Прищина в танго за двама с Белград

Сподели статията с твоите приятели:

Боян Чуков, InFacto

Албин Курти, лидер на лявата партия „Самоопределение“, помете своите противници на парламентарните избори в Косово на 14 февруари. Победата е впечатляваща, неговата политическа формация спечели 48,17% от вота, което прави 55 депутати от общо 120 в парламента в Прищина. На Албин Курти са необходими 61 депутати за мнозинство. Датата 14 февруари е изключително важна за бъдещия политическия живот в Косово. На практика цяло едно поколение политици си отива и се появява качествено съвсем ново. Бившите полеви командири от АОК (Армия за освобождение на Косово), които след приключване на войната хвърлиха оръжие и станаха политици, си отиват от политическата сцена.

За съжаление в България темата „Косово“ не е често срещана в медиите. Българското обществено мнение не е запознато добре с историята на албанците в бившата сръбска област. А би трябвало да следим много внимателно събитията в триъгълника Косово-Сърбия-Северна Македония. Защо? Косово и Северна Македония са като скачени съдове. Всяко по-сериозно сътресение в едната страна предизвиква „ехо“ в другата в резултат на албанския фактор, който е най-динамичен на Балканите.

У нас информацията за събитията в Косово е едностранна. На практика не се познават позициите на албанците както в Косово, така и в Албания. Самият факт, че анализатори пишат „косовари“ или „шиптъри“ е вече признак, че се взима определена страна в конфликта между албанци и сърби. Защото и двете думи (шиптъри и косовари) са натоварени с пейоративна конотация. Така както американците демонизираха сърбите по чисто геополитически причини, така и албанците са демонизирани от другата страна, която има антагонистични геостратегически интереси в региона. Това, че редица от бившите полеви командири в Косово са военнопрестъпници, е доказан факт. Някои от тях тръгнаха по пътя към Хага. Въпросът е, че те си отиват, и във властовите структури в Прищина влизат млади хора, които нямат нищо общо с кървавия хаос през 1998-2000 г. Хората се сменят, проблемите между Прищина и Белград остават, но с времето постепенно намаляват.

Съществуват два албански диалекта. Южноалбанският е тоски или тоск. Северноалбанският е геги или гег. С името на диалекта са наречени и неговите носители – албанците, които го говорят. В Косово, Черна гора и Северна Македония албанците са геги. Сред тоските са съсредоточени православните албанци. Тоски са арбарешите, арванитите, чамите, сулиотите, лаберите и северните тоски в Южна Албания. Тоските и гегите са разделени и по политически признак. Тоските са преобладаващо с леви убеждения, а гегите – с десни.

В изграждането на модерната албанска държава участие взема епископ Фан Ноли (1882-1965), албанско-американски православен духовник, просветен деец, писател, дипломат и политик. Той е роден на 6 януари 1882 година в Ибриктепе, Одринско, като Теофан Стилиан Ноли. Учи в Харвардския и Бостънския университет. По време на престоя си в Америка Ноли влиза в конфликт с местното гръцко духовенство и заедно със свои съмишленици обявява създаването на отделна Албанска православна църква, като през 1908 година самият той е ръкоположен за неин пръв свещеник от местен епископ на Руската православна църква. През 1923 г. за няколко месеца той е министър-председател на Албания.

Да се върнем към следизборната обстановка в Косово. Развитието на двустранните отношения между Белград и Прищина има мощна геополитическа проекция. Москва е изключително напрегнатa и нервно следи събитията, които се развиват в Западните Балкани. Има защо. От позицията на Белград за Косово зависи и бъдещето на Република Сръбска. И докато руският просръбски рупор с антибългарска насоченост, сайтът balkanist.ru пее оди за изключителния дипломат и русофил Александър Вучич, то сериозната руска информационна агенция Regnum на 17 февруари 2021 г. публикува статия със заглавие „Вучич ще подари на Байдън пълна независимост на Косово“.

 

Автор на коментара е Анна Филимонова, с интереси в областта на историята, политиката, международните отношения, религиозните фактори, проблемите на сигурността и националната идентичност в Европа и страните от Балканския регион. Тя е зам.-директор на „Центъра за георелигиозни изследвания“ към Фонд „Достояние на отечеството“, доцент в Московския хуманитарен университет.

Анна Филимонова обръща внимание, че президентът Джо Байдън е изпратил на сръбския президент Александър Вучич поздравително писмо по повод Деня на сръбската държавност. Между другото новият стопанин на Белия дом е посочил оказаната на Вучич подкрепа „в предприетите трудни крачки за постигане на определена цел – провеждане на необходимите реформи и постигане на всеобхватно съглашение за нормализация на отношенията с Косово, което се фокусира върху взаимното признаване“. Анна Филимонова стига до следния извод: „Вучич не протестира, не подложи на критика и не опроверга положението, изказано от американския президент. Следователно, усилията на Вучич не са насочени за съхраняване на териториалната цялост на страната и държавния суверенитет над Косово и Метохия“.

Прищина веднага реагира на обръщението на Джо Байдън. Мелиза Харадинай-Стубла, външен министър на Република Косово и диаспора, заяви: „Косово непоколебимо има намерение да сключи финално съглашение със Сърбия за безусловно признаване на независимостта на Косово при съблюдаване на неизменните принципи на унитарния характер, териториалната цялост и конституционния ред“.

Анна Филимонова е силно изненадана: „Поразително, но не политическата риторика на Александър Вучич, а на представител на клана Харадинай демонстрира високо ниво на държавно и правно съзнание. Съзнание, на което му бе позволено да се развие на собствена територия от комунистическите и неоколониални власти на Сърбия“.

Руският експерт обръща внимание на факта, че албанската страна е отнела инициативата на Вучич през 2013 г., след като той и Ивица Дачич подписаха Брюкселското съглашение. В рамките на въпросния документ „доброволно, в едностранен порядък и главно абсолютно безпрецедентно част от територията на Сърбия е била предадена за разпореждане на Република Косово“, твърди Анна Филимонова.

След Брюкселското съглашение косовският въпрос влиза в терминален стадий. Прищина получи в свое разпореждане границата, митницата, оформи териториалната цялост, закрит е проблемът със северната граница в района на Косовска Митровица, през 2018 г. е създадена армия на Косово, през 2019 г. албанците получават металургичния комбинат в Трепча, а през 2020 г. имат независима енергосистема.

Смяната на политическия елит в Косово има една основна цел. Да бъдат изведени на първа линия на преговорите със сърбите политици, които са с чисто минало, политически грамотни и могат без „скелети в шкафа“ да се борят за албанските национални интереси в предстоящите тежки дипломатически битки с Белград. Защото целта е само една – признаване на Косово. Албанците не се отказват да търсят отговорност от Белград за „геноцида над албанците“.

Финалната част от магистралният път на Косово към ООН се изгради от Вашингтонското съглашение на 4 септември 2020 г. между сръбския президент Вучич и Хоти, премиер на Косово, подписано пред бившия президент на САЩ Доналд Тръмп. Член 15 от съглашението въвежда „едногодишен мораториум за искане от Прищина на членство в международни организации“. А след една година? На 3 март по време на срещата между Еманюел Макрон и Александър Вучич е обсъден „иновационният план на Макрон“. В него става въпрос за влизане на Косово в ООН без да бъде признато като държава от Сърбия.

Интересна за нас е хърватската реакция на изборната победа на Албин Курти в Косово. На 17 февруари 2021 г. в известната хърватска аналитична платформа Geopolitika бе публикуван анализ на Дарко Бекич, хърватски „аналитичар“. Според него победата на левия Албин Курти в Косово е повод да се прогнозира „заплашително „цунами“ в региона, което ще бъде предизвикано от новата американска политика“. Дарко Бекич подчертава, че вече десетилетия политиката на САЩ и ЕС към Западните Балкани е за сближаване и присъединяване на страните от региона към ЕС. Брюксел вижда територията на бивша Югославия „като свой, макар и периферен и политически незначителен регион“.

Дарко Бекич посочва много ясно интереса на Белград да бъде приет в ЕС: „Всички сърби отново ще се окажат в един и същи държавен съюз: EU-goslavija“, в който от Сърбия, през Хърватия и Словения по пътя до Брюксел няма да има граница“. Според хърватския анализатор Балканите са „слабините“ на ЕС по отношение на геостратегическите интереси на Русия. Нашият регион винаги е бил във фокуса на Москва. След разпадането на СССР руското влияние на Балканите се сви като шагренова кожа.
Първоначално поради временна липса на интерес, липса на ресурси и предателството на външния министър Андрей Козирев. Намаляването на руското присъствие в нашия регион бе бързо и енергично заето от китайците. Някои от балканските русофили се преформатираха и станаха китаефили или синофили. Няма значение, смисълът е един и същ.

Хърватите са малко обидени, че не се профилират като централноевропейска и средиземноморска държава, за разлика от Словения. Не им е приятно, че Брюксел ги „възприема изключително като балканска държава“. „След 70 години в Югославия последиците са катастрофални в политически, икономически и културен план: Загреб и Хърватия никога не са били по-провинциални от днес“, твърди Дарко Бекич.

И сега обърнете внимание! Дарко Бекич обвинява Белград: „Вместо да се включим в дискусията по важни европейски въпроси и да се опитаме да дадем поне скромен принос за тяхното решаване, ние позволяваме на Сърбия на Вучич непрекъснато да ни връща в тинята на политическата история на Балканите, в „безкрайния“ конфликт между усташи и партизани, „Dare from Jasenovac (концентрационен лагер по време на Втората световна война в Независимата хърватска държава)…“. Сърбите и техните хора в Северна Македония използат за българите думите „бугараши“, „фашисти“ и „татари“. Явно почеркът е един и същи.

Дарко Бекич е категоричен: „… при сегашните геополитически обстоятелства против националния интерес на Хърватия е Западните Балкани да се присъединят към ЕС, да се реализира „EU-goslavije“, тоест да се обедини „сръбския свят“, както наскоро Вучич и Сръбската социалистическа партия преименуваха стратегията за Велика Сърбия.“ Хърватските стратегически интереси изискват Босна и Херцеговина да оцелее като федерация, съставена от три държавообразуващи народа, а във външната политика да бъде „необвързана“ или „буферна държава“ между Хърватия и Западните Балкани. Хърватският анализатор е прав като твърди, че след присъединяването на Косово към Албания ще бъде улеснено присъединяването на Тирана към ЕС, което е автентична амбиция на албанците.

Изборната победа на Албин Курти има стойност на референдум за външната политика на Прищина. Изборната победа на националистическата партия „Самоопределение“ може да се отрази негативно на ЕС и САЩ. Защото те ще продължат активно да търсят компромисно решение за отношенията между Прищина и Белград, които са огромна пречка за евроатлантическата интеграция на Западните Балкани. Победителят Албин Курти е твърд противник на „EU-goslavije“. Той предпочита на преден план да експонира борбата с корупцията и икономическото развитие на Косово.

През тази призма Албин Курти оценява широко рекламирания от Александър Вучич Мини Шенген (Сърбия, Албания и Северна Македония) като подпроект на „Велика Сърбия“, който възпрепятства международното признаване и независимо присъединяване на Косово към ЕС, но в същото време се стреми да използва територията на Косово като стратегически транспортен път към албанските пристанища на Адриатика. За да се реализира сръбският геостратегически план „EU-goslavije“, паралелно с изграждането на пътя от Ниш през Прищина към Адриатическо море е необходимо тотално да бъде „затапен“ коридор №8 (Бургас-Скопие-Вльора). Това е основна причина да няма пътна магистрала и жп линия София-Скопие. Засега сърбите ни надиграват по всички показатели.

Самият Албин Курти има проблем с Тирана. Стратегията на неговата партия „Самоопределение“ (Vetevendosje) има за крайна цел обединяване на целия албански народ в една държава. А той със своята суверенистка и антикорупционна платформа да набере голям брой привърженици сред албанския народ. Албин Курти заяви, че „Сърбия или персоната на Александър Вучич е 6-7 приоритет в неговата външнополитическа програма. Според него сръбският президент трябва да убеди сърбите, че „Белград може да продължи напред без Косово“. Точно както французите бяха убедени от Шарл дьо Гол, че са велика нация без Алжир. Но това не е всичко! Албин Курти иска да види Александър Вучич, подобно на Вили Бранд, да коленичи и да поиска прошка за всички сръбски престъпления, както бившият германски канцлер направи във Варшава.

Със смелостта да изкаже публично своите виждания и национални цели 45-годишният Албин Курти, уличен активист и партиен водач, печели уважение от международната общност. Той прави това без да се съобразява с вижданията на глобалните властови центрове. „Албин Курти е дълбоко уважаван от дипломатическите наблюдатели, защото това са жестовете и реториката на онези държавници, които предизвикват и отбелязват епохални промени в историята на своите народи, били те малки или големи“, твърди хърватският анализатор Дарко Бекич.

Къде сме ние?

Първо, България няма интерес Сърбия да реализира своя проект „Сръбски свят“, който е практически това, което се нарича „Велика Сърбия“ или Стара Сърбия. Защото историята е показала, че това е ставало винаги за сметка на българите.

Второ, проблемът ни е, че „Сръбският свят“ е продължение на „Русский мир“ на Балканите, така както го е планирал преди много години Азиатския департамент в руското външно министерство на Руската империя. Което значи, че Русия ще играе твърдо зад Белград и ще подкрепя неговата великосръбска идеология. Естествено, дотогава, докогато руснаците не разберат, че Александър Вучич лицемерно ги разиграва.

Кои са нашите ситуационни партньори в тази сложна за нас ситуация на Балканите? Очевидно, че това са Албания, Косово и Хърватия. От друга страна, Албин Курти си е поставил за далечна цел да стане премиер на обединената албанска държава. Дали това ще стане или не е друг въпрос.

Накрая, американски конгресмен през 2017 година заяви в Тирана за предстоящия разпад на Северна Македония. Думите са на Дана Тирон Рохбахер в ексклузивно интервю за албанския телевизионен канал Vision Plus. Даже подчерта, че „Македония не е държава“.

Първата задача, която трябва да си постави в този момент българското външно министерство, е да започне преговори с Прищина за признаване на българско малцинство в Косово и отваряне на български културен център в град Призрен.

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *