Поуките от пандемията “Ковид–19” и прогнози за международната сигурност

Сподели статията с твоите приятели:

Симеон Николов

Когато сме в разгара на пандемията „Ковид–19”, можем единствено със сигурност да предположим, че след време ще се пишат не само анализи за пораженията във всички сфери и промените в глобален мащаб, за това, как се е справил светът, ЕС и отделната националан държава, но и литературни произведения, вероятно ще се създадат и филмови творби, разказващи за разтърсващи съдби и случаи. Практическата политика обаче, изисква своевременно да извлечем поуки от развиващите се процеси и предвидим вероятните сценарий поне през следващите 5 години.

Още в началото на пандемията някои автори напомниха, че е имало не само предупреждения, но са проигравани учения за реагиране при настъпване на подобна зараза и бе погрешно в това да се търсят конспиративни теории. В нашето издание за анализи във външнната политика и сигурността „expert-bdd.com”, което през 2021 г. навърши 20 години, в добрите стари времена когато имахме кореспондент в Берлин, публикувахме неин изключително интересен материл за проведено учение по инициатива на Бундестага с участието на редица учени и експерти.

Един от сценариите предвиждаше заразата да попадне от Африка в Европа с вноса на плодове и храни, но освен това бяха проиграни и други сценарии, например прекъсване на електроснабдяването или на водоснобдяването за повече от три дни и др., което доведе до много сериозни изводи за слабите места в здравната система, полицията и различни държавни органи. Публикувах материала на нашата кореспондентка с надежда и нашите депутати, учени и експерти да стигнат до подобна идея и корегират небоходимото. Разбира се, че не се случи.

Днес, когато преживяваме реално това, за което ни предупреждаваха, би трябвало да мислим не само за преустройване на здравната система, преодоляването на икономическите последици от пандемията, възстановяване на единството в ЕС и механизмите за вземане на решения след провала на политиката по ваксиниране.

По начало приоритетите на експертизата в сигурността трябва да се поставят върху предизвикателствата и промените. Не бива да се изключват от критика официални позиции и да се пренебрегват противоположни мнения.

Представените анализи трябва да съдържат ясни опции за действие. В случая с пандемията „Ковид–19” не биваше да се допуска подценяване на анализа на експертите. При вземане на решения, не беше изисквана оценка на риска. Ставахме свидетели на късогледи национални подходи и игнориране на колективната стратегическа съпричастност.

Друга слабост е опростяване на разбиранията и прогнозите. Прогнозата по принцип няма за цел да предскаже конкретни събития, а да насочи вниманието към потенциално значимите насоки на развитие на кризата. Тоест, необходима беше повече прозорливост. Прогнозирането е суверенна задача на националната държава. Но е целесъобразно и включването в него на недържавни субекти. Тоест, прогнозирането по принцип изисква сътрудничество.

Политизирането рискуваше да компрометира безпристрастния анализ. То нанася вреди на обществената сигурност в една страна и насочва в погрешна е неморална посока правенето на геополитика с ваксини например. Отношението между политика и наука заслужава внимание, защото трябва да си дадем сметка, че учените в областите , свързани с „Ковид–19” можеха да се опрат на много по–малко данни, околкото колегите си от други сфери.

Научните съобщения за вируса и ваксините се представяха под съвсем друг натиск и при друга спешност. Затова някои учени и лекари в публичните си изяви често преминаваха от ролята си на носител на експертиза в ролята на гражданин. Неизбежно в такива случаи се появяваха съмнения, че говорят в интерес на защита на политически решения.

Втората особеност е, че погрешно хората очакваха от тях прогнози, а учените могат да изчислят само определени сценарий. Третият момент е, че те би трябвало да защитят тезите си пряко пред гражданите. Необходими са по–добри форми на комуникация между науката и населението. А това е сложно, защото чувството за несигурност в хората се формира в много по–комплексна среда отколкото в лабораторията на учения.

Науката обаче може да ни предложи сценарии и да ни даде ориентир, за какво трябва да се подготвим. Но държавата в много случаи не се възползва, за да поготви предварително болничните заведения, старческите домове, училищата и т.н.

Разразилата се истинска война за ваксини е израз на дефицит на солидарност, отсъствие на механизми в ЕС за действие при подобни ситуации, бавни реакции на ръководните органи. Опитът да се прави геополитика с ваксините, упражнявайки натиск не само по икономически, но преди всичко геополитически причини върху допускането или недопускането на една или друга ваксина, независимо, че това ще струва човешки животи, ни отпраща и в полето на ценностите, които тръбяхме, че защитаваме.

Разузнаването

Още с разкриването на „Ковид–19”, търсенето на първоизточника и особено при осигуряването на ваксините, сблъсъка на различни интереси – междудържавни и междуфирмени и развитието на престъпността, стана ясно, колко голямо е значението на разузнаването. Най–общо би могло да се каже, че такава пандемия изискваше пренасочване на глобалните разузнавателни ресурси към целите за борба с тази криза.

 

От тук нататък се откроява необходимостта от гарантиране на биосигурност и биозащита, водене на медицинско и научно разузнаване, отделяне повече внимание на критичната информация.

Отбраната

Задачите, които пое армията в някои европейски страни по време на кризата „Ковид–19” спомогна за организирането на мрежа за „гражданско–военно сътрудничество” във вътрешността и доизграждането на свързващи елементи с министерства и инснтитути, което ще е необходимо в бъдеще. Кризата силно повлия върху обществата във всички засегнати страни, а от страничните последствия на кризата би могло много бързо да възникне политическа криза. В бъдеще много повече ще трябва да се обръща внимание на връзките между здравната и вътрешната и външна сигурност.

Границата между цивилна и военна заплаха се размива при критични здравни ситуации като „Ковид–19”. Това е така, защото атаката върху обществото с вредни вещества би могло да е средство за хибридни заплахи и отслабване на врага при бъдещи сценарии. Намаляването на готовността за отбрана чрез външно чуждо въздействие може да се счита за вероятно, твърди например генерал Блаумгартен, шеф на Медицинската служба на Бундесвера.

Пандемията беше истинско изпитание за войските, защото още при първата вълна на „Ковид–19” трябваше да се отлагат или силно ограничат планирани военни учения, екипажи на морски съдове трябваше да бъдат поставени под карантина. Тоест, реално беше проверена боеготовността и способността за изпълнение на задачи, ако в този момент имахме една хибридна атака, предхождаща класическата гореща война.

Престъпността

Силно беше подценен фактът, че пандемията създаде условия за разрастване на престъпността. А в слаби и бедни страни поемането на присъщи на управлението функции от мафиотски структури е риск за ерозиране на държавността. Това приличаше донякъде на политиката на „Ислямска държава”, която с „грижите” си поставяше в зависимост цялото население. В Мексико криминалната престъпна мрежа пое разпространението на ваксините срещу „Ковид–19”. Появи се производство на фалшиви ваксини. Разкритията показаха, че със сделките са ангажирани най–богатите хора в Латинска Америка.

В Европа бе установено, че кибер–престъпниците печелят най–много от кризата с „Ковид–19”. Те видяха идеални условия за това. В началото на 2021 г. в Германия броят на кибератаките само за 1 месец скочи с 30% и то само при разкритите такива. Общият им брой е многократно по–голям. Всяка 8–секунда се извършва атака с пробив със зловредни данни. Кибер–престъпниците се надяват да използват несигурността на хората, залагат на методи като „фишинг” или вкарване на зловредни данни /Ransomware/. В България фалшиви електронни съобщения от името на банки заливат гражданите, но няма нито предупреждения, нито данни за предотвратени посегателства от органите за сигурност.

Като цяло и в международен мащаб нямаше подготовка за превантивни мероприятия по ограничаване на разцъфтяващата престъпност по време на пандемийна криза.

Контрол над личността

Едно от най–големите предизвикателства обаче, ще бъде как да не се допусне незабележим преход към едно тотално контролирано общество в нарушение на конституционните права на отделната личност. Защото междувременно се повишават рисковете от създаване на личностни профили, опасност от дискриминиране и възможности за злоупотреби като измами и кражби на идентичност. Съществуват и възможности за изнудване с неудобни данни.

В процеса на изготвяне на бъдещите бази данни и лични документи не е изключено някои да виждат „скрити бомби” или „конспиративни теории”, в иначе необходимите мерки за посрещане на бъдещи подобни кризи като днешната пандемия „Ковид–19”. И тук въпросът се свежда до високата отговорност и придържане към конституционните норми.

Опити за прогнози до 2025 г.

В сегашните условия е трудно да се правят прогнози. Пандемията и последствията ѝ чувствително променят баланса на силите на международната сцена. Най-важните фактори, които ще влияят под различни форми, са социалните и икономическите ефекти на пандемията, развитието в САЩ, Китай и ЕС, както и способността за действие и желанието за сътрудничество от страна на политическите участници. Каквито и сценарии да се опитваме да опишем например до 2025 г., те се свеждат в края на краищата на един много трудно осъщестнвим положителен, един в голяма степен неблагоприятен за човечеството и един по–реалистичен между другите два.

Ако страните имат държавен капацитет да реагират на трите кризи – здравна, икономическа и политическа, биха допринесли за стабилизиране на ситуацията и изработване на нови регулации.

Вътрешнополитическата ситуация в САЩ и приносът им за увеличаване на международното напрежение ще затруднят способностите им за ефективни международни действия. Съперничеството между САЩ, Китай, Русия и все повече и Индия допринасят за нарастващи конфликти на регионално ниво.

На този фон ЕС би могъл да намери сили за обединение в името на необходимите реформи. Първо ще трябва да промени вземането на решения с болшинство по важни въпроси на сигурността и външната политика. ЕС ще трябва да се справи с нова бежанска и мигрантска вълна през Средиземно море, предизвикана от климатичните промени и пандемията с „Ковид–19”.

От германската фондация за наука и политика /SWP/ през март 2021 г. допуснаха, че около ядрото на ЕС може да възникне необвързана строго коалиция от средно големи сили, към които да се присъединят Австралия, Великобритания, Япония и Китай. Към 2025 година оптимистите не изключват създаването например на „Демократичен Алианс за глобален напредък” от 27 европейски и 17 други страни.

Негативният сценарий може да се случи, ако политическата поляризация продължи да се увеличава по целия свят, настъпи криза в управлението, увеличат се центробежните сили в ЕС, сбъднат се прогнозите за срив на фондовия пазар /2023 г./. Ако Европа остане политически разделена във всички области, включително в политиката за убежище и миграция. Ако от огромния финансов ресурс на Фонда за възстановяване се възползват предимно политически свързани мрежи.

Такава тенденция предвещава намаляване международната репутация на ЕС, изостряне на ситуацията в периферията на Европа, полилитически кризи, икономическа мизерия и насилствени конфликти.

Третият сценарий не изключва правителствата да продължат да показват неспособност да се справят с глобалните предизвикателства. След пандемията следват последиците от климатични промени, социално–икономическо неравенство, разпространение на ядрено оръжие. Ще е все по–трудно да се отлагат решенията на проблемите в бъдеще заради различия между правителствата на най–силните държави. Може би ще се появят субдържавни образования по региони, страни, които се свързват в мрежи с граждански актьори, компании и международни организации. Възможно е те да победят коронавируса през 2022 г.

Ще бъдем свидетели на успешно разпределение на ваксините. В САЩ Камала Харис ще поеме президентския пост вероятно след 2024 г. и курсът на американската политика би се обърнал към по–засилено международно сътрудничество. Промени в лидерството в Китай след 2024 г. биха могли да доведат до по–предпазлива политика. При една по–добра международна среда, ООН би могла да покани на световна „Среща на върха“ в края на 2025 г., на която правителства, международни организации, компании и представители на различни заинтересовани страни от гражданското общество да преговарят на равни началана за един „Нов Глобален договор“.

Както се вижда от този кратък преглед и идеи на водещи европейски институти за евентуални международни алианси и договори, решаваща ще бъде способността на ЕС за водене на външна политика и действия за ограничаване на рисковете и използване на шансовете. За страни като България рисковете са огромни, особено при втория, негативен, сценарий. Единството отстъпва на второ място пред способността за действие, което означава, че неподготвената страна, може да бъде изоставена, а не качена на спасителната лодка.

Необходимо е подборяване на вътрешнополитическите предпоставки за една съграждаща външна политика, която се нуждае от обществена подкрепа и подходящи инструменти и стратегии. Значението на дипломацията нарастна изключително много и тревогите за бъдещето на този сектор в условия на криза бяха справелдливо посочени в последните книги на Българското дипломатическо дружество: “Накъде отива светът. Глобалният политически лабиринт през погледа на български дипломати”, “Накъде отива Европа. Бъдещето на стария континент през погледа на български дипломати” и “Международнатата политика и българската дипломация–2020”.

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *