Пазарът на газ: Все още има монопол, но отварянето напредва

Сподели статията с твоите приятели:

Само преди три години пазарът на природен газ бе недостъпен за конкурентите на държавния обществен доставчик “Булгаргаз”. Монополът бе повече от видим. Доставчикът бе един. Получавахме само руски газ. Пазарът в страната се диктуваше от “Булгаргаз”.

Това се промени както със създаването на газовата борса “Газов хъб Балкан”, така и с възможността частни фирми да внасят природен газ от различни източници, включително втечнен природен газ от САЩ, Катар и другаде. “Булгаргаз” вече има конкуренция при вноса на газ от няколко частни компании, като доставката става от терминала в Гърция, но все още количествата са твърде малки, а сделките са виртуални – купуваме американски газ например, но Гърция ни дава платените обеми от нейния газ.

Реалният обрат в диверсификацията и конкуренцията при вноса на природен газ ще дойде с финализирането на интерконектора IGB между Българи и Гърция, който ще направи възможен вносът на значителни обеми втечнен газ от терминалите в Гърция, както и газопроводен от вече пуснатия в експлоатация Трансанадолски петролопровод ТАНАП, по който ще се извършва пренос на азербайджански природен газ към Транс-адриатическия газопровод (ТАП), включително и за България през интерконектора с Гърция.

Промени настъпиха и по отношение на преносния оператор “Булгартрансгаз”, основно заради промяната на газовия поток. Синьото гориво вече не се пренася по Трансбалканския газопровод, а през две нови газови точки през новия транзитен газопровод за транспортиране основно на руски природен газ “Балкански поток”. В същото време остава възможността за оползотворяване и на Трансбалканския газопровод, от който могат да постъпят известни количества азербайджански газ или втечнен газ от терминала за регазификация в Турция – освен руски газ по “Балкански поток” има запазен обем за алтернативни доставчици. С това България запазва ролята си на транзитьор.

Днес вече на пазара, освен руския, има и азербайджански газ. Осигуряват се външни доставки на втечнен природен газ, макар че компаниите, които се занимават с тази дейност, бягат от публичност. От октомври обаче и тази ситуация ще се промени.

От миналата година част от природния газ у нас, включително внесения от “Булгаргаз”, се търгува на свободния пазар през газова борса. А с решение от 25 март т.г. енергийният регулатор даде възможност да работят две газови борси.

С пълното осъществяване на Програмата за освобождаване на газ (система за предоставяне на газ от “Булгаргаз” на газовата борса) след 2024 г. ще отпадне и ролята на “Булгаргаз” като обществен доставчик. Сега газовото дружество изпълнява малко двойна роля – от една страна е обществен доставчик, от друга – търговец.

Казано кратко: пазарът на природен газ в България вече е различен. Разбира се, има какво още да се желае. Въпросът е при надстрояването на газовия пазар да не се тръгне в грешна посока, така че да се нанесат щети на постигнатото досега.

Лицензиране

Редно е да се отбележи, че всички дейности в сектора “Природен газ” се осъществяват с лицензии, издавани от КЕВР. Към края на 2020 г. лицензираните дружества в сектора са 26.”Булгартрансгаз” ЕАД е титуляр на лицензии за дейностите “пренос на природен газ” и “съхранение на природен газов съоръжение за съхранение”.

“Булгаргаз” ЕАД е титуляр на лицензия за “обществена доставка на природен газ”. Лицензираните дружества за дейностите “разпределение на природен газ” и “снабдяване с природен газ” са 24, които осъществяват дейност на 35 лицензионни територии.

Досега търговията с природен газ не подлежеше на лицензиране и затова на практика данните за този сегмент са ограничени. Тази ситуация ще се промени от октомври 2021 г.

Промените в Закона за енергетиката от 2020 г. предвиждат дейността “търговия с природен газ” да се извършва въз основа на издадена лицензия, считано от 01.10.2021 г. Енергийният регулатор вече има одобрен образец на заявление за издаване на лицензия за дейността “търговия с природен газ”.

Наскоро 35-годишни лицензии за “организиран борсов пазар на природен газ” или казано иначе – газова борса получиха “Газов хъб Балкан” и “Българска енергийна търговска платформа”, които ще ползват една и съща търговска платформа – тази на “Газов хъб Балкан”.

Лицензирането на дружествата може да се смята като част от процедурата по REMIT, предвиждаща докладване за нередности и злоупотреби на пазара на природен газ, в това число и на търговията на газовата борса в България (Газов хъб Балкан). Процедурата по REMIT ще важи и за получилата наскоро лицензия “Българска енергийна търговска платформа” с претенции за втора газова борса в България.

Участници на пазара

Основни участници на пазара на природен газ в Република България са:

  • “Булгартрансгаз“, който е комбиниран оператор и осъществява дейностите “пренос на природен газ” и “съхранение на природен газ в съоръжение за съхранение”
  • “Булгаргаз”, който е обществен доставчик на природен газ в България, осигуряващ доставката на природен газ на крайните снабдители на природен газ и на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия при регулирани от КЕВР цени;
  • Търговци на природен газ, които сключват сделки за доставка на природен газ с обществения доставчик, крайни снабдители, клиенти, други търговци на природен газ, добивни предприятия, предприятия за съхранение на природен газ и с оператори на газопреносни и газоразпределителни мрежи. Както вече обяснихме дейността “търговия с природен газ” от 1 октомври тази година ще подлежи на лицензиране.
  • Газоразпределителни дружества, които осъществяват дейностите “разпределение на природен газ” и “снабдяване с природен газ от краен снабдител” и доставят природен газ до клиенти, присъединени към газоразпределителните мрежи на съответните лицензирани територии;-
  • Небитови клиенти (промишлени предприятия) на природен газ, присъединени към газопреносната мрежа;
  • Участници, формиращи пазара. Това са лица, които имат сключено споразумение с оператора на борсовия пазар на природен газ за търсене и предлагане на количества природен газ с цел осигуряване на ликвидност на борсовия пазар на природен газ и за формиране на ценови сигнали;
  • Доставчици на ликвидност. Става въпрос за лица, които имат сключено споразумение с оператора на борсовия пазар на природен газ за търсене и предлагане на количества природен газ с цел осигуряване на ликвидност на борсовия пазар на природен газ.

Тук трябва да се уточни, и структурата на ползвателите на газопреносната мрежа, осъществявали пренос през 2020 г., която по последни данни на регулатора е следната: обществен доставчик; трима крайни снабдители; шест небитови клиента; тридесет търговци на природен газ.

По данни от годишния доклад на енергийния регулатор, през 2020 г. “Булгартрансгаз” ЕАД е пренесло 36 092 096 MWh природен газ от внос и местен добив, в т. ч. за крайни клиенти на територията на страната и за износ извън територията на Република България. Пренесените от “Булгартрансгаз” ЕАД количества природен газ от внос и местен добив, предназначени за износ, са 4755 015 MWh

Базирайки се на данни на “Булгартрансгаз” в доклада се посочва, че през 2020 г. от ползватели са закупени 515 402 MWh, съответно са продадени 267 083 MWh природен газ за балансиране по националната газопреносна мрежа и газопреносната мрежа за транзитен пренос.

Важна роля се пада и на подземното газохранилище в Чирен (ПГХ “Чирен”), което разполага с 22 експлоатационни сондажа, компресорна станция с обща инсталирана мощност 10 MW и други технологични съоръжения, необходими за осигуряване нагнетяването, добива и качеството на съхранявания природен газ. Технологичният процес, свързан с извършването на услугата “съхранение на природен газ”,е сезонен (цикличен) и се изразява в добив и нагнетяване на газ от/в подземното газово хранилище. Чрез съхранение в ПГХ “Чирен” на количества природен газ се компенсират сезонните колебания в доставките и потреблението в страната. За осигуряване на сигурността на доставките на природен газ в страната основно се разчита на количества природен газ, съхранени в ПГХ “Чирен”. Важна роля на хранилището е и осигуряването на количества технологичен газ за балансиране, както и във връзка със стабилността на газопреносната система.

Либерализация, пазар на едро

Либерализацията на газовия пазар в България стартира в края на 2019 г., след одобряването от КЕВР на платформата за търговия с природен газ и определянето на нейния оператор – Газов хъб Балкан.

Одобрено беше и споразумение между “Газов хъб Балкан” и “Булгаргаз” за изпълнение на програма за освобождаване на природен газ. В програмата са предвидени количества природен газ за продажба на организирания борсов пазар, т.е. на газовата борса (отнася се само за “Газов хъб Балкан” ) за периода 2020 г. -2024 г. С осъществяването на първите сделки започна процесът на постепенно освобождаване на пазара и създаване на конкурентна среда.

Програмата има за цел да се освободят от обществения доставчик необходимите количества природен газ, предвидени за продажба на организирания борсов пазар на годишна база за периода 2020 г. -2024 г. Това се осъществява в съответствие със споразумение за изпълнение на програма за освобождаване на природен газ. На практика общественият доставчик предлага за продажба на газовата борса (“Газов хъб Балкан”) не по-малко от посочените в споразумението количества природен газ за периода 2020 г. -2024 г., като за 2020 г. тези количества са 2220 GWh. В резултат от проведените 14 търга за 2020 г. са реализирани 33,29%, което е по-малко от 3% от консумацията на природен газ в страната.

Според всички официални данни, а и мнения на експерти и участници, търговията на организирания борсов пазар на природен газ се оценява като успешна. Има какво да се свърши, но трябва да става с “кадифени ръкавици”, за да се запази и надгради вече осъщественото, коментират експерти.

Факт е, че броят на регистрираните участници на платформата на “Газов хъб Балкан” нараства. Така например от 30 през януари миналата година, те вече са 43 като сред тях има както местни, така и чуждестранни компании. Търгуваните количества все още са ограничени, но са значително по-високи от началото на 2020 г., което показва, че “Газов хъб Балкан” е с потенциал за растеж. Предстои да се види какви промени ще настъпят след влизане на изискването за лицензиране на дейността “търговия с природен газ”.

Общественият доставчик (от началото на 2020 г.) продава природен газ по регулирани цени на крайните снабдители на природен газ и на лицата, на които е издадена лицензия “за производство и пренос на топлинна енергия”. На всички останали субекти “Булгаргаз” ЕАД, в качеството му на търговец, продава природен газ по свободно договорени цени.

Успешно е въведен от декември 2019 г. и функционира GRP сегментът на платформата за търговия с природен газ на “Газов Хъб Балкан”. От началото на 2020 г. стартира и многостранна търговия на организирания борсов пазар, в т.ч. краткосрочен сегмент (spot), дългосрочен сегмент и брокерска услуга.

На платформата за търговия се търгуват краткосрочните стандартизирани продукти – нематериален, локален, времеви и времеви локален, за доставка в “рамките на деня” или “за ден напред”. Краткосрочният (spot) сегмент на платформата предлага краткосрочни стандартизирани продукти “в рамките на деня”, “ден напред”, както и продукти за нуждите на балансиране на мрежата на операторите на газопреносни мрежи.

Търговията се осъществява на анонимен принцип съгласно европейските регламенти. Цените на краткосрочните сделки се публикуват ежедневно на сайта на “Газов Хъб Балкан” ЕАД.

Дългосрочният сегмент на платформата за търговия предвижда предлагане на продукти, търгуеми на средносрочна и дългосрочна база на анонимен принцип, както следва: месечни (до 60 месеца напред); тримесечни (до 20 тримесечия напред) и годишни (до 5 календарни години напред).

Общественият доставчик сключва сделки с природен газ по свободно договорени цени в качеството му на доставчик на ликвидност, търговец на природен газ и участник, формиращ пазара.

Сделките при свободно договорени цени с краткосрочни стандартизирани продукти и с продукти с период на доставка, по-малък или равен на една година, се сключват на организиран борсов пазар на природен газ, добивните предприятия предлагат не по-малко от 15 на сто от добития от тях природен газ в страната на организирания борсов пазар на природен газ.

От 1 януари 2025 г. тези сделки, с изключение на краткосрочните стандартизирани продукти ще могат да се извършват и извън организирания борсов пазар на природен газ.

Операторите на газопреносна мрежа и операторите на съоръжения за съхранение на природен газ закупуват природния газ за собствени нужди, включително за технологични нужди и за балансиране, на организирания борсов пазар на природен газ.

Договорите за природен газ се сключват при регулирани от КЕВР цени за услуги от обществен интерес по преноса, разпределението и доставката на природен газ и извън тези случаи – при свободно договаряни между страните цени.

Брокерска услуга

Този вид услуга дава възможност за сключване на договори за покупка на газ от страна на крайни клиенти/крайни снабдители, пряко присъединени към газопреносната система на България, без за тях да възникват разходи за членство на платформата за търговия и без да има нужда да получават достъп до услугите по достъп и пренос през мрежата.

От годишния отчет на енергийния регулатор за миналата година става ясно, че през 2020 г. брокерска услуга е използвана от 4 топлофикационни дружества и 3 индустриални консуматора, като към края на 2020 г. и началото на 2021 г. са подписани още 117 споразумения за използване на брокерска услуга от клиенти на обществения доставчик, с оглед стартиране на използване на услугата от началото на 2021 г.

Либерализацията на газовия пазар в България зависи и от развитието на газотранспортната инфраструктура. Изградената нова газова инфраструктура през миналата година обърна потока на природен газ. Преди газовия поток преминаваше през Трансбалканския газопровод. Сега е пренасочен през двете нови точки на свързване със съседни газопреносни системи -IP Странджа 2/Малкочлар (от Република Турция към Република България) и IP Кирево/Зайчар (от Република Българиякъм Република Сърбия).

В края на миналата година започна доставката на природен газ от Азербайджан, с което бе постигната малка степен на диверсификация. В бъдеще този процес ще се засили при влизането в експлоатация на терминала за втечнен природен газ (LNG) в Александруполис

Влизането в експлоатация на междусистемния газопровод IGB, ще се промени енергийната карта в региона и Европа, тъй като той дава възможност за силно раздвижване на търговията.

Пазар на дребно

Снабдяването с природен газ на територията на страната се осъществява по газопреносна мрежа, собственост на “Булгартрансгаз” за пряко присъединени клиенти и по газоразпределителни мрежи, собственост на съответните газоразпределителни дружества, за крайни клиенти.

В края на 2020 г. на територията на България са лицензирани 24 газоразпределителни дружества, които осъществяват дейност на 35 лицензионни територии. Те обхващат 173 общини, представляващи 65% от всички общини в страната.

Девет от дружествата осъществяват снабдяване с природен газ чрез доставка на сгъстен природен газ до клиенти на територията на общини, които нямат връзка с газопреносната мрежа. Важна предпоставка за увеличаване броя на небитовите и битовите клиенти на природен газ в страната е изграждането на газопроводи, свързващи газоразпределителната мрежа на лицензираните територии с газопреносната мрежа.

Необходимата инфраструктура за разпределение на природен газ в страната е в процес на изграждане и присъединените битови клиенти към газоразпределителните мрежи са малко, се констатира в доклада.

Изградената мрежа от газоразпределителните дружества през 2020 г. е 154 347 м, а общата дължина на газоразпределителните мрежи в страната е 5 292 039 м.

Извършените инвестиции от газоразпределителните дружества през 2020 г. са 27031 хил. лв. На пръв прочит от доклада става ясно, че в над 90 града и над 70 села има изградена нова газоразпределителна мрежа.

Общият брой клиенти на газоразпределителните дружества към 31.12.2020 г. е 132 424, от които небитови 7772 бр. (5,9%) и 124 652 битови клиенти (94,1%).

Броят на клиентите е нараснал с 10,6% за една година – от 119 745 през 2019 г. на 132 424 през 2020 г.

Битовите клиенти са е увеличили с 11,1%, а небитовите -с 2,4%.

 

Източник/ци: expert.bg, dir.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *