата за влизане в парламента.
За останалите политически сили съюз с ГЕРБ изглежда напълно изключен според собствените им заявки.

Евентуалното присъствие или отсъствие на Българските патриоти в 46-ото Народно събрание няма да гарантира съставянето на кабинет под ръководството на ГЕРБ, тъй като силите на доскорошните коалиционни партньори са изтънели. Но може да ги направи остра опозиция и да наруши ритъма на опонентите, които, очаква се, ще бъдат на власт.

На колко възлиза купеният и контролиран вот и ще успее ли МВР да профилактира и респектира всички дилъри?
Това е третият въпрос, който прави залозите несигурни. 

Четвърто – социологическите агенции, както и преди 4 април, улавят само нагласите в рамките на страната. За предстоящите избори таванът падна и вотът от чужбина е неизвестна величина и то при по-голям брой секции.

Пето – преди беше пандемията, сега летният сезон може да намали мотивацията за гласуване, но, поне според досегашните прогнози, тя ще бъде съизмерима с тази от април, а може и да я надмине.

Шесто – сякаш всичко вече е известно, лагерите са оформени,  интересът на публиката е фокусиран върху разкритията, разкритията и пак разкритията, които прави кабинетът. Класическият вид кампания тече във втора писта, но със забавено темпо и някак без особено настървение.
Може ли успокоените да изиграе неприятен номер на новите? Може, но яростната съпротива на ГЕРБ балансира нещата.

Седмо – динамиката, която произвежда титаничната битка промяна-статукво, старо правителство-ново правителство, е толкова голямо, че самите социологически проучвания изглежда остаряват преди да са публикувани. В рамките на седмица изследователите хващат отражението върху нагласите на едно събитие, но пропускат друго по независещи от тях причини.
До полунощ на 9 юли, след което ще преминем в състояние на размисъл, прогнозите ще са предпоследни.

И накрая – сблъсъкът между старата и новата власт изглежда на живот и смърт. До 11 юли всякакви развития изглеждат възможни.

И все пак, и все пак…
Независимо от непредвидимата ситуацията и кипналите емоции, познати с високия си градус от 90-те години на миналия век, очертанията на следващата власт започват да личат.

„Избори до дупка“ е лош вариант за така наречените протестни партии. Най-лошият. Вече върви „изчегъртване“, машинният вот ще занули недействителните бюлетини, МВР действа и ако това не е достатъчно за убедителни резултати на анти-ГЕРБ силите, следващият път ги грози бойкот. 

Опит за съставяне на правителство този път ще има. Усилието ще мине леко, ако „Има такъв народ“, Демократична България и „Изправи се! Мутри, вън!“ постигнат мнозинство – вариант, на който се надяват без да го крият.
Но хипотезата няма плътност, не стъпва на данни, а съдържа и риск. При мнозинство от няколко депутати, в протестния сектор може да се роди илюзията, че са победили „с малко, но завинаги“, а докъде води подобно подхлъзване видяхме в началото на 90-те – бързо падане от власт и безкраен преход със социални трусове и декласация на огромни маси и емиграция на други.
 
От ревизията, която прави служебният кабинет, става все по-ясно, че секторите, които буквално плачат за реформи, са много.
Дългият застой на фона на бързо развиващите се други общества доведе до днешната точка на кипене в България.

Но промяна и реформи без стабилна парламентарна и обществена подкрепа скоростно ще трансформират подкрепата в анти-подкрепа и да върнат „изчегъртаното“.

Без да постигнат коалиционно мнозинство, протестните формации ще трябва да говорят с другите – с БСП или с ДПС, за да търсят подкрепа за кабинета, приоритетите, конкретни законопроекти.

Искрите между „Има такъв народ“ и БСП, между Трифонов и Нинова хвърчат от месеци, но и двете формации, вероятно, осъзнават пагубния ефект, който би имал един сериен вот. Вярно, политическият живот тече като сериал, но при парламентарните избори милиони са участниците, които по-скоро по неволя трябва да се ангажират с подобен изборен сериал. Изключено е да го направят, въпреки че е демокрична практика и рутинна процедура в други държави. Причините са много – като започнем от високото напрежение и стигнем до администрацията, която загуби автономните си рефлекси.

Под условието на компромиси и определяне на няколко важни приоритети, най-реалистичен изглежда вариантът, при който редовно правителство поема щафетата от служебния и действа в същата посока. Доверието в кабинета на Стефан Янев е доста високо, отчете Маркет линкс (според последните данни на агенцията, публикувани на 5 юли – 42% към кабинета и 43% – към служебния премиер).

 

Има, тоест, добра основа то да е мострата, по която да се сглобява следващата власт.

 

Тошко Йорданов (ИТН) вече посочи две имена, чиято работа високо цени – Кирил Петков и Асен Василев. Те са най-спряганите за участници в редовно правителство. В допълнение се говори за Бойко Рашков, Стойчо Кацаров, Виолета Комитова.

Има и косвени доказателства за реалистичността на варианта служебното правителство да е кастинг за министри.

Разказват, че при едно от служебните правителства през последните 30 години бъдещият претендент за министър-председател редовно се карал на служебните министри, че много работят и му отнемат инициативата. Вярно е, че досега се знаеше с висока степен на вероятност коя политическа сила ще управлява  след служебен кабинет и избори. Сега политическата картина е от по-малки елементи, които тепърва ще преговарят помежду си, за да сглобят едно цяло.

 

Но остава симптоматично, че никой от засилилите се да управлява не се кара на служебния кабинет. Никой не ревнува от правителството, наредено от Румен Радев! Всички партии и политически фигури с протестен профил го подкрепят, харесват го, а ако се отрони забележка, тя е с незначителен и формален характер.

Ако изпълни приоритети си, едно временно правителство трябва да ни прати отново на избори след около година в нормализирана обстановка и с позитивен дневен ред, колкото и клиширано да звучи подобен призив.

 

Защото, при всички паралели между 90-те и днес, следва да отбележим, че за нов безкраен преход българското общество няма нито ресурс, нито сили, нито желание.

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *