Натискът над София за отстъпки на Скопие идва от Берлин

Сподели статията с твоите приятели:

Д-р Войн Божинов е историк от Института за исторически изследвания в БАН. Автор на книгата „Република Македония в съвременната геополитика“ (2018).

– Д-р Божинов, в резолюцията за състоянието на правовата държава и основните свободи в България, която бе приета от ЕП, неочаквано се появи препратка към делата на ОМО „Илинден“ – партията, която твърди, че има „македонско малцинство“ в България и се бори за неговото признаване. Откъде се появи тази конфликтна тема в документа и изненада ли бе това за Вас?

– Доколкото е известно в публичното пространство, споменатата от Вас резолюция е внесена за разглеждане в европейския парламент от името на Хуан Агилар – виден представител на испанската Социалистическа-работническа партия.

Не ще и дума, че Агилар е консултирал съдържанието на въпросния документ с български представители в Брюксел/Страсбург, а активността на някои от тях в последните дни ни подсказва кои са те. Това е съвсем естествено, тъй като едва ли господинът е напълно наясно със ситуацията в България, особено с въпроса за правата на „македонското малцинство“ в страната ни. Логично би било той повече да се интересува от проблема за политическите тежнения сред баските или каталунците, което му и препоръчвам да направи.

Що се отнася до ОМО „Илинден“, то споменаването на тази организация става под линия при текста на точка № 15, в която се говори, че страната ни трябва да приложи в действие решения на Европейския съд по правата на човека, а се знае добре, че посочената формация осъди на няколко пъти София поради невъзможността на нейните членове да се изразят политически като „македонци“, живеещи в България. Това е съвсем естествено, защото през годините българският съд е сочил несъвместимостта на ОМО „Илинден“ с нашето законодателство. По същия начин в конфликт с местното законодателство са някои фракции на италианците в Корсика или на католиците в Северна Ирландия. Някои от тези групи дори са обявени от официалните власти за терористи и се преследват като такива. Странно защо аз не съм чул някаква загриженост за тях, идваща от европейския парламент. Поради тази причина, спокойно може да се каже, че появата на „македонското малцинство“ в резолюцията е поредното доказателство за двойните стандарти в Европа и лицемерието на европейските политици. В този ред на мисли, наличието в нечии глави на „македонци“ в България не е изненада, а методично прилаган инструмент за упражняването на постоянен натиск над официална София.

– На среща с македонския външен министър премиерът Борисов заяви, че е разтревожен от появата на проблема ОМО „Илинден“ в резолюцията. Остро реагира и лидерът на опозицията Корнелия Нинова. Какви ходове има България оттук нататък?

– През изминалите десетилетия управляващите в България, независимо от партийната им принадлежност, имаха няколко шанса да поставят скопските политици на мястото им. Това не бе направено и сега се намираме пред последния рубеж – започването на преговорите за присъединяването на Република Северна Македония към ЕС. Пренебрегнем ли и тази финална възможност, функционерите край Вардар ще добият допълнително самочувствие с всички тежки последствия за националната ни памет от това.

– От едната страна са решението на Европейския съд за правата на човека, от друга обаче ние имаме пълните основания да се опасяваме от сепаратизъм и териториални претенции. Какъв е Вашият коментар? Реална заплаха ли е ОМО „Илинден“ за България?

– Към настоящия момент е трудно да се говори за някаква опасност, произлизаща от ОМО „Илинден“, защото става дума за скромна по мащаби организация, чиито активисти могат да изпълнят една по-голяма стая или салон на ресторант. Не трябва да забравяме, обаче, че политическото моделиране е напълно способно да превърне ОМО „Илинден“ в предизвикателство и повод за намеса във вътрешните ни работи. Впрочем, именно на подобно нещо сме свидетели в настоящия момент, така че „илинденци“ оправдават съществуването си пред някои кръгове.

– Чий продукт е ОМО „Илинден“?

– ОМО „Илинден“ се появява на политическата сцена дни след падането на Тодор Живков от власт, използвайки името ВМРО (независима). Като неин водач се очертава Георги Р. Георгиев, сменил фамилията си на Солунски. След съответния анализ, българските власти достигат до извода, че новосформираната структура е основана на „етнически принцип“ и „следва да се разглежда като (проява на) открит сепаратизъм“.

Все още неразбитите служби за разузнаване и безопасност са наясно, че организацията „се направлява, координира и стимулира от органи на друга държава (СФР Югославия“). Целта е да се заздравят „югославските позиции по македонския въпрос“, за да се „натрупа нов доказателствен материал за съществуването на „македонско национално малцинство“ в България“.

Затова и на базата на документацията може спокойно да се констатира, че ОМО „Илинден“ е продукт на разпадаща се Югославия.

– Наскоро заявихте, че след приемането на Република Северна Македония в НАТО основната цел на Вашингтон е изпълнена и няма да има голям натиск върху България за интегрирането на РСМ в Европейския съюз. Оправда ли се тази Ваша прогноза? Брюксел май става доста активен, а работата на българо-македонската комисия за историческите спорове няма никакъв напредък.

– Факт е, че Съединените щати преизпълниха плановете си за РСМ. Ако днес се упражнява засилен натиск над София, за да се направят някакви отстъпки на Скопие, то той идва от Берлин. Германия желае да затвори кръга с Албания и с югозападната ни съседка до края на председателството ѝ на Европейския съвет, тоест до края на тази година. Това е свързано с надеждите на немците да играят по-важна роля на Балканите. Що се отнася до съвместната дейност на българските историци и северномакедонските им колеги, то картината е повече от тъжна.

Ако не се лъжа, към средата на септември ръководителят на българската историческа комисия доц. Ангел Димитров заяви, че „нерешеното между България и РС Македония не е само двустранен проблем, а и европейски“. Опитът да се интернационализира въпросът, демонстрира едно-единствено нещо – нашата слабост. Позволете да ви напомня, че преди десетина месеца скопските историци заявиха, че съвместните заседания прекъсват. Какво можеше да направи нашата страна в този случай – абсолютно нищо.

– Кой е адекватният сигнал, който София подава към Скопие? Този на ВМРО, че можем да блокираме преговорите с Брюксел или този на правителството, че винаги сме подкрепяли интеграцията на Северна Македония?

– Безспорно изправени сме пред много комплицирана ситуация. От една страна е задължително да се даде ясен знак на политическия елит край Вардар, че политическата еквилибристика от Титов тип трябва да спре. От друга страна на обикновените хора в РСМ е необходимо да бъде показано, че държавата им съществува и благодарение на България. Не бива да се забравя, че КироГлировци неистово желаеха Вардарска Македония да остане част от някаква реформирана Югославия, а Слободан Милошевич и Константинос Мицотакис директно крояха планове за подялбата на републиката.

Обстоятелството, че официална София първа призна независимостта на Скопие, охлади завоевателния ентусиазъм на някои политици и направи възможно съществуването на РСМ. За съжаление пропагандата в югозападната ни съседка превръща българското старание за съхраняването на младата държава във „великобългарски национализъм“. Нашите жертви не достигат до гражданите на РСМ, а и трябва да се признае и нещо друго – много от северномакедонците не искат и да чуят нашите усилия, защото живеят още в някаква своя Югославия, заключена в черепните им кутии. Дошъл е моментът, когато ще проличи на какво равнище е българската дипломация и какъв изход ще намери тя от създалата се ситуация. Всъщност, способна ли е тя изобщо тя стори това?

– Ваша е тезата, че РСВ не биваше да бъде опакована в понятието Западни Балкани. Широко разпространено е и мнението, че прибързано ратифицирахме договора със Скопие, за разлика от гърците. Коя е правилната, полезната карта, която България изигра в политиката се спрямо Северна Македония в последните няколко години?

– Оставам на позицията, че прикрепването на РСМ към политическото понятие „Западни Балкани“ е грешка, която може да има тежки последици. Какви са причините за това мисля, че споменах при нашия предишен разговор. Не е нужно да изговаряме тези аргументи отново. Бързото подписване и ратифициране на договора за добросъседство между София и Скопие се дължеше на любезното американско съдействие. Знаете какви бяха тогава мотивите да Съединените щати. Сега резултатът е виден – имаме споразумение, останало на хартия.

Не мога да си спомня да сме изиграли някаква силна карта през последните години по отношение на РСМ. Нека правим разлика между биенето в гърдите, така характерно за някои наши политици, относно това колко много са направили за българските интереси в югозападната ни съседка и реалната ситуация, която е повече от очевидно, че не е в наша полза.  

– Зоран Заев, който отново е начело на правителството в Скопие, разчита на Брюксел. Отслабва ли българската тежест след резолюцията и проблемите у нас, които Брюксел вече официално констатира?

– Да, разбира се! И не само това. Още по-сериозен е проблемът с пълната зависимост на родната ни политическа върхушка от западните благодетели. Това лишава страната ни поне от привидна самостоятелност.

– Темата за произхода на Гоце Делчев активира отново протести и антибългарска вълна, водена от ВМРО-ДПМНЕ. Може би наистина е време София да покаже характер?

– Антибългарската кампания в РСМ не е партийно дело, тя има държавен характер. В момента тя е на ниво, на което биха завидели Лазар Колишев(ски) и Лазар Мойсов. Ние се озовахме в скопския капан, наречен „Гоце Делчев“. Паднахме директно в него, без съпротива. Изясниха ли се въпросите около Българското средновековие (не само около цар Самуил), т. нар. класически османски период, Българското възраждане? Впрочем, изясни ли се въпросът за националния характер на Вътрешната организация, писмено посочен от нейните първи хора. Това е проблем, тясно свързан с личността на Делчев, който ни дава огромно предимство пред скопските претенции! Наместо това някои колеги влязоха в обяснителен режим, губещ време, а това носи позитиви за отсрещната страна. За съжаление, заседанията на двете исторически комисии не са публични и ние знаем какво се обсъжда на тях от отделни сведения, изтичащи в медиите. Протоколи от срещите също не се публикуват, което вероятно се прави по договорка, уж за да не се пречи на работата на комисиите, но ние историците, заинтригувани от проблематиката, се интересуваме от механизма на работата, по които преминават тези срещи.

Дали е време София да покаже характер? Според мен – да, но дали имаме политици с характер?

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *