Отидоха си две хубави момчета на България

Сподели статията с твоите приятели:

30 юни 1971 г. беше черен ден за България. Отидоха си трагично двама прекрасни футболисти, две хубави момчета на България. Страната ни потъна в скръб за Гунди и Котков. 

Това припомни бившият конституционен съдия Георги Марков в страницата си във Фейсбук.

 

Днес гледам Европейското първенство по футбол. Едни харесват Левандовски, други – Лукаку. Аз съм последното поколение българи, гледало Гунди. Бях на 21 г., когато си отиде. С ръка на сърцето мога да кажа, че той ги превъзхождаше. Играеше великолепно и с двата крака, имаше поглед върху играта, спомня си Марков.

 

Ето го и целия пост на Георги Марков:

30 юни 1971 г. беше черен ден за България. Отидоха си трагично двама прекрасни футболисти, две хубави момчета на България. Страната ни потъна в скръб за Гунди и Котков. „По света и у нас“ започна новината за смъртта на съветските космонавти и едва в края на новините съобщиха трагичните събития – зловеща катастрофа край „Витиня“.

Георги Аспарухов – Гунди беше гениален футболист. Едва на 19 г. вкара първия гол за България на Световно първенство – 1962-ра в Чили. 1965 г. във Флоренция, само за 1 минута нокаутира белгийците с два великолепни гола и ни класира за световно първенство. В редиците на „червените дяволи“ беше прочутият Ван Химст. На Световното в Англия отбеляза отново гол на знаменития отбор на Унгария, в който играеха звезди като Алберт, Бене и Месьой.

1968 г. на митичния „Уембли“ Гунди вкара невероятен гол на световния шампион Англия, в чиито редици бе Боби Чарлтън. С глава пое една топка в центъра, буквално разпиля англичаните и отбеляза с левия крак. Капитанът на домакините Боби Мур каза, че този гол трябва да бъде изваян от восък за учебниците по футбол.

С любимия си „Левски“ 1965 г. Гунди направи фурор в Лисабон срещу великия отбор на „Бенфика“, отбелязвайки два гола. Сашо Костов, Бог да го прости, ми е разказвал как унгарският треньор Бела Гутман, звездата Еузебио, Торес, Симоес, Колуна и Джермано му правят шпалир и ръкопляскат, изумени от играта му.

Никола Котков беше синеок чаровник, с невероятен ляв крак. Като малки левскарчета ходихме да го гледаме на мачове на „Локомотив“ – София, радвахме се, че дойде в „Левски“.

Гунди беше явление, надхвърлящо рамките на футбола и спорта. Честен, скромен, трудолюбив, патриот, с природен интелект. Беше едно от най-красивите момчета на България. В комунистическа България бабите по опашките му викаха Президент, без да сме мислели, че ще доживеем тази институция.

Днес гледам Европейското първенство по футбол. Едни харесват Левандовски, други – Лукаку. Аз съм последното поколение българи, гледало Гунди. Бях на 21 г., когато си отиде. С ръка на сърцето мога да кажа, че той ги превъзхождаше. Играеше великолепно и с двата крака, имаше поглед върху играта, техника и мощ. В играта с глава бе ненадминат. От волейбола, който е първата му любов, беше научил да се задържа във въздуха и да стреля с глава с отворени очи. Неслучайно, Нерео Роко – треньорът на „Милан“, го нарече „център нападателят на моите мечти.“

Лоша съдба ли бе катастрофата на 30 юни 1971 г.? Лоша съдба беше, но провокирана. На 28-ми изигра последния си мач в живота си с ЦСКА. Бе жестоко изритан и нервите му не издържаха – получи първия си и последен червен картон в кариерата си. Беше понеделник. Другарите трябваше да заседават в четвъртък, но изтеглиха заседанието във вторник и го наказаха. Затова тръгна за Враца в сряда. Дай Боже, ако се появи нов Аспарухов в нашия спортен и обществен живот, го пазим и съхраним, а не малтретираме и унищожим.

За Гунди се написаха много стихотворения, поеми и гундиади. Истинско народно творчество. Винаги ще помня как завършваше една гундиада: „Той паметник заслужи по-висок от „Александър Невски“, на който да пише: „Да живее Левски!“

 

“>

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *