Петрол и газ са в основата на конфликта в Нагорни Карабах – доставките са през Кавказ

Сподели статията с твоите приятели:

ЕС не е единен за ситуацията в Нагорни Карабах и Източното Средиземноморие. Това коментира в предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“ бившият генерален консул на България в Одрин Георги Димов.

„Турция наистина е самотна и изолирана. На нейна страна е единствено Катар и разбира се в известна степен беше, а сега още по-силно ще бъде Азербайджан. Все още обаче в района тежката си дума не е казала Русия. На мен ми е много трудно да си представя как Москва може да загърби традиционно добрите приятелски отношения и с Гърция, и с Република Кипър, исторически и с Египет, и също така с държавата Израел, само и само, за да угоди на Анкара. И всъщност ние там виждаме разбира се едно движение между Турция и Русия на фона на това, че и двете разбира се по различни причини са сочени с пръст, заклеймявани, критикувани от Запада, най-общо казано. Иначе между тях също има много сериозни противоречия. Ние не може да ги загърбваме, да си затваряме очите и да смятаме, че те са се прегърнали и вече няма да има връщане назад“.

Георги Димов отбеляза разликата между западната дипломация и това, което се наблюдава специално между Русия и Турция. Ние предпочитаме с дипломатичен тон да казваме нещата такива, каквито са. Докато при тях на масата има усмивки, обаче долу под масата се ритат по кокалчетата, коментира още бившият ни генерален консул в Одрин.

 

Ето и пълния текст на интервюто на бившия генерален консул на България в Одрин Георги Димов за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Господин Димов, за никого не е тайна и няма да произведем някаква новина тук и сега, ако кажем, че този конфликт, който в отново наблюдаваме в Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан, всъщност е конфликт между двете бивши империи – Турция и Русия. Какво не поделиха този път?
Георги Димов: В това, което казвате, няма нищо странно, точно така е. Става въпрос за две империи. Но аз ще направя връзка с предния ви разговор, който пак беше на милитаристична тема, да кажем така, за оръжия ставаше въпрос. И според мен би трябвало в началото да си отговорим на основната питанка, а именно защо сега и защо точно там се случва? И аз ще си позволя да започна от второто, като посоча конкретни факти, за да бъдем обективни. Факт номер едно е, че още през 17 век арабите започват да ислямизират района и фактически да се настаняват там, да го завладяват. И неслучайно са го кръстили този район на Кавказ „Планината на езиците“. Понеже от Каспийско море до въпросната сегашна гореща точка Нагорни Карабах, разстоянието е не повече от 600 км. А пък на тези 600 км се говорят 200 различни езици. Т.е. ако тръгнете по права линия, средно на всеки 3 км ще трябва да общувате на друг език, съответно друга култура, идентичност, ценности, традиции и т.н. И ето това е факт номер едно. Факт номер две, в началото на 90-те години на миналия век, след разпада на бившия Съветски съюз, тогавашните шефове на ЦРУ в един специален доклад правят обосновано предположение, че в този регион е възможно да възникнат 50 нови държави. Продължавам, факт номер три – значи като се започне пак от разпада на бившия Съветски съюз, та някъде чак до 2010 г. пък и след това, в определени периоди Русия е била принудена да държи точно в този регион една четвърт от състава на своите сухопътни войски. Може да си представите за какво става въпрос. И четвъртият факт, който е вече съвсем пресен, той е от наши дни, все пак нека да го знаем, че на 10 юли т.г. всъщност Армения прие нов стратегически документ, който замени концепцията за национална сигурност още от 2007 г. и там нещата в този документ са казани съвсем ясно. На първо място, най-важният стратегически партньор на Ереван е Русия. На следващо място най-близкият приятел на Армения е Иран. След това най-големият враг на Армения е Азербайджан, а пък Турция е определяна като най-добрият приятел на нашия враг. И виждате до какво се стига. И неслучайно два дена, след като беше приет този нов стратегически документ, всъщност започнаха там събитията. Разбира се имаше такива ограничени бойни действия, за да се стигне до тази неделя, когато реално започна една истинска война.

Водещ: Няма съмнение, че в момента на територията на Нагорни Карабах се използва руско оръжие и турско оръжие. Това е факт.
Георги Димов: Точно така е. Но аз искам малко да ги разграничим нещата. Значи първо, в района най-общо на Армения и района на Нагорни Карабах и в момента руското военно присъствие е в размер като личен състав около 5000 души, което никак не е малко. Това първо. Второ, руски войски охраняват границите на Армения. Също така пълен контрол на летища, на военна инфраструктура и т.н. Това всъщност като официални въоръжени сили.

 

Водещ: Да, а за неофициалните дори и не коментираме.
Георги Димов: Аз затова исках да ги разгранича. За така наречените прокси-елементи. За да минем към Турция. Появиха се едни съобщения, аз не знам колко са верни, че турски самолети и то точно тези, за които говорихте преди малко / F 16 /, но по-старо поколение, всъщност са участвали в тези сражения, даже се твърди за свален такъв самолет на Армения, мисля че беше Су-25. Като тези самолети обаче всъщност се намират на територията на Азербайджан по повод на съвместно военно учение, което между другото се проведе в района на Нахичеван, той е под Нагорни Карабах, който район обаче е особено чувствителен за Анкара. И ако евентуално бойните действия се пренесат и там, със сигурност ще има много по-голямо напрежение в района. А пък иначе по отношение на прокси-елементите със сигурност всички заинтересовани страни, на първо място Турция, но и Русия, и Иран, и други играчи използват такива паравоенни, прокси-елементи. Специално за Турция това са фактически създадените, обучените въоръжените, използваните от Турция сили на така наречената Свободна сирийска армия, която точно преди 1 г. в навечерието на третата поредна военна операция на Турция в Сирия беше провъзгласена за Сирийска национална армия. И сега по някои сведения се казва, че техният състав е от 1000 до 2000 бойци, които там са на терена, което също е много обезпокоително. И наистина трябва да се предприемат всички мерки и общо-взето посланията на световните институции, отделни държави, организации са точно в тази насока и преди няколко дни имаше и специално решение на Съвета за сигурност на ООН. Днес и утре предстои среща на върха на ЕС и със сигурност тази тема там също ще бъде включена. Също така трябва да си признаем, че пък вътре в самия ЕС няма единство по темата, в смисъл такъв, че то може би е обосновано Германия и особено сега в качеството си на временно председателстващ, държи една такава по-умерена позиция, докато Франция, която е традиционно проарменски ориентиране, чисто законодателно, знаете, имат си закони относно арменския геноцид, и там има и пререкания лично между президента Макрон и турския президент Ердоган, така че в тези неща се развиват събитията и обстановка. Но аз искам да кажа някои допълнителни неща, които със сигурност ще касаят и нашата страна, което е най-важното. Очаква се, освен всичко друго, Турция да пренесе темата на две нива и в две организации. Първото, това е така нареченият Тюрски съвет и това е съюзът за сътрудничество на турскоезичните, турскоговорящите страни. Той е създаден 2009 г. от Казахстан, Киргизия, Азербайджан и Турция. А миналата година и Узбекистан се присъедини там. Но другото, което по-конкретно нас може да ни касае, със сигурност Ангара ще направи постъпки в Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество. Там страните членки са 13, разбира се България също участва. И също така основните играчи в сегашния конфликт е именно и Турция, и Русия, и Азербайджан, и Армения. И разбира се ние би трябвало да си отстоим нашият национален интерес, а той не може да бъде по-различен, даже трябва да бъде просто идентичен, на позицията, която аз очаквам, че днес и утре ще бъде взета, в рамките на ЕС.

 

Водещ: Трябва ли изобщо, ние, страната ни да взима някакво отношение по този конфликт?
Георги Димов: Аз го подсказах, ще го кажа и по-ясно. Позицията на Брюксел, тя е наша позиция. И понеже все пак става въпрос за доста чувствителна тематика, личното ми мнение е, че ние индивидуално не трябва да се ангажираме с това. Но също така ние, аз и това го загатнах в началото, трябва все по-ясно да си даваме отговор на въпроса защо пък точно сега? Тя причината е много ясна – какво имаме на терен там в по-широкия ареал? На първо място, известно зазимяване на напрежението в Сирия и в Либия. По-нататък имаме известно нормализиране на ситуацията в Близкия Изток по две направления. Първото е четвъртата поредна арабска държава, признала държавата Израел. Първо беше Обединените арабски емирства, след това Бахрейн, след Египет и Йордания. И на второ място, преминаването на споразумението и пазарлъка между Сърбия и Косово с признаването на Йерусалим. И на фона на това успокоение, всъщност е голямото напрежение, което е в Източното Средиземноморие, което нас вече пряко ни касае.

 

Водещ: Да, така е. господин Димов, знаете ли, че всички ние като обикновени хора оставаме с впечатлението, ето говорим за Сирия, говорим за Либия – там, където Русия и Турция отново водят някаква борба за надмощие, в същото време виждаме как ЕС стои като страничен наблюдател и дава препоръки към едната или другата страна, САЩ сякаш и те малко започнаха да приличат на страничен наблюдател. Знаете ли какво излиза на практика – че Русия и Турция диктуват световния дневен ред, а ние сме просто наблюдатели.
Георги Димов: За съжаление има едни такива елементи и лично на мен ми е много обидно. Но все пак нека да уточним, че аз това го казах, пак ще го повторя, не само за Нагорни Карабах и за ситуацията в Източното Средиземноморие, всъщност ЕС, той не е единен, пак повтарям балансираната позиция на Берлин и разбира се много категоричното становище и на Франция, на други европейски страни. Турция наистина е самотна и изолирана. На нейна страна е единствено Катар и разбира се в известна степен беше, а сега още по-силно ще бъде Азербайджан. Все още обаче в района тежката си дума не е казала Русия. На мен ми е много трудно да си представя как Москва може да загърби традиционно добрите приятелски отношения и с Гърция, и с Република Кипър, исторически и с Египет, и също така с държавата Израел, само и само, за да угоди на Анкара. И всъщност ние там виждаме разбира се едно движение между Турция и Русия на фона на това, че и двете разбира се по различни причини са сочени с пръст , заклеймявани, критикувани от Запада, най-общо казано. Иначе между тях също има много сериозни противоречия. Ние не може да ги загърбваме, да си затваряме очите и да смятаме, че те са се прегърнали и вече няма да има връщане назад. Понеже и това, вижте, и това е разликата между най-общо казано западната дипломация и международни отношения и това, което да кажем в момента се наблюдава специално между Русия и Турция. Ние предпочитаме разбира се с дипломатичен тон да казваме нещата такива, каквито са, да ги назоваваме. Докато при тях на масата има усмивки, обаче долу под масата се ритат по кокалчетата. Защото по някои въпроси наистина ножът е опрял до кокала. И също така исках да кажа, ако ми е останало още малко време, нали ви прави впечатление, като правим сравнения между Нагорни Карабах и Кавказ най-общо казано и Източното Средиземноморие, става въпрос за много петрол и за много газ. Значи там са, в Кавказ са трасетата за доставки на тези енергийни източници до световните пазари. А пък тук в Източното Средиземноморие по-специално в акваторията на остров Кипър бяха открити тези големи залежи и те ще продължат и ще бъдат разработвани. Нашият национален интерес и национална енергийна сигурност зависят точно от това. Ако трябва образно да го кажа, примерно нали има такива смесители за смесване на водата – топла и студена. Ние досега имахме само топлото кранче, само от едно място излизаше, един източник, едно трасе. Просто ще прегорим с това топло. Ще трябва да търсим и студеното. А то може да дойде при нас по два начина. Първо, чрез втечнен газ и споразумението, което август, премиерът Борисов беше там и подписахме за съоръженията, които са, придобихме 20%, мисля че беше за Александруполис. И второто е за газопроводи и първото споразумение в това отношение беше подписано на 3 януари тази година за газопровода, където от акваторията на Израел до Гърция ще стигат годишно, по някои данни 12 милиарда куб. метра. И ако от тях можем да заделим за нашата страна 1-2 милиарда, това мисля, че никак не е малко. Това за нашата страна, мисля че е достатъчно. За да бъдем сигурни и спокойни за нашето бъдеще.

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *