Президентът Радев пое управлението и светна прожекторите

Сподели статията с твоите приятели:

Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец май 2021 година под заглавие:

ПРЕЗИДЕНТЪТ РАДЕВ ПОЕ УПРАВЛЕНИЕТО И СВЕТНА ПРОЖЕКТОРИТЕ

СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО – РЕВИЗИЯ НА ВИСОКИ ОБОРОТИ ИЛИ РЕВАНШИЗЪМ

СЕКТОР „СИГУРНОСТ“ – НАЙ-КОНФЛИКТНАТА ТОЧКА

 

ГЕРБ – ТУ В ОТБРАНА, ТУ В АТАКА

 

МАНЕВРИ ВЛЯВО – БСП ИНИЦИИРА ГОЛЯМО ОБЕДИНЕНИЕ

 

ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ НАВЛИЗА ВЪВ ФАЗАТА НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО

Предлагаме ви
РЕЗЮМЕ ОТ ОСНОВНИТЕ ИЗВОДИ ПРОГНОЗИ

След старта на служебното правителство страната навлезе в политическа зона на силни турбуленции.

 

Войната статукво/промяна, Борисов/Радев влезе в решителна и много гореща фаза. Върви компрометиране на предишната власт по всички линии.

 

ГЕРБ и Борисов са в догонваща разкритията позиция и влязоха в траен режим на непрекъснати опровержения.

 

В този ритъм България не може да се отмести от точката на конфронтация, да тръгне напред и да смени дневния ред в конструктивна посока.

 

С представителство на широк анти-ГЕРБ фронт президентът пое управлението на държавата. За разлика от първия служебен кабинет (2017) този път това е и де юре, и де факто.

 

Радев е амбициран да поправи грешката с първото служебно правителство, което маркира някаква ревизия. Особеното е, че този път играе и за втория си президентски мандат.

 

С широкото представителство (леви, десни, безпартийни) президентът си гарантира силна подкрепа за действията на служебния кабинет. Казано с военна терминология, осигури си тил във войната срещу статуквото.

 

Президентът изпълнява това, което обеща преди години (2018) – светна прожекторите.

При запазване на съотношението на силите след 11 юли редовно правителство ще има само след корекции в червените линии на партиите.

Ако и следващото Народно събрание обаче не излъчи кабинет, то моделът на този служебен кабинет най-вероятно ще бъде запазен и ще продължи да работи, но вече гласуван от 46-ия парламент като редовен – със същия състав или с някои корекции.

 

Президентът зададе формула, която на този етап се харесва и на избиратели, и на анти-ГЕРБ политическите сили. Опозицията на Борисов участва в правителството от дистанция, но отговорността носи държавният глава. За него ще бъдат и позитивите, и негативите.

 

Големият риск преди следващия изборен цикъл (парламентарни и президентски вот) е да се появи умора от перманентната революция.

 

С действията си ключови министри (МВР, финанси, икономика) заявиха амбицията да разклатят модела „Борисов“. Във видимата си част този модел е силно популистки, ориентиран към масите. В невидимата си част е опора на едрия български бизнес.

 

Действията на Бойко Рашков за ГЕРБ са реваншизъм, но могат да се тълкуват и като удар върху репресивната машина на досегашното управление. Разгоря се битка за интерпретациите.

 

През целия месец се говореше повече за ревизия, отколкото за организиране на изборите.

 

Вътрешно-политическата динамика може да се опише с буквално три думи: скандал след скандал.

 

Служебното правителство на Стефан Янев действа с непознат до този момент размах. То се разгърна на толкова широк фронт, сякаш не е лимитирано от времето.

 

Уволнения и проверки текат в министерства, агенции, системи, бордове, надзорни съвети, като се налага прогнозата, че това е само началото.

 

Икономическият министър Кирил Петков разширява социалната база на служебното правителство, като отваря държавата за подкрепа на малкия и средния бизнес.

 

Кабинетът прави усилия и за политики с положителен знак. Правителството ще спечели, ако намери баланс между ревизията и позитивния план.

 

С най-голяма сила трусът от промяната удари в МВР.
Самият избор на Бойко Рашков, който бе в много остър конфликт с предишното правителство и прокуратурата, бе предвестник за събитията. Назначаването му от президента само по себе си бе casus beli.

 

Сблъсъкът на терена на вътрешното ведомство и на сигурността във всичките й измерения (граждански права, специални служби) отразява в най-концентриран вид актуалният конфликт в държавата – статукво-промяна.

Излизането в дълъг неплатен отпуск на началниците на специални служби бе фундаментална грешка. Тя изпрати посланието, че те отказват да работят с легитимни държавни институции.

 

Доказателства за подслушване на политически опоненти по време на протестите и преди изборите няма, но или цялата афера е изфабрикувана, или от службите тече информация в детайли.

 

В службите има хора, които при достатъчно гаранции, че няма да бъдат преследвани, са готови да свидетелстват.

 

До изборите на 11 юли доказателствен материал „черно на бяло“ за така наречения български Уотъргейт няма да има. Но в рамките на новия парламент аферата ще продължи да се развива.

 

Развитието по оста САЩ/Запада-Русия е ключово за втория мандат на Радев.
Усилията му в посока на проекта „Три морета“, на което България ще е домакин, е реверанс към американските геополитически и икономически интереси. Радев се стреми към подкрепата на САЩ за втория мандат.

 

Радев слага акцент върху социално-икономическите ползи от
регионалния формат, но независимо от това, едно активно въвличане на България в проекта трудно ще бъде легитимирано пред българската общественост.

 

Но и за ГЕРБ е трудно да развие изцяло атаката си по тази линия, тъй като благосклонността на САЩ е от значение и за бъдещето на партията. Ако издигне „ястреб“ срещу Радев, тя също не може да очаква дивиденти на президентските избори. ГЕРБ правят хаотични движение, като обвиняват Радев в проруска политика (атакувал спецслужбите, защото разкрили шпионската мрежа на Русия) и по този начин минимизират щетите, които за него би могло да има от активното участие на България в „Три морета“.

 

Изборите на 11 юли ще бъдат съвсем различни от тези на 4 април. Те ще се проведат с нова ЦИК, по нови правила и в нова политическа среда, която ще се моделира и от разхлабване на антиепидемичните мерки. Очакваме връщане към познатите форми на агитация – срещи тет-а-тет, митинги, концерти. Това може да вдигне нова вълна от ентусиазъм, която да компенсира известното разочарование от римейк на вота след неуспешното завъртане на конституционната процедура за съставяне на правителство.

 

Последните дни на 45-ото Народно събрание, белязани от работата на ревизионната комисия на Мая Манолава, дадоха тласък на очакванията за разкрития и ревизия на управлението, а служебният кабинет пое щафетата.

 

Създаде се безпрецедентно динамична ситуация, в която прогнозите за новия вот са натоварени с непознати по своя мащаб рискове.

Тенденциите са в полза на силите, заявили се анти-ГЕРБ и анти-статуквото, но всяка грешка, гаф или прекомерен реваншизъм може да ги компрометира.

 

ГЕРБ губят влияние, но не е пълния контрол върху ситуацията. В сондажите все още са първа политически сила.

 

Винаги досега, когато правителство на ГЕРБ е подавало оставка и е излизало в опозиция, отношението към партията е било дефинирано от очакванията, че тя ще се върне във властта. Сега тези очаквания се колебаят.

 

Целта на ГЕРБ и Борисов в стартиралата вече кампания е да подхранва надеждите на симпатизантите си за възможно завръщане.

 

Партийната динамика около „Има такъв народ“ е ограничена до изявите на няколко познати лица. Слави Трифонов се отдръпна в полза на президента и отвори терен за служебното правителство.

 

Трифонов иска радикално различна политика от тази на Борисов, но като образ не е негов контрапункт. Контрапунктът на Борисов е Радев, не Трифонов.

Партията получи психологическото предимство, че е силата, която може да догони и да изпревари ГЕРБ. Това може да привлече вота, който се насочва към потенциалния първи.

 

Създаването на ляво обединение, инициирано от БСП, връща интригата за предстоящите избори.

 

Заредената с конфликтни точки ситуация, включително по линията системни и антисистемни партии, изправя БСП пред най-трудните избори за нея от последните 30 години.

 

Усилията на Корнелия Нинова са да успокои партията вътрешно и в същото време да я мобилизира.

 

Геополитическият компас на България не може да бъде пренастроен, но инженерингов проект, този път вляво (коалицията около Виденов), създава шум в системата.

 

Появата на експремиера е шанс за БСП да се дефинира още по-ясно с акценти върху позитивите, които носи за страната – социални политики, кадрови потенциал, предсказуемост, последователна опозиционност, програма, приоритети, свързани с връщане на институционалната независимост.

 

ДПС следва опозиционната ос, по която ГЕРБ е противник.
Партията влиза в кампанията за новите избори в добра вътрешна кондиция, като забележими промени в стратегията и лицата на партията няма да има. Очакваме да повтори електоралния си резултат от 4 април с тренд нагоре заради отпадането на тавана на секциите в страните извън ЕС. Промяната в Изборния кодекс носи позитиви и за други политически сили – ИТН, ДБ.

 

Предизборно „Демократична България“ играе най-силно на терена, което й отвори пътя към Народното събрание – правораздаването.
По оста системни-антисистемни сили коалицията е хибрид – не е ново явление като ИТН, в същото време обяви война на всички системни партии – ГЕРБ, БСП, ДПС.

 

„Изправи се. Мутри вън!“ остава най-разнородната коалиция, която генерира вътрешни минитрусове.
Предстоящите избори и амбицията да присъстват отново в Народното събрание я стабилизират, без да й гарантират дългосрочно бъдеще.

Икономическите събития през май опровергаха внушенията, че смяната на правителства и честите избори ще дестабилизират икономиката.
На страната на служебното правителство е не само широк кръг от обществото, но и икономическата динамика, която обективно следва след дълбоката рецесия.

 

ЕК повиши прогнозата си за растежа на БВП на България през настоящата година от 2,7 % на 3,5%, а за 2022 г. около 4,7%.

 

Износът най-вече на стоки от България за ЕС се очаква да даде основен принос за нарастването на БВП през 2021 г., въпреки че износът на услуги едва ли ще се възстанови поради неясната ситуация с туризма.

 

Лоши новини преобладават в сектора на преките чуждестранни инвестиции. Преките чуждестранни инвестиции за първото тримесечие на 2021 г. са отрицателни. В същото време, макар и слабо, преките инвестиции на български компании в чужбина нарастват. Тези тенденции, до голяма степен засилени от пандемията, са резултат не само от свиването на общата външна инвестиционна активност на европейските компании, но и сигнализират за лоша инвестиционна среда в страната. Това налага радикални политики за подобряване на условията.

Безработицата през април достигна 5,6% с ясна тенденция към намаляване. При запазване на тези тенденции е твърде възможно да се сбъдне прогнозата за безработица от 4% за тази година, което може да напомни за хроничните дефицити от работна сила в индустрията и други сектори на икономиката.

Последното Народно събрание не събра достатъчно аргументи и кураж за ревизия на бюджета и това е една от добрите новини за фиска, въпреки че политически е трудно да се води разумна фискална политика след безразборното и в повечето случаи безсмислено харчене на публични финанси през изминалата година.

 

Колкото и естествена да е смяната във висшия икономически ешелон, никога не сме ставали свидетели на такава яростна защита за всеки един освободен пост. Очевидно синдромът на несменяемостта трайно е обсебил висшата държавна администрация. Подкопани са устоите на демократичния модел, в който сменяемостта е най-важният принцип, а в областта на икономическата политика – неотменна част от една пазарна икономика.

 

Непрофесионалното отношение на членовете на Надзорния съвет на ББР към министъра на икономиката като представител на собственика на Банката – държавата – демонстрира занижените критерии при избора им и необходимостта от истинска, а не декоративна реформа в държавните предприятия, които гълтат значителна част от публичните финанси.
Това, че министърът – упълномощеният представител на държавата – не може да получи детайлна информация за дейността на банката, разбива всякаква представа за корпоративно управление.

 

При очертаващата се благоприятна макрорамка за следващите месеци при разумна фискална политика е възможно да се стабилизират публичните финанси до дефицит около 3-те процента.

 

Събитията в Близкия изток от този месец погребват старите плахи намеци за интеграция. В момента се заговори за „нова война“ между Израел и Палестина и последиците от едно от най-сериозните напрежения в отношенията между страните след 2014 г.

Докато не изчезне причината – отсъствието на палестинска държава и претенцията на Израел да контролира историческия Йерусалим – в този регион постоянно ще избухват „малки войни“. Още повече, че световните сили все повече демонстрират неспособност и нежелание да се договарят помежду си, което създава опасност за разширяването на една „малка война“ до широкомащабен регионален конфликт с непредсказуеми геополитически последствия.

 

Ердоган изстреля ролята на страната си на международната сцена до висоти, които през последния век не беше достигала. Амбицията му не е Турция да бъде предвидим фактор за великите сили, а самата тя да стане велика сила. Той по всяка вероятност вярва, че Турция може да стане еквивалент на държави като САЩ или Русия.

 

Международните последици от обявеното начало на строежа на нов канал между Черно и Мраморно море могат да бъдат значителни, застрашавайки деликатния регионален военен баланс и засягащ търговията по море с Кавказ и Централна Азия. Основна интрига ще бъде дали Ердоган ще успее да обясни баланса на силите и интересите между турско-американските и турско-руските отношения в предстоящите през юни разговори с Байдън. Напрежението около принудителното кацане на самолета на „Райънеър“ и турската позиция в подкрепа на тезата на Лукашенко са доказателство за трудността на тази задача.

Анализът е изготвен от екип в състав:

Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи

Валерия Велева
Директор на Институт за стратегии и анализи

Валентин Радомирски (дипломация и геополитика)

Проф. Даниела Бобева (икономика)
 
Международни наблюдатели:

Д-р Пламен Христов (Гърция)

Д-р Антон Панчев (Албания, Косово)

Борислав Ангелов (Република Северна Македония)
 

Ето и цялото съдържание на анализа:

I. ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ

II. ОСНОВНИ ИНСТИТУЦИИ И ВЪТРЕШНО-ПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА

 

ПРЕЗИДЕНТЪТ РАДЕВ ПОЕ УПРАВЛЕНИЕТО И СВЕТНА ПРОЖЕКТОРИТЕ

 

СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО – РЕВИЗИЯ НА ВИСОКИ ОБОРОТИ ИЛИ РЕВАНШИЗЪМ

 

СЕКТОР „СИГУРНОСТ“ – НАЙ-КОНФЛИКТНАТА ТОЧКА

 

„ТРИ МОРЕТА“ – ШАНС ИЛИ РИСК ЗА ВТОРИЯ МАНДАТ НА РАДЕВ

 

ФИНАЛЪТ НА 45-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ВДИГНА НАПРЕЖЕНИЕТО С ОЩЕ ЕДИН ГРАДУС („ГРАДУС“)

 

ВАКСИНАЦИЯТА В КОНТЕКСТА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА

III. ПАРТИЙНА ДИНАМИКА

 

НОВИТЕ ИЗБОРИ – НОВИ ПРАВИЛА В НОВА СРЕДА И ПЪРВИ ПАРТИЙНИ ЗАЯВКИ

 

ГЕРБ – ТУ В ОТБРАНА, ТУ В АТАКА

 

„ИМА ТАКЪВ НАРОД“ – ОТНОВО СНИШАВАНЕ

 

МАНЕВРИ ВЛЯВО – БСП ИНИЦИИРА ГОЛЯМО ОБЕДИНЕНИЕ

 

ДПС – С ФОРМУЛА ЗА ПРОГРАМНО ПРАВИТЕЛСТВО

 

ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ – ЗАПАЛИ СКАНДАЛА С ПОДСЛУШВАНЕТО

 

„ИЗПРАВИ СЕ. МУТРИ ВЪН!“ – ПАК СА ЗАЕДНО И ПАК СА „ОРЕЛ, РАК И ЩУКА“

 

ПАТРИОТИТЕ ОТНОВО НА РЪБА

IV. ИКОНОМИКА

ЩЕ ДИШАТ ЛИ ИКОНОМИКИТЕ БЕЗ КИСЛОРОДА НА ЩЕДРИТЕ СТИМУЛИ?

 

ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ НАВЛИЗА ВЪВ ФАЗАТА НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО

 

СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО – МЕЖДУ ЖЕЛАНОТО И ВЪЗМОЖНОТО

V. ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА

 

БЛИЗКИЯТ ИЗТОК ОТНОВО ПЛАМНА

 

ЕРДОГАН Е ИЗПРАВЕН ПРЕД ИЗБОР МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА

VI. РЕГИОНАЛНИ РАЗВИТИЯ

СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ – ЩЕ ТРЪГНЕ ЛИ СКОПИЕ КЪМ БРЮКСЕЛ ПРЕЗ СОФИЯ?

КИПЪРСКИЯТ ВЪПРОС – ОПИТ ЗА РЕСТАРТ

 

ГЪРЦИЯ И СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ АКТИВИЗИРАТ СЪТРУДНИЧЕСТВОТО

 

АЛБАНИЯ – ТРЕТИ УПРАВЛЕНСКИ МАНДАТ ЗА ЕДИ РАМА

 

КОСОВО – ОЧАКВАНИЯ ЗА ПОДНОВЯВАНЕ НА ДИАЛОГА СЪС СЪРБИЯ

Пълният 77-страничен вариант на анализа е достъпен само за абонати.
За контакти и абонамент – 0878 852 713

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *