“Първа лястовица”. Златко Енев, който описа аутизма като лична история

Сподели статията с твоите приятели:

“Колкото е наказание, толкова е и награда”. Това е описание на аутизма, направено от писателя Златко Енев. В края на миналата седмица се състоя премиерата на новата му книга “Възхвала на Ханс Аспергер”.

Първото вдъхновение за книгата започва от Грета Тунберг – 17-годишното момиче, което застана начело на световните протести за климатичните промени. Тя е диагностицирана със синдром на Аспергер, който се описва като “високо функциониращ аутизъм”. Златко Енев става свидетел на пренебрежителното отношение, с което в социалните мрежи се споменава увреждането на едно дете.

Оттук се ражда и желанието на автора да разкаже за личния си сблъсък с друго заболяване от подобно естество – това на аутизма. Дъщерята на Енев е диагностицирана с аутизъм. Книгата му е първата, написана на български език от родител на дете с невротипично заболяване. Това е разказ за аутизма от първо лице, лишен от сложни научни наименования или медицинска терминология, казва Енев пред Свободна Европа. История, която е толкова интимна, колкото и общочовешка.

Аутизмът е генетично отклонение, дължащо се на променено развитие на нервната система. Според автора от първостепенна важност е разбирането, че аутизмът не е болест, нито отклонение от нормалното. “Това е идея, срещу която аз се боря непрекъснато”, казва Златко Енев.

Човешката нормалност може да се проявява в различни видове, тя не е само “тази, с която се сблъскваме на улицата”, казва той. Аутизмът е заболяване, от което не бива да се страхуваме и от което имаме нужда като общество. Така самият автор определя посланието на книгата си. “Възхвала на Ханс Аспергер” представлява борба с предразсъдъците към хората с невротипични заболявания: качество, което авторът описва единствено като “плод на незнание и невежество”.

Самият Златко Енев започва творческия си път сравнително късно – на четиридесетгодишна възраст. “Писателството не съм го избирал аз – то само избра мен” – казва пред Свободна Европа той. Вече над 30 години Златко живее със семейството си в Берлин, откъдето издава и електронното списание за “свободни хора и свободни идеи” “Либерален преглед”.

През над 20-годишната си писателска кариера той издава детската трилогия “Гората на призраците”, както и романа за възрастни “Една седмица в рая”. През 2003 г. Съюзът на българските писатели награждава втората част от трилогията, “Пустинята на призраците”, като най-добра детска литература. С новата си книга Енев оставя настрана фантастичните детски истории с призраци, за да премине към дълбоко лични, съкровени разкази за човешкото израстване, любовта и узряването.

Историята на книгата започва неочаквано. След серия от текстове, публикувани в “Либерален преглед” и във Фейсбук, Златко вижда огромен положителен отзвук от читатели. Именно тази “мощна” реакция го мотивира да обедини разказите си в печатно издание. Авторът описва читателския отзив към новоиздадената книга като “изключително окуражаващ”.

Общоприетото разбиране за аутизма като заболяване започва чак през 60-те години на миналия век. Именно тогава родители на деца с аутизъм започват да споделят личните си истории. Така по естествен начин разказите им успяват да докоснат сърцата на много по-широк кръг от хора, уточнява Златко Енев пред Свободна Европа.

“[Западните страни] вече са извървели един път, който 60 години по-късно тепърва започва в България”, казва авторът. Той вярва, че идеята за равнопоставеността постепенно се превръща като определяща за всички ни. “Мисля, че и в България това е неизбежно”, оптимистично завършва той.

По този начин “Възхвала на Ханс Аспергер” се превръща в първата по рода си книга на български език. “Може и да е първа лястовица, но със сигурност е бяла лястовица” – така от издателството на книгата описват уникалността ѝ.

Източник: svobodnaevropa.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *