Работещи бедни: Ще мине ли директивата за минималната заплата

Сподели статията с твоите приятели:

Седем от всеки 10 работници в ЕС на минимална заплата са затруднени да преживяват. Мнозина от критично необходимите по време на пандемията работници, заети в социалните и здравните грижи, в чистотата и в селското стопанство, получават минимално възнаграждение. Това са данни и изводи, разпространени от Европейската конфедерация на профсъюзите и цитирани от българските синдикати, съобщи БТА.

В ситуация, в която феноменът “работещи бедни” все още не е изкоренен, а дори и се задълбочава, на европейско и национално ниво текат дискусии за европейска директива за минималните заплати.

През октомври 2020 г. Европейската комисия обнародва предложението си за директива на ЕС за адекватни минимални работни заплати в съюза. Според последните данни директивата получава подкрепа от 10 държави в ЕС, сред които и България, със съответните бележки по нея. Шест държави са по-скоро съгласни, като и Финландия, която доскоро беше твърд противник, е сред тях. Директивата не среща подкрепа от Дания, Швеция, Австрия, Унгария и Полша. Без ясна позиция са трите балтийски държави.

Проектът на директива ще бъде тема на кръгла маса днес, организирана от КНСБ. Експертите ще обсъждат каква трябва да е българската позиция по темата.

Страната ни продължава да е първенец по неравенства в ЕС, като разликата между доходите на най-бедните и най-богатите е над осем пъти, при средно за ЕС около 5.2 пъти, според последните данни на Евростат.

Кредит – за лечение

В България две трети от хората не получават размера на средната работна заплата, а по-малко от нея. По време на пандемията се задълбочиха неравенствата, а високият дял на разходите за здраве спрямо общите приходи на домакинствата у нас доведе до нов тип неравенства – здравните, смята икономистът от КНСБ Любослав Костов.

При заболяване и последваща хоспитализация на човек, разходите за здраве достигат средно 35 процента спрямо месечния доход на този човек. При най-силно уязвимите групи пък, месечните разходи за здраве в периода преди пандемията са достигали стряскащи стойности – между 50 на сто и 110 на сто, което означава, че на хората с най-ниски доходи /на минимална работна заплата/, се налага да теглят кредити, за да посрещнат разходите по своето лечение, смята икономистът.

Най-ниските заплати – в България

Към 1 януари 2021 година от общо 27 страни – членки на ЕС, 21 имат минимална заплата на национално равнище. Само Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция нямат, отчете през февруари Евростат. През януари 10 източноевропейски страни имат заплата под 700 евро, като България е с най-ниската – 332 евро.

Проектът на директива вече е обнародван и надеждите на европейските синдикати са с този документ да се намали бедността, социалното изключване и неравенствата.

По-високите законоустановени минимални работни заплати и по-солидното колективно трудово договаряне биха дали тласък на икономическото оживление след пандемията от Covid-19 и биха способствали за намаляване на социалното неравенство, което расте непрекъснато от 80-те години на миналия век насам, смятат от Европейската конфедерация на профсъюзите.

За основния мотив на ЕК, свързан с нарастването на относителния дял на нископлатените работници – от 16.7 на сто през 2006 г. до 17.2 на сто – през 2014 г., и на работещите бедни – от 8.1 на сто през 2005 г. до 9.6 на сто – през 2018 г., АИКБ счита, че нито размерът (под 10-18 на сто), нито растежът (под 1 пр. пункт за 12-13 години), на тези относителни дялове, оправдават подобна мащабна законодателна инициатива, която изисква сериозни административни и експертни ресурси от Еврокомисията, държавите членки, и социалните партньори.

Бизнесът е против

Не такава е позицията обаче на Българската търговско-промишлена палата. В становище по темата, от БТПП посочват, че в условията на надигаща се тенденция за протекционистична политика на много от страните в света, както и сериозните трудности, причинени вследствие на пандемията от COVID-19, е необходимо да се подхожда предпазливо към имплементирането на нови правила и директиви, за да не се увеличат и без това многобройните тежести, с които е обвързана предприемаческата дейност в ЕС и в частност в България.

От БТПП смятат, че предложенията на ЕК за минималните заплати следва да бъдат под формата на препоръки, а не като директива. Мотивите на бизнеса за това са свързани и с отчитане на спецификите на всяка държава и зачитане на постиженията на трипартитното и двупартитното сътрудничество в държавите от ЕС.

Позицията на БТПП за “здравословно” ниво за икономиката и за пазара на труда е за съотношение на минимална работна заплата (МРЗ) към средната работна заплата (СРЗ) от около 41-42 на сто, което е много близко до средното за ЕС ниво (за страните, където има въведена МРЗ понастоящем).

БСК също се обяви против директивата. В писмо от 29 октомври миналата година до премиера и до социалния министър, от работодателската организация посочват, че “европейските предприятия са изправени пред безпрецедентно предизвикателство да оцелеят в ситуацията на криза, причинена от Covid-19. Вместо подпомагане на икономиката на ЕС за бързо и мащабно възстановяване, подобна директива на ЕС ще отслаби възможностите за запазване на заетостта в икономически депресивни райони и на най-уязвимите социални групи, както и повишаването на продуктивността”. Според БСК механизмите за определяне на минималната работна заплата не следва да бъдат политизирани и използвани като инструмент на социалното подпомагане.

Асоциацията на индустриалния капитал в България категорично ще настоява в своята работа при формирането на позиция на наднационалната, представителна пред Европейската комисия работодателска организация, в която членува – CEEP, за остро противопоставяне срещу каквато и да е намеса на Европейската комисия в процеса на определяне на работните заплати в държавите от Европейския съюз. АИКБ ще застъпва тезата, че свободното колективно договаряне на минималната заплата на нива отрасъл и икономическа дейност е най-добрият механизъм за нейното справедливо определяне, като припомня постоянно многобройните злокачествени дефекти на нормативно закрепената минимална месечна работна заплата, които всяка година идентифицира, описва и довежда до знанието на правителството и Народното събрание.

АИКБ настоява добрите практики в политиката по доходите да бъдат защитени и запазени. 

Източник/ци: expert.bg, dir.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *