Наричали индустриалеца Иван Хаджиберов „Габровският японец“

Сподели статията с твоите приятели:

В спомените на габровци индустреалецът Иван Хаджиберов е останал като човек с остър ум. Среден на ръст и винаги сериозен. Волята и непоклатимостта са черти от характера му, които го спасяват в трудни моменти. „Жив ли си, действай!“ е железният му девиз, който следва до края на дните си. Другото му житейско правило е: „Вяра и постоянство“. С тях винаги успява в делата си и в най-критични ситуации излита като Феникс от пепелището на собствените си несполуки.

Когато тръгва, за да прави електроцентрала, няма време да се занимава с финансите на фабриката си. Иска кредит от банка. Тя му отказва и слага запор на имуществото му. Вярната му съпруга Тодорица, която е до него във всичките му начинания, спуска черга над вратата на дюкяна, за да скрие печата от хорските очи. Тогава смелият фабрикант отива при директора на Българска народна банка във В. Търново. Той се казвал Димитър Белчев. Иван Беров влязъл в кабинета му, извадил пистолет, приближил го до главата на банкера и му казал: „Или ми даваш кредит или куршум и за двама ни“. Разбира се, кредитът е отпуснат и той успява да построи електроцентралата. Макар, че до края на живота си не обичал да говори за тази история.

 

Беров цени традициите в семейството. Религиозен е. Не се занимава с политика, въпреки че го канят за депутат, общински и окръжен съветник. „Нека политиците се хващат за гушите в парламента и да се бият за власт, нас това не ни топли“, казвал той. Пести всяка своя минута, която посвещава, за да създаде модерна европейска фабрика. Вярва, че всеки трябва да работи това, за което се чувства призван. Щедър е и прави дарения за училище и библиотека.

 

Коренът му е от село Генчевци. Родителите му се изселват в Габрово. Баща му Беро Беров има воденица извън града, по течението на Янтра. Собственик е на магазин, в който продава хранителни стоки. Има четири коня, които пренасят турската поща през Балкана. Майка му Иванка Минчева тъче шаяци, които са едни от най-добрите. Оправната балканджийка язди кон и сама ръководи воденицата и магазина, когато мъжът ù е по важни дела извън града. Къщата им е в центъра на Габрово, близо до черквата „Св. Троица“.

 

Семейството има пет деца – три дъщери и двама сина. Първородният им син е Иван Беров, който е роден през 1858 г.

 

Навършил шест години хлапакът учи при поп Неофит. Помага на баща си в магазина. Прекъсва училище на няколко пъти поради болест и липса на учители. Завършва втори прогимназиален клас. Често придружава кираджиите, които търгуват с риба, брашно, пастърма, пестил. Бащините надежди да се занимава с търговия са заложени на него. На 14 г. се разболява тежко. Роднините му помислили, че е умрял и го полагат в ковчег. Опяват го в черква. По пътя за гробището, той се свестява и сяда в ковчега. Изумените габровци казват, че щом се е върнал от онзи свят ще живее дълго. И ще направи големи неща през живота си… Хорската мъдрост се оказва истина.

 

По време на Освободителната война е на 18 г. и се записва доброволец. Участва в боеве при Червен бряг, Зелено дърво, местността „Кривините“. Постъпва и в девета конна сотня, където служи до края на войната. След Освобождението отива войник и се завръща в родния си град. Баща му предлага да разнася риби и разни други стоки с три коня. На Иван не му е по сърце тази работа. Нали баща му е рекъл, подчинил се.

 

При едно пътуване до Източна Румелия продал барут в Хасково, купил тютюн и го изтъргувал в Габрово. За него остава малка печалба. Повторил търговийката и скоро натрупал около 40 000 гроша. Имал желание да построи с баща си складове за тютюн. Но старият воденичар и търговец отказал.

 

Участва във войната със Сърбия през 1885 г. и се завръща жив и здрав. Скоро минава под венчило с Тодорица, която е дряновка. Тя е от богато семейство и ученичка в Габровската девическа гимназия, която завършва през 1886 г. Преди сватбата, Иван Беров отива на публичния ù изпит.

 

Издокаран е с дрехи взети на заем. Сяда на първия ред, за да направи впечатление на девойката. А после отива в Дряново, за да я иска от родителите ù за съпруга. Вероятно и тя го е харесвала, защото отхвърля предложение за брак на друг по-заможен мъж.

 

След сватбата тя го придружава навсякъде в чужбина. Двамата се уважават взаимно до нейната смърт. Раждат им се пет деца – Беро, който учи финанси в Женева и текстилно училище в Лондон, специализира бояджийство и химия. Сава – също е завършил финанси в Швейцария и текстилно училище в Германия. Недка пък учи пиано във френски колеж в Париж. Еленка е ученичка на Робърт колеж в Цариград, специализира по-късно във Виена. И дъщеря му Иванка учи в колежа „Нотър дам де Сион“ в Русе и висше търговско училище във Виена. Тя умира след раждане на третото си дете, само на 26 г.

 

Позамогнал се от бащината воденица, Иван Беров отива през 1891 г. в Германия. Иска да купи 5 тъкачни стана. „Донася и едно динамо с няколко електрически крушки с въгленови жички. Закача го чрез трансмисия към водното колело на мелницата и започва да произвежда електрическа енергия. В резултат той създава първата малака ВЕЦ в България, като добиваното електричество използва през 1891 г. за осветяване на воденицата, а през следващата 1892 г. и за новооткритата си текстилна фабрика.

 

Първата електрическа крушка в България, захранвана от динамо, движещо се с помощта на водна сила, е със слаба светлина. Поради неправилно разчетени шайби на предаването, динамото не получава необходимият брой обороти, затова крушката излъчва неравномерна светлина, но достатъчна, за да свети на воденичарите и мливарите“, пише изследователят му Стефан Арменски. И до днес продължават споровете къде е светнала първата крушка у нас…

 

Иван Беров, заедно със своя роднина Андрей Момерин, в близост до бащината воденица, построява фабрика. В нея има три дървени и два механични стана. Фабриката е за фини платове. На герба е изобразена мериносова овца. Платовете се тъкат от мериносова прежда, която се доставя от Англия. Овцата е обградена с десет златни медала, получени от международни изложения. За двигател на фабриката служи излишната водна енергия от воденицата.

Има много довършителна работа по сградата и Беров продава двата наниза от жълтици на жена си. Тя ги е получила като подарък от родителите си за сватбата. Фабрикантът твърдял, че те са „маята за текстилната му фабрика“. Тодорица едва ли е съжалявала за това, защото остава плътно до него във всяко негово начинание и труден момент.
Беров пътува често в чужбина, за да снабдява фабриката си с машини и прежди. Участва в международни изложения. На изложение в Белгия печели голям брой златни медали, с които изключително се гордее. Слага дипломата си в кантората, която привлича погледите на клиентите му.

 

Всичките си медали и дипломи съхранявал в каса в кантората си. Сред тях е и орденът му за гражданска заслуга в областта на промишлеността – I степен с лента през рамо.

 

През това време в Габрово вече работят много фабрики, има голям внос на машини. Приет е Закон за насърчаване на местната промишленост. В Хаджиберовата фабрика становете за платове се увеличават. Той внася безмитни мериносови прежди от Англия, Италия, Автрия, което не е лесна работа в онова време. Обзавежда фабриката си по английски образец. Има около 80 работника, които нямат голям опит, но все пак се справят. Продукцията достига до 20 000 м тъкани. Беров е човекът, който започва производтво на готови дрехи – конфекция. Стъпил здраво на краката си, той се разделя с Момерин. Става единствен собственик на фабриката си през есента на 1902 г. И продължава да произвежда още по-фини платове. Увеличава становете на 45 и открива склад за платове и в София.

 

Първите професионалисти във фабриката му са чехите – Иван Валек и Антон Хоринек. Хоринек оцветява преждите, учи работниците да поправят машините, прави всичко възможно фабриката да е успешна.

 

Беров иска да стигне европейските фабрики и построява нова двуетажна сграда, пренася становете. Вторият етаж е склад. Старата сграда използва за апретура и слага помощни машини. Фабриката е единствената специализирана тъкачница в страната и става придворен доставчик.

 

В един момент доставяната енергия от двигателната сила на валцовата мелница е недостатъчна. Беров следи всички новости в енергетиката, но е впечатлен от Ниагарския водопад. Неговата сила можела да се използва за мощна електрическа централа. И да осветява цяла Америка. Острият му ум бързо пресметнал, че Янтра може да дава електрическа енергия за цяло Габрово и то да бъде осветено от единия до другия край.
Хваща се за работа. Пази идеята си в дълбока тайна. Обикаля поречието на Янтра и търси място за централата.

 

В малко тефтерче си прави чертежи и схеми. Когато любопитни габровци го питат защо обикаля по бреговете на реката, отговарял, че отива да лови риба. И търси място за манастир. Балканджиите не му вярвали и смятали, че е подлудял. Не след дълго Беров намира мястото, което му трябва до Янтра.

 

То е в местността „Устието“ под село Джумрии. Купува имота и започва скрито да разбива стените, за да строи яз и вада. Местните хора се опънали, че рибата ще се изтрови от електричеството, а добитъка ще се издави във вадата. Но Беров си знаел неговата… Работниците от околността не искали да ходят на работа. Но фабрикантът намира от по-далечни краища на околността. Продължава упорито строителството ден след ден… Тогава отива и при банкера във В. Търново и слага пистолета до главата му.

 

Докато работата кипи наема гайдаря Недялко, за да свири на работниците. По права пладня всички играят хоро. Беров сам го води хванат най-отпред. Храни работниците си добре и ги гощава с вино. По това време се вдигат 20 сватби, на които кумува семейство Берови. Налудничавата му според много габровци идея става реалност и на 26 юни 1906 г. електрическата централа е завършена. Започва да действа и се превръща в първата частна ВЕЦ в България, което се използва за индустриални цели.

 

Централата му дава възможност да построи и тъкачница с нови 80 стана и произвежда 180 000 м вълнени платове. На отсрещната стена на входа на Централата поръчва на германеца Адолф Селов да нарисува картина. Тя изобразява римската богиня на светлината Аврора. Тя държи в дясната си ръка електрическа лампа. В лявата пък е лавровия венец на победата. Богинята е седнала върху крилото на земното кълбо, а под него се вие хоро, което води самият Беров. Отстрани, разбира се е Недялко гайдарят.

 

За съжаление този стенопис е унищожен след национализацията.
А самият Беров прокарва електрическа мрежа в Габрово и пуска на габровци електрическо осветление безплатно. Всяка къща имала право на една крушка. При желание за повече – всеки трябвало да си плаща за броя крушки. Всъщност Беров осигурява на габровската индустрия електрическа енергия и това е една от причините градът да се превърне в българският Манчестър.

 

Фабриката на индустриалеца не спира да тъче фини вълнени платове, годишната продукция се увеличава. Развива и валцовата мелница – производството ù достига 500 тона брашно. Тя е основен доставчик на хляб в града.

 

През 1908 г. Беров получава златен медал от световното изложение в Лондон. За този му успех се чува чак в София. Новината достига и до двореца. След обявяването на независимостта на България, 22 септември 1908 г. във Велико Търново, на път за София, Фердинанд минава през Габрово. Решено е да нощува у Берови. В града няма прилични ханове, в които може да пренощува царския гост. Къщата на Беров е една от внушителните, макар, че се намира извън града близо до фабриката му. Строена е по швейцарски маниер. Има обширен английски парк, шадраван, красиви статуи. Беров посреща Фердинанд по български.

 

Файтонът с царската особа спира пред дома на индустеалеца. Двама работника разгъват зелено сукно пред входа. „България е земеделска страна и този цар трябва да знае къде стъпва“, казал Беров. Фердинанд по стара традиция е посрещнат с хляб и сол. Тогава домакинът продължил: „Ваше Величество, Вие сте цар на България, а аз съм цар на електричеството“. Малката дъщеря на фабриканта поднася на владетеля цветя. Влизат в богатия дом, подреден в европейски стил.

Фердинанд води със себе си готвач, който приготвил вечерята с домашната прислуга. Царят нощува в специално приготвена за него стая. Сутринта се похвалил, че е спал спокойно, защото в местността е тихо, а и балканският въздух сигурно му се е отразил добре. После попитал кой архитект е построил тази сграда и се изненадал, когато научил, че архитект е самият Иван Беров. След закуската Фердинанд и приближените му заминават за Шипка. А Беров на никой не позволявал да спи в „царската стая“, както сам я кръстил.

 

От цяла България и чужбина се стичали хора в Габрово, за да видят чудото на „габровският японец“. Той освобождавал стаи, за да настани гостите, а скоро вдигнал и специална сграда за тях. Тя е на 5 етажа и се отоплява с парно. На всеки има спалня, баня и тоалетна. Долу салон за гости с красива тежка мебел, билярд, пиано и музика. Има кухня и столова.

Габровецът се интересува от всички новости свързани с техниката. Взето е решение от Министерския съвет да се обяви търг за построяване на ЖП линия Царева ливада – Габрово. И Беров веднага става финансов гарант. Братът на Тодорица, инж. Иван Савов, ръководи строежа. И през 1912 г. линията е открита от Фердинанд. Държавата изплаща разходите на Беров.

 

Неговите идеи не спират до тук и той иска да прокара трамвай. От своята фабрика до Габрово. Споделя идеята си с инж. Савов, но държавата не приема проекта и тази идея пропада. А той е купил вече релсите.
Фабриката му върви на пълни обороти и платовете му се харчат на висока цена особено сред софиянци и в по-големите градове. Приходите му дават възможност да изкупи много имоти от собствениците им, които се намирата в близост до фабриката. Земята, която вече е негова се превръща в истинску бижу, за което се говори дори в чужбина. Има парк със сърни, лопатари и фазани. Построява игрище, тенис корт и ледена пързалка. Също жилища за работническите семейства. Други за тези, които не са минали още под венчило. Прави кантори за счетоводство, етаж за архива и за съхраняане на първото динамо и първите електрически крушки. Вдига складове за електрически материали. Построява салон за театър. Доставя от Виена два рояла, пиано, електрически музикален оркестър, билярд.

 

Наема учители, които да се занимават с децата на работниците. Плаща и на даскали, които да учат на четене и писане неграмотните работници във фабриката. Създава овощна градина, павилиони за почивка, работнически стол. Дава възможност на работниците да имат осветление и дърва за отопление от неговите гори.

 

Беров иска децата му полека да поемат централата. Доверява се на Беро, който участва в Балканската война, ранен е, но след лечение в чужбина се възстановява и поема кормилото на фабриката. Но след проливен дъжд реката приижда и поврежда бента. Отвлича моста, по който вървят работниците. Той е единствената връзка с централата. Стихията поврежда и двата моста при фабриката. Разрушена е старата воденица. Тогава Беров вади релсите, които е закупил за трамвайната линия и прави нови мостове.

 

По-късно Беро работи като химик в бащината фабрика, боядисва платове с хромови бои, които не пускат при пране на тъканта. Но не той застава на мястото на своя баща…

 

Избухва Балканската война. Спира вноса на прежда от чужбина. Скъпите платове на Беров вече не се търсят като преди. Фабриката спира за осем години работа, но той се занимава с търговия с платове и хранителни продукти, които се търсят на пазара. Доставя от тях за войската в големи количества. Продукцията от мелницата му също се харчи добре. При една голяма сделка с Германия изнася 150 000 кг бакър. Всичко това му носи не по-малко приходи от фабриката и той е на печалба.

 

След хиляди неприятности арестуват Иван Беров. Това става по Закона за виновниците за националната катастрофа и за забогатяване през време на войната. Обвиняват го за укриване на платове, доставка на некачествено месо за армията, продажба на брашно с примеси от царевични кочани. След девет месеца арест е оправдан. Завръща се в къщи. Фабриката не работи. Не минава много време и започва нов процес срещу него. Властта намира в складовете му хиляди метри най-качествени платове, които били възможност за забогатяване. Държавата иска да ги конфискува. Беров уверява властите, че платовете са още от преди войната и не са изплатени дори. Тя не вярва…Тогава той предлага на английска фирма платовете срещу парично задължение. Въпросът стига до народното събрание. След хиляди проблеми сагата приключва.

 

Софийският окръжен съд настоява да му се върнат платовете. Също и имотите, които са му отнети преди това.

Измъкнал се благополучно от тази история, ново нещастие чука на вратата му. Във фабриката избухва пожар при късо съединение. Това, което е градил 40 години, става на пепел. Загубите са за 15 милиона лева. Застраховката на фабриката е изтекла само седмица преди пожара.

 

Въпреки това Беров е обезщетен само с един милион. Но това не сломява балканджията. Веднага след това се хваща да прави нова фабрика. Този път слага и железобетон, за да не изгори при нов пожар. Кани немци, които да поправят изгорелите машини. Те твърдят, че с тях нищо не може да се направи, освен да станат на скрап и да се претопят. Тогава с проблема се захващат няколко габровски текстилни майстори. След една година 20 от машините започват производство. Един от тези майстори е Ботю Садъчев, който с двамата си сина възстановява становете. За благодарност Беров му подарява любимата си овощна градина. А фабриката изниква от пепелището отново. Похарчени са обаче много пари. Налага се да се работи на ишлеме за други габровски фабрики. Беровата фабрика скоро получава доходи от 6 275 600 лв. Но полека тя губи своята стара слава.

Измъкнал се и от тази трудна ситуация умира съпругата на фабриканта. При атентата на църквата „Св. Неделя“ през 1925 г. брат ù и племенника ù загиват. Тя не може да преживее случилото се и си отива от живота. Това съсипва Беров. Точно срещу прозореца на стаята си построява гробница-мавзолей. За да вижда жена си…Кубето е изрисувано отвътре.

 

Изписана е и молитвата „Отче наш“. След 1944 г. гробницата е взривена с динамит. Там вече е и покойният Беров. Костите му са изхвърлени на поляната…

 

Беров трудно преодолява загубата на съпругата си и се оттегля от ръководството на фабриката. Оставя за свой заместник сина си Сава. Но той не милее за фабриката, както баща си. Пилее щедро парите, подписва документи просто, защото трябва и не мисли какво прави, не успява да укрепи производството. Алчността завладява и неговата душа. Иска да лиши другите наследници от дяловете им и прави различни маневри.

Иван Хаджиберов вече е възрастен. Не минава ден, в който да не отиде до фабриката. Но получава стомашен кръвоизлив и умира. Камбаните на всички габровски черкви бият в негова памет. В деня на погребението му сирените на собствената му фабрика огласяват града. Пуснати са и други сирени на фабрики. Ковчегът му носят габровски индустриалци. Стичат се много хора за опелото. Полагат го в гробницата, където е и жена му.

 

Сложен е бронзов бюст до този на съпругата му. И те са взривени след национализацията.

 

След смъртта на баща си Сава Хаджиберов не оправдава очакванията му да бъде продължител на делото му. Сава полека обсебва наследството на братята и сестрите си и финансово ситуацията се влошават. Търсят се кредити от банки. Ипотекирано е цялото фабрично имущество и електроцентралата. Заемите са с висока лихва. Ограничен е вноса на машини. Сава емигрира в Цариград през 1947 г. и умира през 1966 г. След национализацията Беровата фабрика преминава към вълнено-текстилен комбинат „Г. Генев“.

 

Днес от всичко, което е градил през живота си Иван Хаджиберов няма и следа. Централата работи до 1966 г., но поради липса на поддръжка тя е унищожена. Воденицата, където светва една от първите електрически крушки у нас, също е съборена от времето. До преди няколко години единственото, което напомняше за индустриалеца е къщата, в която е отсядал Фердинанд и е имал специална стая. Тази сграда, беше една от малкото в стил готика в Северна България. Но днес и тя е горчив спомен.

 

Една истинска епоха на предприемчивост, съграждане и денонощен труд окончателно е заличена. А старите габровци още разказват, че Иван Хаджиберов е един от най-социалните фабриканти, който е живял и работил, за да има за другите…

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *