От президента Радев зависи докога ще управлява кабинетът на Борисов

Сподели статията с твоите приятели:

На 4 април ще се проведат редовни парламентарни избори. Те ще излъчат 45-ото Народно събрание.

Какво трябва да очакваме след парламентарния вот?

Според конституцията „новоизбраното Народно събрание се свиква на първо заседание от президента на републиката най-късно един месец след избирането на Народно събрание. Ако в посочения срок президентът не свика Народното събрание, то се свиква от една пета от народните представители“ (чл. 75). 
Това означава, че крайната дата за конституиране на новия законодателен орган е 4 май.
Досега не е имало случай държавният глава да не събере новоизбраните депутати, нито да изчака цял месец, за да направи това. 

Историята сочи, че най-дълго е протакал процедурата по конституиране на новоизбрания парламент президентът (1997 г. – 2002) Петър Стоянов. Той свиква депутатите от 39-ото Народно събрание 28 дни след вота, проведен на 17 юни 2001 г. Това бе парламентът, доминиран от НДСВ на Симеон Сакскобургготски. Правителството на царя бе сформирано на 24 юли и дотогава управляваше кабинетът на Иван Костов.

След това Първанов и Плевнелиев свикаха 41-ия и 42-ия парламент много  бързо – 9 дни след провеждането на парламентарните избори.

Президентът обикновено изчаква ЦИК да обяви окончателните резултати от вота – това отнема около една седмица. Затова можем да предположим, че президентът Радев няма да чака последната възможна дата в рамките на един месец след вота, а ще свика парламента колкото се може по-рано –  вероятно седмица след изборите. Но тъй като това е неделя, първата сряда (пленарните заседания се провеждат в сряда, четвъртък и петък) е по-вероятният ден №1 на 45-ия парламент, а това е 14 април. За избиране на ръководство на 45-ото Народно събрание е достатъчен един ден.
Ако изборите бъдат оспорени, това не променя стартирането на парламентарната процедура.

Първото заседание на Народното събрание се открива от най-възрастния присъстващ народен представител, гласи конституционният текст. На същото заседание народните представители се заклеват и избират председател и зам.-председатели на парламента. 

След като бъде избрано ръководството на парламента се формират парламентарните комисии и той започва законодателната си дейност. Започва и процедурата по изработване на правилник на парламента. Този процес върви независимо от действията на президента по връчване на мандат за съставяне на Министерски съвет. Както и независимо от политическите консултации на парламентарните сили за сформиране на кабинет.

Според конституцията президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство ( чл. 99, ал. 1).
Тръгва т.нар. парламентарна въртележка.

Няма срок, в който държавният глава да връчи първия мандат за съставяне на кабинет. Но като се има предвид желанието на Румен Радев кабинетът „Борисов 3“ да си отиде час по-скоро, той едва ли ще протака. Защото докато не бъде сформирано ново правителство, управлява старото, в дадения случай – третото правителство на Бойко Борисов.

 

Затова може да предположим, че Радев ще връчи първия мандат още на 15 април.

След връчването на мандата, политическата сила разполага със седемдневен срок да го реализира.
Ако в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател. Тя също разполага със 7 дни. Ако не успее да предложи кабинет, президентът възлага на някоя следваща парламентарна група по него избор да посочи кандидат за министър-председател. Тя разполага също със 7 дни.

Така цялата „въртележка“ трае 21 календарни дни. През май се натрупват празници – 2 май е Великден, след него идва Гергьовден, но за политиците няма да има почивка, защото конституцията не я предвижда. Там седем дни са седем дни, независимо колко празници се падат по това време.

Как е било досега?

Най-бързо след вота е съставен кабинетът на Пламен Орешарски през 2013 г. – 17 дни след проведените на 12 май парламентарни избори. Тогава се реализира вторият мандат – на БСП. А до това се стига, след като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се отказва да реализира първия мандат. Тогава ГЕРБ поиска и касиране на изборите, на които бяха първа политическа сила, но само с 97 депутати – крайно недостатъчни за съставяне на кабинет.
От БСП пък бяха обявили, че ще предложат Пламен Орешарски за министър-председател още по време на предизборната кампания.

Най-много време отнема съставянето на кабинета на Сергей Станишев – тройната коалиция, цели 54 дни след вота. Той бе реализиран с третия мандат – на ДПС, след като опитите първо на БСП, а след това и на НДСВ да съставят кабинет, пропадат.
Защо 54 дни, след като цялата “парламентарна въртележка” отнема 21 дена? Просто стартът ѝ беше забавен. БСП беше първа политическа сила, но с недостатъчен брой депутати, за да управлява самостоятелно. Социалистите държаха най-голямата група, т.е. те, да излъчат премиера. На друго мнение бе НДСВ, втората по численост група. Царистите държаха отново да е министър-председател техният лидер – Симеон Сакскобургготски. Точно тези дълги политически консултации доведоха до това президентът Първанов да изчака с връчването на първия мандат. Страната трябваше да има правителство – преговорите за членство в ЕС вървяха и този процес не можеше да бъде забавян заради политическа криза. Държавният глава също провеждаше свои консултации и неслучайно бе наречен “архитект на тройната коалиция”.

Всички останали правителства през последните 30 години са сформирани още от първия опит.

Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.

Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори до два месеца. 

Ако Радев свика парламента седмица след вота и почти веднага връчи първия мандат, цялата процедура със завъртането на „въртележката“ ще отнеме един месец. Най-вероятно това ще бъде времето до 5 – 6 май.
През това време управлява Борисов.

През тази година обаче има президентски избори, а президентът по конституция няма право да назначава служебно правителство през последните три месеца на своя мандат. Като се има предвид, че той изтича на 21 януари 2022 г., Радев ще бъде конституционно възпрепятстван да състави кабинет след 21 октомври.

Но тази възможност може да се реализира само, ако по някаква причина Радев отложи безкрайно дълго  – чак до края на септември връчването на първия мандат за съставяне на правителство. 

Ако се стигне до силно фрагментиран парламент, който не е в състояние да излъчи правителство, както предвиждат социолозите, ще има отново парламентарни избори. И по логиката, която следваме дотук, те няма как да „изчакат“ президентските, които са в края на октомври или началото на ноември, защото ще трябва да се проведат най-късно до 5 – 6 юли. Последната възможна неделя обаче е по-рано – 4 юли.

Със сигурност, един скаран парламент би ни изпратил на избори в средата на лятото. Но тъй като това е отпускарско време, не е известно какво ще се случи. Досега не са провеждани избори в средата на лятото.  И като нищо може да се стигне до трети парламентарен вот. А той вече ще съвпадне с президентския.

При всички случай, ключът от хронограмата държи президентът Румен Радев, защото само той може да забави връчването на първия проучвателен мандат. Президентът може да направи консултации с парламентарните политически сили, след което за заяви, че ще изчака докато види някакво съгласие сред тях, за да не се стига до нови избори.
И да чака това съгласие.

Но така Радев ще удължи живота на сегашния кабинет. Което едва ли ще направи.

От всичко казано дотук е сигурно едно – политическата криза може да бъде избегната, ако партиите проявят мъдрост и в името на добруването на гражданите – в което всички се кълнат, постигнат съгласие и излъчат кабинет. В противен случай ще прибавят още една криза – политическа, към здравната и икономическата.

 

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *