“Почти е невъзможно” главният прокурор да извърши престъпление. Какво каза Гешев на депутатите

Сподели статията с твоите приятели:

Може ли българският главен прокурор да бъде ефективно разследван, ако извърши престъпление? Има ли държавното обвинение двоен стандарт при повдигането на обвинения срещу олигарси? Прокуратурата избирателно ли информира обществото по разследвания, представляващи висок обществен интерес?

Това бяха част от темите в тричасовото изслушване на главния прокурор Иван Гешев пред правната комисия в Народното събрание, поискано от БСП. Най-много въпроси зададоха трима депутати именно от левицата – Крум Зарков, Явор Божанков и Кристиан Вигенин.

Заседанието на комисията започна с изявление на Гешев, в рамките на което той отчете успехите на разследващите през първите осем месеца от годината, сред които най-значимо място беше отделено на противодействието на битовата престъпност. Главният прокурор каза, че телефонни измами вече на практика няма – по думите му тези престъпления са с 90.7% по-малко, отколкото през 2019 г.

След това започнаха конкретните въпроси. Депутатите от БСП се съсредоточиха върху критиките на Брюксел за безконтролния статут на българския главен прокурор, както и върху хода на конкретни разследвания и проверки. От ГЕРБ питаха само за течащата проверка на Държавната агенция “Национална сигурност” (ДАНС) за приватизационните сделки по време на прехода, а от “Обединени патриоти” поискаха повече данни за делата срещу битовата престъпност.

“Мен това не ме притеснява”

Първи взе думата бившият външен министър Кристиан Вигенин, който цитира доклада на Европейската комисия (EК) за върховенството на закона в България, в който за пореден път се обръща внимание на недостатъчната отчетност на прокуратурата и липсата на контрол над главния прокурор. Той попита Гешев дали би участвал в решаването на този проблем.

Политическата цел не е контрол на главния прокурор, а отстраняване на главния прокурор.

“Политическата цел не е контрол на главния прокурор, а отстраняване на главния прокурор, но мен това не ме притеснява. Сега ще ви обясня защо. Защото българският главен прокурор, подобно на вас г-н (Кристиан) Вигенин, подобно на г-н (Крум) Зарков, подобно на г-жа (Анна) Александрова, няма как да извърши престъпление при и по повод работата си – почти е невъзможно. Моята работа е на висш административен ръководител”, обясни Гешев.

Той определи тезата, че има неограничени правомощия да влияе върху работата по конкретни разследвания, като “мит” и “пропаганда”. И добави, че вероятността да извърши престъпление, докато е на този пост, е “горе долу със същия интензитет, както и един народен представител, както и президентът, както и всеки друг, заемащ висша държавна длъжност български гражданин”.

Като аргумент в тази посока, Гешев каза, че той има предимно “административни функции” – дава общи методически указания на подчинените си, осъществява надзор за законност и пренасочва сигнали до него към заместниците си и комптеентните прокуратури.

“Чисто статистически е малко вероятно”

Помолен от Зарков да отговори честно дали вярва, че всеки редови прокурор би могъл обективно да проведе разследване срещу него, Гешев припомни, че Конституционният съд (КС) излезе с решение по този въпрос, според което “може да ме разследва всеки прокурор, който е компетентен”. И добави, че всъщност той разполага “с много по-малко правомощия от много други главни прокурори в Европа”. Не каза обаче кои са те.

След това Гешев обясни, че “чисто математически” няма как да бъде вярно, че нито един от общо около 1500-те прокурори в страната не би могъл ефективно да разследва най-висшия си ръководител, ако установи данни, че е извършил престъпление.

“Ако приемем пропагандната теза, че няма нито един прокурор от тези 1500, който може да разследва главния прокурор, тази теза е видимо чисто политическа и пропагандна. Това означава, че 1500 човека, чисто статистически, нямат смелост или имат някакъв друг проблем, ментален. Чисто статистически е малко вероятно. Нали знаете, г-н Зарков, в природата идеални неща няма. Така че тази хипотеза не издържа чисто философски погледнато и аналитично. Това е моето лично мнение. Това е все едно в Народното събрание да няма един депутат – всички да са на едно и също мнение. Няма такъв вариант. Нали няма?”

Горанов, записи, “къщата в Барселона”

Явор Божанков зададе серия от въпроси по конкретни проверки и разследвания, сред които тези за ползваното от бившия финансов министър Владислав Горанов жилище, записите с глас, приличащ на този на премиера Бойко Борисов, “Апартаментгейт”, къщите за гости и за случаите на полицейско насилие по време на протестите.

Гешев многократно отбеляза, че е очаквал да говори само по общи въпроси за дейността на прокуратурата. Освен това, на няколко пъти цитира решение на КС от 2017 г., според което депутатите не могат да изискват информация по конкретни дела от главния прокурор. После представи някои общи данни по отделните казуси с уточнението, че са му станали “служебно известни”.

По повод проверката за Горанов, Гешев каза, че тя “може би” е прераснала в досъдебно производство.

По повод проверката за Горанов, Гешев каза, че тя “може би” е прераснала в досъдебно производство и бившият министър вече е дал обяснения, но не разполага с повече конкретика.

Главният прокурор даде подобна информация и за записите с глас, напомнящ този на Борисов, както и за снимките от спалнята в държавното жилище на премиера. По думите му записите са обект на проверка в Специализираната прокуратура, образувана по сигнал на съпредседателя на “Демократична България” Христо Иванов. Софийската градска прокуратура (СГП) пък разследва снимките.

Тази информация се разминава с официално съобщеното през лятото досъдебно производство за записите в СГП, за което досега беше известно, че се занимава с въпроса дали записите са направени с незаконни специални разузнавателни средства (СРС).

Без да му бъде задаван конкретен въпрос за случая, познат като “къщата в Барселона”, Гешев припомни, че спецпрокуратурата води проверка и по тази тема, по която вече три пъти са били снемани обяснения на премиера. Името на Борисов беше замесено в испанско разследване за пране на пари, след което българската прокуратура също образува проверка.

“Ако трябва, ще му бъдат снети още 20 (обяснения). Ние нямаме притеснения от нищо. Ако имахме притеснения, нямаше да привлечем към наказателна отговорност действащ министър или зам.-министър. Нещо, което не се е случвало”, добави главният прокурор, визирайки разследванията срещу бившия екоминистър Нено Димов и бившия му заместник Красимир Живков.

“Апартаментгейт”

По отношение на “Апартаментгейт” Гешев съобщи единствено, че Върховната касационна прокуратура (ВКП) анализира всички прокурорски произнасяния досега и ако се наложи, някои от тях може да бъдат отменени. Напомни и, че по този казус има ревизии на НАП, с чиито резултати той не е запознат.

“Българската прокуратура се занимава само с наказателна отговорност, не се занимава с административна отговорност, историческа, морална, а още по-малко – политическа отговорност”, каза Гешев.

По-рано тази година стана ясно, че спецпрокуратурата е отказала да образува разследване по проверката срещу бившия зам.-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов. “Апартаментгейт” се разви покрай разкритията на Свободна Европа за това как Цветанов е прибавил към активите си мезонет в столичния квартал “Изток” при стойност на сделката на квадратен метър в пъти по-ниска от пазарната цена.

“Така нареченото” полицейско насилие

На въпроса на Божанков дали прокуратурата води разследвания за полицейско насилие по време на продължаващите близо 100 дни антиправителствени протести, Гешев отговори, че Софийската районна прокуратура (СРП) води 8 такива проверки. Успоредно с тях обаче води и 58 разследвания срещу протестиращи за различни престъпления. По думите му обвинения са повдигнати на общо 53-ма души, от които само двама в ареста, а един е окончателно осъден за хулиганство след споразумение с прокуратурата.

“Никоя полиция в Европа, никоя, няма да изтърпи това, което изтърпяха на 2 септември българските служители на МВР. Това не го твърдя аз, достатъчно е всеки да влезе във видео обмена и да види как процедират някои други служители на МВР. Така че аз ги поздравявам за това, че те перфектно защитиха български граждани да не пострадат. И защитиха българските институции. А за това, когато се констатират някакви доказателства за престъпления на служители от МВР, прокуратурата няма да направи разлика между тях и някои други и ще си свърши работата”, каза още Гешев, подчертавайки, че това е неговият отговор за “така нареченото, както публично придоби думата, полицейско насилие”.

По повод нарушенията при изграждането на къщи за гости с евросредства, открити покрай разследването за злоупотреби срещу бившия зам.-министър на икономиката Александър Манолев, главният прокурор отчете “стотици проверки, по-малко досъдебни производства и поне една, ако не и повече, присъди”.

Има ли двоен стандарт в прокуратурата?

Подобно на Божанков, колегата му Крум Зарков също зададе десетина въпроса, но повечето от тях останаха без конкретни отговори. Той попита Гешев защо прави разлика между кореспонденцията на Васил Божков с левия депутат Александър Паунов и тази с премиера Борисов, огласена от самия хазартен бос, след като избяга в Дубай.

Зарков имаше предвид публикуваните от самата прокуратура записи от телефонни разговори на Божков с Паунов и журналиста Огнян Стефанов, в които те обсъждат протестите и бъдещата партия на обвиняемия бизнесмен. Божков пък на няколко пъти публикува в социалните мрежи съобщения, които си е разменял с премиера по повод бизнеса си.

“В единия случай вие се отнасяте с пренебрежение в публичното си говорене, а в другия го публикувате на страницата на прокуратурата”, отбеляза Зарков, след което беше прекъснат от председателката на комисията Анна Александрова от ГЕРБ с думите: “Моля ви, не нарушавайте правилата! Уважаемият главен прокурор ви разбра.”

“Този въпрос има журналистически, политически, сравнително-правен и всякакъв друг аспект, но не и юридически. Или поне минимална част е юридически, за което все пак ви благодаря”, гласеше отговорът на Гешев.

Кои са олигарсите в България? Срещу всички олигарси ли вече повдигнахте обвинение и предприехте действия?

“Кои са олигарсите в България? Срещу всички олигарси ли вече повдигнахте обвинение и предприехте действия? Или има добри и лоши олигарси?”, попита още Зарков, на което главният прокурор отговори, че прокуратурата разследва всички, за които има данни, че са нарушили закона.

Депутатът спомена и разследването на Антикорупционния фонд “Осемте джуджета”, в което бяха изнесени твърдения за участие на висши прокурори в схема за изземване на частен бизнес, което Гешев на два пъти нарече “пропагандно”. Все пак уточни, че освен проверката по случая в СГП, той е назначил още една във ВКП.

В края на изслушването Зарков попита и за правомощията на Бюрото за защита към главния прокурор, което след началото на неговия мандат беше разширено и започна да се използва при акции, ръководени от държавното обвинение. Гешев отговори, че всичко е законно, защото служителите на бюрото имат и полицейски правомощия.

“Аз нямам доверие на НСО”

Попитан защо се е отказал от охраната на НСО, която му се полага по закон, главният прокурор заяви: “Когато всички служби в държавата са преценили, че животът ти е застрашен и то не да те замерят с яйца, всичко опира до доверие. Аз нямам доверие на НСО, въпреки че брат ми работи там. Не мога да имам доверие на служба, където служител е обвинен като участник в организираната престъпна група за поръчкови убийства.”

Той получи и въпрос, за разпространените в началото на годината записи от СРС-та на разговори на президента Румен Радев с командира на Военновъздушните сили (ВВС) генерал-майор Цанко Стойков, на който отвърна, че не знае подробности. Уточни единствено, че въпросното разследване е пратено по компетентност на военната прокуратура. От думите му обаче не стана ясно как са били използвани СРС-тата при положение, че подобно производство изначално би трябвало да бъде водено от военен прокурор.

Процедурата по изслушването на Иван Гешев продължава в четвъртък в пленарната зала. Тя беше приета през лятото от депутатите по настояване на социалистите, които критикуваха главния прокурор за липсата на реална отчетност пред Народното събрание. Досега ръководителят на държавното обвинение отчита един път годишно работата му. При първото такова ходене на Гешев в парламента в началото на мандата му обаче депутатите нямаха въпроси.

Източник: svobodnaevropa.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *