Проф. Любомир Халачев: Въпрос на стил

Сподели статията с твоите приятели:

Проф. Любомир Халачев

Имало едно време един цар – той бил стар, куц, гърбав и сляп с едното око. Извикал царят трима от най-добрите художници в царството и заповядал на първия да го нарисува. „Такъв, какъвто съм- да не излъжеш! Отрязваме ти главата за такова нещо!“ – предупредил царят художника.

Художникът, изплашен от предупреждението нарисувал царя на кон- млад, красив, с шапка в едната ръка. Царят погледнал картината и казал: „Нима това съм аз!“ Отрязали главата на художника. Така загинал романтизмът.

Вторият художник, който поел поръчката имал пред вид случилото се с първия и нарисувал царя такъв, какъвто бил – стар, куц, подпрян на един бастун, сляп и гърбав. „Нима това съм аз!“- възкликнал царят – и пак отрязали на художника главата. Така загинал критическият реализъм.

Третият художник, поучен от примера на своите колеги нарисувал царя на лов – приклекнал с куция крак, примижал със сляпото око и хванал пушката така, че да не личи гърбицата му. „Ето това съм аз!“- доволен възкликнал царят, потупал художника с царско благоволение и богато го наградил. Така се родил социалистическият реализъм.

Въпросът ми, след като изслушах интервюто по една национална телевизия с художника на „царската“ картина е: дали наистина вярва, че картината ще се задържи „по-дълго“, както той самият се изрази?

 

В смисъл – че ще краси министерски кабинети или дори ще влезе във Фонда на Националната галерия. Впрочем, като задавам въпроса и аз сам се питам: „А дали наистина няма да заеме почетно място във Фонда?“
Как мислите?

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *