На прага сме на нова Студена война

Сподели статията с твоите приятели:

Всички представители на световните суперсили – САЩ, Китай и Русия твърдят, че искат да избегнат нова Студена война. И може би нямат основания за безпокойство.

Според скорошна статия на New York Times “съперничествата на суперсилите днес почти не приличат на тези в миналото”. Тя изтъква относителната слабост на Русия и технологичната мощ на Китай, за да подчертае как нещата са се променили от края на 40-те години на XX век. Тези разлики, разбира се, съществуват. Но паралелите между днешните събития и ранните години на Студената война изглеждат все по-убедителни, дори зловещи, пише британският журналист и експерт по геополитика Гидеон Рахман в статия за Financial Times.

За пореден път имаме ос Русия-Китай, изправена срещу западен алианс, воден от Вашингтон. Миналата седмица президентът на САЩ Джо Байдън се обърна към срещата на върха на ЕС – докато неговият държавен секретар Антъни Блинкен изнесе реч в НАТО, призовавайки за западно единство за възпиране на военните амбиции на Китай и “руската агресия”. Междувременно Сергей Лавров, руският външен министър, беше в Китай и призова Пекин и Москва да се противопоставят на властта на САЩ.

Напрежението между двата лагера се засилва. Китайските военновъздушни сили току-що организираха най-голямото си влизане в тайванското въздушно пространство. Миналата седмица Китай наложи санкции и на политици от ЕС и Великобритания, които се изказаха за правата на човека в Синдзян. Този месец Русия изтегли посланика си от Вашингтон в знак на протест срещу безпрецедентните действия на САЩ. Първата среща между висши служители от администрацията на Байдън и китайското правителство се превърна в публичен скандал.

Пекин смята, че настоящият скок на напрежението е причинен от неспособността на Вашингтон да се примири с възхода на Китай. Има елемент на истина в идеята, че САЩ са пристрастени към хегемонията. Но версията на Пекин пренебрегва степента, до която промените в самия Китай са предизвикали промяната в американските и европейските нагласи. Засилените репресии, култът към личността на президента Си Дзинпин и помпането на мускули от китайската армия направиха ястребовите възгледи за Китай много приемливи в САЩ и Европа.

Както и в началото на първата Студена война, няколко ключови събития изкристализираха нарастващото безпокойство в западните столици. През 1945-46 г. налагането на сателитни режими от Съветския съюз в Източна Европа доведе до фундаментална преоценка на намеренията на Москва. През изминалата година смачкването на продемократичното движение в Хонконг и по-подробните разкрития за преследването на уйгурите от китайските власти – наречени геноцид от правителството на САЩ – изиграха подобна роля при промяна на нагласите на Запада. Нарастващата пискливост и войнствена реторика на китайската дипломация също е тревожен знак, играейки подобна роля на поредицата от антизападни речи, идващи от СССР през 40-те години.

Доскоро изглеждаше, че Западна Европа може да се опита да остане неутрална в нова Студена война. Решението на ЕС да подпише търговска и инвестиционна сделка с Китай предполага, че Пекин е успял да в опита си да отвори пропаст между Вашингтон и Брюксел. Но китайските санкции срещу водещи евродепутати прави все по-малко вероятно ЕС да ратифицира търговската сделка с Китай.

Европейските усилия за осигуряване на сближаване с Русия, усилени от френския президент Еманюел Макрон, също не са довели до никъде. Нарастващите репресии в Русия, в чиито символ се превърна изпращането в затвора на опозиционния активист Алексей Навални, все повече сближават европейските и американските възгледи за Кремъл.

В задаваща се втора Студена война – както и в първата – има регионални точки, където конфликтът може да се разгорещи. В Азия някои от тях са нерешени въпроси, останали от първата Студена война, а именно статутът на Корейския полуостров и на Тайван. В Европа фронтовите линии са се преместили на изток. Сега Украйна, а не Берлин, е в центъра на напрежението между Москва и Запада.

По време на администрацията на Тръмп във възникващото съперничество между САЩ и Китай често липсваше идеологическото измерение на първата Студена война. Доналд Тръмп беше президент на транзакциите, който беше фокусиран преди всичко върху търговския дефицит на САЩ с Китай. Според бившия му съветник по национална сигурност Джон Болтън – Тръмп дори тайно насърчавал Си Цзинпин да провежда политиката си на масово интерниране в Синдзян.

САЩ и Китай ще са най-големите суперсили и в новото десетилетие

С идването на власт на Байдън обаче идеологическата конкуренция се завръща. Новият президент лансира идеята да свика среща на върха, посветена на демокрацията и очевидно възнамерява да потвърди претенцията на САЩ да бъде “лидер на свободния свят”. Подобно на Хари Труман, който беше президент, докато се оформяше първата Студена война, Байдън е бивш вицепрезидент и сенатор от Демократите, някога пренебрегван от интелектуалния елит на своята партия, който неочаквано се оказва начело в повратен момент от историята.

Технологичното съперничество отново е в основата на съперничеството на суперсилите. През първата Студена война това бяха ядрените технологии и космическата надпревара. Днес съревнованието е фокусирано върху 5G телекомуникациите и изкуствения интелект.

Но технологичният сблъсък протича в различен контекст. 40 години глобализация осигуриха дълбока интеграция на икономиките на Китай и Запада. Дали тази интеграция може да оцелее при засилването на съперничеството между великите сили е най-големият въпрос около новата Студена война.

Източник/ци: expert.bg, dir.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *