Не НАТО и САЩ, а Русия владее ситуацията в Украйна

Сподели статията с твоите приятели:

Не НАТО, а Русия владее ситуацията в Украйна, пише американското списание The National Interest, цитирано от Агенция “Фокус”.

Сега, когато икономиките на Европейския съюз изпитват опустошителното въздействие на пандемията и социалното напрежение, обхванало Европа, провокирано от притока на мигранти, членовете на НАТО, особено в Източна Европа, не искат да започнат война, която може напълно да ги съсипе.

По-специално България и Румъния, страни членки на НАТО с достъп до Черно море, се очаква да играят ключова роля в руско-украинския конфликт. И България, и Румъния разбират, че ползите от добрите отношения с Русия далеч надхвърлят потенциалните ползи, които ще получат, ако поемат ролята на „стенобойно оръдие“ в борбата срещу Русия.

България е силно зависима от руския природен газ. Проруският български президент Румен Радев подчерта, че добрите отношения с Русия са от съществено значение за задоволяване на енергийните нужди на страната му. Сближаването между България и Русия достигна толкова висока точка, че Вашингтон трябваше да заплаши София със санкции за участието ѝ в проекта „Турски поток“, който транспортира руски природен газ от Сибир до Балканите.

Румъния, съседка на Украйна и една от най-бедните страни в Европа, също предпочита да бъде предпазлива по отношение на конфликта в Украйна. Румъния получава повече от половината от своя внос на газ от Русия. Освен това системата за противоракетна отбрана на НАТО, разположена на нейна територия, прави Румъния една от основните цели за евентуална руска агресия. Москва вече предупреди Букурещ, че е “в полезрението й”.

Владимир Путин също намекна, че ако Русия започне да завзема територия, тя няма да спре в Украйна и ще стигне до Румъния. През 2017 г. Путин показа на тогавашния си молдовски колега Игор Додон древна карта на Молдова, която включваше част от териториите на днешна Румъния. Путин предпочита да нахлуе в преобладаващо рускоезичните региони на други страни.

В Украйна тези територии бяха наречени „Новоросия“, която обхваща целия юг на Украйна – граничещ с Румъния – украинското Черноморие. През 2014 г. Путин каза: „Позволете да Ви напомня, използвайки терминологията от царско време, това е „Новоросия“, а Харков, Луганск, Донецк, Херсон, Николаев, Одеса не са били част от Украйна по царско време Тогава по различни причини тези територии се отделиха … но хората останаха там.”

Следователно сега наистина има известна възможност руските войски да се появят на румънско-украинската граница.

Самопровъзгласилата се Молдовска приднестровска република, разположена на около 100 километра от румънската граница, обяви стремежа си да стане част от Русия. Дори само това дава на Путин мощен аргумент да погълне региона. Бившият командващ американските сили в Европа Бен Ходжис заяви, че Русия може да нахлуе в Румъния, ако усети слабост в американската стратегия за сдържане.

Предвид гореизложеното, България и Румъния – две важни черноморски държави – едва ли ще искат да предизвикат гнева на Путин и ще бъдат изключително предпазливи при изпълнението на ангажиментите си към НАТО.

Остава впечатлението, че дори Германия се е поддала на влиянието на Русия. Тъй като Сovid-19 представлява екзистенциална заплаха за самите основи на Европейския съюз, както икономически, така и социални, последното нещо, пред което Германия – локомотивът на ЕС – би искала да се изправи, е пред пречките за възстановяване. Германия се нуждае от руски енергийни ресурси и е готова да се противопостави на Вашингтон, за да ги получи.

Въпреки заплахата от санкции от Съединените щати, по-рано тази година руският кораб “Фортуна” възобнови работата си по “Северен поток-2” в Балтийско море върху останалите за довършване150 километра.

Общественото мнение на Запад

Изгубили хиляди животи на свои войници и трилиони долари на данъкоплатците в Афганистан и Ирак, американците вече са уморени от „безкрайни войни“, с които според тях те нямат нищо общо. Тъй като повече от половин милион американци са починали от Сovid-19, а социалните и икономически проблеми причиняват дълбоки разриви в обществото, администрацията на Байдън ще трябва да положи големи усилия, за да убеди американската общественост в необходимостта да влезе във война с Русия заради Украйна – война, която може да се превърне в ядрен холокост.

Същото може да се каже и за Европа. Европейците, които все още не могат да се възстановят от икономическите и социални сътресения, причинени от пандемията от Сovid-19 и от миграционната криза, провокирала възхода на крайнодесни партии, няма да бързат да помагат на Украйна. За да влоши нещата, мащабната война в Украйна ще предизвика нова вълна от бежанци, които ще влязат право в сърцето на Европа. Като се има предвид това, което сирийската война е причинила на континент на хиляди мили, кризата с украински мигранти може да предопредели съдбата на европейски демокрации във вида, в който ги познаваме.

Сериозни технически трудности възпрепятстват ефективността на НАТО в Източна Европа

Еуфорията на Запада заради победата и относителната слабост на Москва след разпадането на Съветския съюз създадоха опасно „разпускане“ сред лидерите на НАТО, които дори не мислеха за необходимостта от разработване на „руски план“, докато Русия не нахлу в Крим – след което беше твърде късно да се разработи такъв.
Източноевропейските членове на НАТО все още изостават значително от западноевропейските членове в модернизирането на тяхната съветска военна инфраструктура, която вече е силно остаряла и несъвместима със съвременните оръжейни системи. Например в Полша и трите балтийски страни има пътища, които просто не могат да издържат бойните танкове M1 Abrams, Challenger-2 и Leopard с тегло над 60 тона.

Ситуацията в Полша, която ще се превърне в основна цел в случай на руска инвазия, е толкова ужасна, че ЕС трябваше да глоби страната, че не е изградила пътища, които могат да се използват от камиони с тегло осем или десет тона. Освен това много от тунелите и мостовете в Източна Европа са твърде тесни, за да могат да преминават широки превозни средства.

Железопътните линии в балтийските държави са несъвместими със западните стандарти, т.е. на границата между Полша и Литва влаковете първо трябва да бъдат разтоварени и след това претоварени. Това може да доведе до няколко дни закъснения в случай на необходимост от преразпределение на войските. В други части на Източна Европа могат да възникнат пречки от различен вид.

Например, имаше случай, когато унгарските граничари не харесаха румънските стандарти за закрепване на бронирани превозни средства Stryker към товарните платформи на влаковете и трябваше да свалят веригите на всички 12 платформи и след това да ги закрепят отново. В Германия бронираните машини Stryker веднъж пропуснаха своя ред в натоварения график на влаковете и трябваше да изчакат следващия прозорец, пропускайки преминаващите влакове.

Логистичните пречки от този вид принуждават НАТО да поддържа много малко танкове – 130 срещу 760 руски танка, които се намират в непосредствена близост до границите на балтийските страни и Полша.

Няма да сгрешим, ако приемем, че военните плановици в Москва имат по-точна картина на мостовете, пътищата и слабостите на новите територии на НАТО – защото всички те преди това са принадлежали на Съветския съюз. Пример за слабо място е 65-километровата полско-литовска граница, която също се нарича Сувалски коридор, разделящ руския анклав Калининград и територията на Беларус, руския съюзник. Нарича се още новият Фулдски коридор. Балтийските държави са свързани с останалата част на Европа чрез магистрали и железопътни линии, които са в обсега на руските ракети, разположени в Калининград. Според едно проучване Русия може да завземе балтийските държави само за 60 часа.

Проблеми в рамките на Aлианса

Европейските членове на НАТО имат малко вяра в крепостта на трансатлантически алианс, воден от САЩ. През 2018 г. те стартираха инициативата за постоянно структурирано сътрудничество (PESCO) за създаване на европейска обединена военна сила, която включва 25 европейски държави, с изключение на Обединеното кралство и Норвегия. “Евроскептицизмът”, демонстриран от Америка през ерата на Тръмп, ускори този процес, който до голяма степен освободи Европа от участието на Америка.
Естествено, новата европейска отбранителна структура създава търкания между Вашингтон и Брюксел. Европейският съюз издига правни пречки, които пречат на външни лица да участват в отбранителни програми, т.е.препятстват американските компании да участват в изпълнението на PESCO. Това предизвика възмущение във Вашингтон, принуждавайки го да заплаши Европа с ответни действия.

Не бива да забравяме и за Турция, втората по големина членка на НАТО. Нейното геостратегическо положение я прави незаменим участник в конфронтацията на Вашингтон с Русия. Турците обаче не харесват подкрепата, която Пентагонът упорито оказва на сирийския клон на Кюрдиската работническа партия (най-големият враг на Турция) – затова тя показа нежелание да си сътрудничи с Вашингтон.

Тъй като Турция трябваше да се изправи срещу Силите за народна самоотбрана и Русия трябваше да се изправи срещу САЩ в Сирия, това създаде симбиотични отношения между двете страни. Турция купи руски зенитно-ракетни системи С-400, получи руска помощ в изграждането на атомна електроцентрала и създаде обща база в Южен Кавказ. На свой ред Русия помогна на Турция да отблъсне кюрдите от сирийската граница, отваряйки въздушното пространство.

От друга страна, Турция се нуждае от дългогодишния опит на Украйна, за да подхрани процъфтяващата си отбранителна индустрия. Например Турция използва украински двигатели в тежките си ударни хеликоптери и се готви да закупи 50% дял от украинската компания „Мотор Сич“. Имайки предвид всичко това, Анкара най-вероятно ще се опита да направи всичко възможно, за да запази статуквото в Украйна, което може да осуети плановете на Байдън да се изправи срещу Русия. Нека не забравяме, че както каза бившият министър на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд, американските планове в Ирак пропаднаха, защото Турция попречи на Америка да отвори северния фронт в Ирак през март 2003 г. Същото може да се случи и днес: без турските проливи и Черно море САЩ и НАТО не могат да надделеят над Русия.

Китай

И накрая, Китай представлява далеч по-голяма заплаха за глобалната хегемония на Америка, отколкото Русия. Ръководителят на американското индо-тихоокеанско командване адмирал Филип Дейвидсън призна на заседанието на Комисията по въоръжените сили на Сената, че САЩ са изложени на риск да загубят възпиращия си ефект срещу Китай. Той каза още, че Китай неизбежно ще нахлуе в Тайван през следващите шест години.

И Вашингтон ще се изправи пред същата дилема в Тайван, пред която е изправен сега в Украйна. По този начин, ако Китай поеме контрола над Тайван, това ще бъде официалният край на глобалното господство на Америка. Тоест, фокусирането върху необходимостта от победа над Русия в Украйна е ненужна тежест за американския военен потенциал, който постепенно губи своята мощ в светлината на нарастващата китайска заплаха.

Сега какво?

Под ръководството на Вашингтон aлиансът на НАТО, който не успя да предотврати анексирането на Абхазия и Южна Осетия от Русия през 2008 г. и Крим и Донбас през 2014 г., дава на Украйна и нейните европейски партньори много малка надежда за ефективно сдържане. Изправени пред икономически и социални проблеми, гражданите на страните от НАТО ще отхвърлят всякакви аргументи, които техните лидери се опитват да представят, за да оправдаят необходимостта от война с Русия за териториалната цялост на Украйна.

Последните шест години показаха, че НАТО вече не е единен фронт и че европейските партньори все повече се отдалечават от Вашингтон. Това разделение се обяснява отчасти с факта, че повечето членове на ЕС не виждат Русия като враг, а по-скоро като икономически партньор.

Освен това НАТО не разполага с технически средства и мобилност, за да осигури бързото разполагане на своите сили в случай на мащабна руска агресия. И накрая, ако Америка се включи във военен конфликт в Източна Европа, това само ще приближи момента, в който Китай ще се превърне в глобален хегемон.

Имайки предвид всичко изброено по-горе, ситуацията в Украйна се контролира от Русия, а не от НАТО или САЩ. За Путин проявата на слабост в Украйна е равносилна на загуба на Москва и той ще направи всичко възможно, за да запази предимството си.

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *