“О, добруджански край!”, запя цяла България

Сподели статията с твоите приятели:

Автор: Тодор Коруев

 

При възвръщането на Южна Добруджа по силата на Крайовския договор от 7 септември 1940 г. българският народ за първи път след многото преживени страдания и огорчения от коварствата и неправдите през 1913 г. и 1919 г. се радва и ликува. За първи път след националните катастрофи на България си възвръща част от отнетите й законни земи. Радостта е голяма и затова, че за първи път народните въжделения се постигат по мирен път, без разорителни войни и кръвопролития, без сираци и вдовици, а с преговори, заявен неутралитет в световния конфликт и с търсене на баланс в отношенията с великите сили. Най-радостни са добруджанци, че ще живеят отново в българската държава заедно със своите братя от Северна Добруджа, съзнавайки и това, каква цена заплащат те, оставяйки там земите и имотите на своите деди и прадеди, пак в името на България.

Припомняме си всичко това, четейки книгата на Стоян Райчевски „Крайовската спогодба между прагматизма и емоциите“, издание на „Захарий Стоянов“. Възвръщането на Южна Добруджа и то по мирен начин се посреща с възторг от всички политически кръгове в България и от целия наш народ.. Пред двореца се провежда грандиозна манифестация от сто хиляди души под звуците на „О, Добруджански край!“, химнът, който тези дни се пее из цяла България. „Добруджанецо, 27 години робство, 27 години гнет, 27 години гонения и терор – нищо не бе в състояние да сломи този български дух! – пишат вестниците тогава за гордите чада на Добруджа.

Тези въодушевени страници ни напомнят днес за 80 години от възвръщането на Южна Добруджа, но изследването на Стоян Райчевски е и най-задълбоченото и най-интересно четиво по Добруджанския въпрос. Още Санстефанският мирен договор от 3 март 1878 г. прокарва границата между Българското княжество и Румъния, така че тя разделя Добруджа на две части. Берлинският конгрес потвърждаваше разделянето на Добруджа. Използвайки крайно сложната ситуация, в която изпада България при избухването на Междусъюзническата война, румънски войски нахълтват вероломно в България, срещу тях няма българска войска, която воюва на юг и запад, овладяват Южна Добруджа. Според подписаният в Букурещ договор на 10 август 1913 г. новата граница между България и Румъния „тръгва от Дунава, по-нагоре от Тутракан, по течението на реката и достига до Черно море на юг от Еркене“. И така една област, в която най-многобройно е българското население, а румънците са само 2,3 %, бива откъсната от България и предадена на Румъния.

Добруджанският въпрос излиза на преден план през пролетта на 1940 г., когато е започнала Втората световна война и българското правителство е заявило своята политика за неутралитет във военния конфликт. Българското правителство вижда възможност да си възвърне Южна Добруджа с мирни средства и получава подкрепата на Югославия, Гърция и Турция и на великите сили Англия, Германия, Съветския съюз и Италия. Авторът подробно описва дипломатическата шетня у нас и по света по добруджанския въпрос. Румънците протакат исканите преговори, главно да забавят започналия процес и тези протакания се оказват опустошителни и съсипителни за добруджанското население, което е подложено на тормоз и ограбване от страна на готвещите се да се изселят колонисти и румънската администрация и военните власти.
Преговорите в Крайова, започнали на 19 май 1940 г. са описани детайлно от Райчевски до тържественото подписване на договора за възвръщането на Южна Добруджа към България на 7 септември в град Крайова.. Връща се онази част от Добруджа, която Румъния получи по силата на Букурещкия мир (1913) и Ньойския мирен договор (1919).
Стоян Райчевски не спира дотук и навлиза в една малко изследвана област – след подписването на Крайовската спогодба. Румънците отвличат почти цялото движимо общинско и държавно имущество и нанасят тежки щети на недвижимите имоти – постройки, жилищни и стопански сгради, транспортни средства, техника и др. Всичко това авторът разкрива, предлагайки на читателя злодействата на румънските власти, разкрити в документи – телеграми, писма, донесения, доклади, статистики и др. От пристанищата в Балчик и Каварна почти нищо не е останало… Документи свидетелстват и за задигнати утвар, вещи, икони и друго имущество от църквите в Добричко, за откраднати картини и артефакти от музея и галерията в Балчик. Документално са описани щетите на изселниците от Северна Добруджа поради неправомерни действия на румънските власти.

Изпълнението на решенията на Крайовската спогодба влачи и други проблеми – опитите да се изселят в Румъния добруджанци с българско национално съзнание, настаняването на преселниците от Северна Добруджа, тяхното подслоняване, оземляване и подпомагането им.
Това е продължението на добруджанския въпрос Ала най-четеният текст ще си остане главата „Посрещане на българската войска“. Военните са посрещани по един и същи начин – с хляб и сол, сълзи от радост, знамена и патриотични песни.

Като приложение в книгата са поместени стенограми от дебатите в Народното събрание и Крайовската спогодба, както и списък на старите и новите имена на селищата в Южна Добруджа.

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *