Нагорни Карабах е част от големия пъзел, в който Турция и Русия са в конфликт

Сподели статията с твоите приятели:

Проф. Владимир Чуков, арабист и международен анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

Водещ: Поредният военен сблъсък между Армения и Азербайджан е най-тежкият от 2016 година насам. Конфликтът в Нагорни Карабах е от близо 30 г., а Русия и Турция играят важната роля в него. Защо периодично се възобновява този замразен иначе конфликт? Наш гост е арабистът проф. Владимир Чуков. Проф. Чуков, каква е разликата между сраженията сега и тези от преди 2 месеца? Имат ли връзка с тях проведените от Азербайджан и Турция широкомащабни военни учения с бойни стрелби от 29 юли до 10 август?

Владимир Чуков: Това, което според мен трябва да подчертаем, е, че наистина много правилно споменахте във вашия анонс, че сега са точно най-тежките престрелки, най-тежките битки от 2016 г. и от тогава приблизително този конфликт си има собствена динамика. Или по-скоро това е част от един голям пъзел, който ние наблюдаваме в региона, ако щете в чувствително по-широката карта, в която двете страни Турция и Русия се противопоставят. Преди около 2 месеца беше кулминацията на сблъсъка между Турция и Русия в Либия. И респективно азеро-арменският фронт беше периферия, така че едната страна да се опита да атакува другата, за да получи съответните отстъпки от нея. Така се получи наистина в Либия, настъпващата Турция трябваше да бъде тогава усмирена по линията Сирт-Ал Джофра в Либия и респективно изведнъж се оказаха атакувани азерските сили в Армения и Азербайджан, което предизвика ответните реакции от Турция. Част от сирийските наемници, които тя пращаше в Либия, изведнъж ги пренасочи нагоре, на север към Нагорни Карабах. Тогава обаче трябва да кажем, че плацдарма не беше Нагорни Карабах, а две други области от Азербайджан. Сега нещата са малко по-различни. Т.е. инициативата е в другата страна. Какво се случи, всъщност защо имаме пряко отражение върху азеро-арменският фронт? Просто защото Турция се почувства с развързани ръце вследствие на спадане на напрежението в Източното Средиземноморие.

Буквано преди няколко дена се разбра, че Турция много трудно, да не кажа, че няма да стане обект на санкции от страна на ЕС. Знаете, имаше много активна дипломация, включително и нашата страна се включи в тази дипломация. И се видя, че Турция няма на главата си този огромен товар, който се беше оформил през последните няколко седмици, което само по себе си подсказва, че респективно ще се търси друг фронт, ще се търсят уреждане на стари сметки такива, каквито са неуредените вечни сметки на азеро-арменския фронт. Така че тази динамика, която ние в момента наблюдаваме, трябва задължително да я включим в контекста на голямото домино. Тогава, когато изпадне едната плочка някъде, то със сигурност след седмица, след две седмици, след месец или три ще падне плочката някъде другаде. И това е всъщност тази резервна, нека така да я наречем, тази резервна плочка, каквато е вечният конфликт между Армения и Азербайджан, който между другото е едно минно поле, заложено още в началото на миналия век вследствие на сталинската политика за малцинствата.

Нека само да кажа още нещо – това, което е Нагорни Карабах за Армения, това е в сходен аспект, казвам, не е същият, това е Нахичеван по отношение на Азербайджан, въпреки че Нахичеван е част от Азербайджан. Ето, виждате как е бил структуриран навремето Съветския съюз, когато определени етнически малцинства са били разхвърляни в рамките на големи етнически групи и всичко това се явява нещо като замразен конфликт, който с течение на годините след обявяването на независимостта на отделните държави – Армения, Азербайджан, всичко това се явява част от много сложен инструментариум или бих казал елемент на натиск на противоборстващите регионални сили, в конкретния случай става въпрос за Русия и за Турция.

Водещ: Голямото домино ли е скритата пречка да се реши конфликтът, заложен още в плановете на Съветския съюз?

Владимир Чуков: Смятам, че по-скоро този конфликт няма перспективи някога да бъде решен.

Водещ: Защо, кой пречи да се реши спора?

Владимир Чуков: Според мен може да се стигне до някакво замразяване на конфликта. Може да се стигне до някакво статукво, което приемливо, макар и временно за двете проксита, говоря за Армения и за Азербайджан. Но трайно, окончателно уреждане според мен много трудно би се постигнало, така както ако направим в сравнение с това, което имаме в Либия, в Сирия. Т.е. статукво, но не и трайно окончателно разрешаване на конфликта. Те просто са заложени тези минни полета, за съжаление в тази част на света действат и инструменти, които са неприложими по отношение на нормалната дипломация или класическата дипломация.

Водещ: Проф. Чуков, защо сегашната система на международните отношения се оказва неспособна да се намеси, въпреки призивите, но това са все палиативни стъпки, вие го знаете?

Владимир Чуков: Да, разбира се. Това са различни подходи на международните отношения: или силата на правото, или правото на силния. За съжаление трябва да кажем, че по-скоро е второто, което надделява. Това са интереси, това е сила, това са подходи, това е дипломация, в която нека да кажем следното – отразяват палиативното състояние на тази система на международните отношения, в която всеки дърпа чергата към себе си или всеки иска да бъде силен, всеки иска да наложи своите интереси. И малките държави са тези, които просто нямат никакъв шанс освен да бъдат част от орбитата или от коалицията на някакви по-сериозни регионални или надрегионални сили. В този случай просто е класика в жанра, вече споменах, дори тук в този случай имаме две суверени държави, имаме държави, които имат своите правителства, своите парламенти, но нямат своите окончателно очертани граници. Ако погледнем на юг, ще видим, че дори и тези компоненти ги няма, така че всяка конфликтна точка е със своите критерии, със своите условия и респективно желанието на международното право, нека да кажем директно на големите играчи, които се опитват да разрешат съдбините на отделните части на света в голямата универсална международна организация ООН.

Водещ: Създава ли конфликтът в Нагорни Карабах рискове за региона?

Владимир Чуков: Нормално е. Ако погледнете всички заинтересовани страни, дори и включително българската страна зае позиция по конфликта, тъй като една такава ескалация на напрежението няма как да не ни безпокои. Нека се върнем на това, което вече споменахте – преди около 2 месеца имаше учение на НАТО, в което участваха български, румънски, американски и азерски сили. Подобна криза, макар и според мен чувствително по-лесно контролируема, управляема, отколкото да речем тези, които са на юг – говоря за Сирия, говоря за Либия, генерализира системата на международните отношения по начини, така че веднага се формират някакви коалиции, които да се противопоставят на наистина напрежение, което би могло да бъде много пагубно за региона. Само да спомена някои цифри. Около 30 хиляди се водят, че са убити досега в този конфликт. Над 1 милион са хората, които са били принудени да напуснат своите домове. Ако погледнем Сирия и Либия, тези цифри са относително малки, но така или иначе те са много близки, за съжаление включително и до нашите български граници.

Водещ: Означава ли, че ако към едната държава се ангажира един военен съюз, неизбежно ще има контрареакция от другата държава с друг военен съюз и този модел няма ли да се пренесе в други части на света? Твърде близко до нас, да не кажем и с наше участие.

Владимир Чуков: Да, това е моделът. Само че нека да кажем следното – всяка една конфликтна ситуация има своята логика, своята динамика и своите изключения. Да, нека да кажем – ето класиката в жанра това е начинът, по който се разрешава проблемът или има добри перспективи за разрешаване на проблема в Източното Средиземноморие. Виждате там ЕС е против Турция, какви са условията и съвсем нормално е нашата страна България да играе някаква роля, бидейки член и на двете големи, най-мощни организации – това са ЕС и НАТО. Така че ние сме част от този много силен инструментариум, който може и следва да се намеси за потушаването на подобни точки на ескалация, каквато е Нагорни Карабах.

Водещ: Колко ще продължи този конфликт сега? Наемате ли се с прогноза и дали няма опасност да прерасне във война?

Владимир Чуков: Трудно е да се каже, кое е конфликт, кое е война. Аз ви дадох цифрите, а те са несъизмерими по отношение на това, което виждаме в Сирия. Също така това, с което виждаме в Либия. Но вече споменах в самото начало на нашето интервю, че този конфликт в тази част на света е практически неразрешим. Ще има състояния на по-ожесточени битки, ще има състояния на преговори. Те ще вършат своята работа, ще се намесват големите държави, регионалните държави. Но според мен този конфликт е просто заложен като такъв още в началото на миналия век и да се преместват цели общности, етнически, конфесионални, регионални, на големи разстояния, така както го е правил Сталин, това днес е невъзможно. Всъщност това виждаме и в Арабския регион, Близкия Изток, въпреки че там Сталин не е бил.

Водещ: Но примерът е винаги заразителен, лошият пример.

Владимир Чуков: Така е. За съжаление, архитектурата е сходна. Народопсихологията, да не кажа, същата, но също е сходна. Така че това са замразени конфликти, които ще тлеят, ще избухват. Нека сравним този конфликт с вулкан, който избухва, който изригва, за който взимат някакви мерки, макар и палиативни, за спасяване на населението, но след известно време този спящ вулкан вече отново излиза и просто се появява някаква цикличност. Всъщност това е работата на анализаторите, на коментаторите да се види каква е логиката, какви са обстоятелствата, така че тези цикли на избухване на вулкана просто да бъдат маркирани и респективно да се направят някакви мерки, които да успокоят страстите и да има своеобразна превенция, която на този етап, въпреки много широката, голямата верига от фактори, които се опитват да се намесят. Става въпрос и за Русия, за САЩ, за Минската група и за отделните регионални държави, всички те не дават резултат.

Водещ: Този конфликт в Нагорни Карабах с кои конфликти в Близкия Изток се родее, кои приличат на него?

Владимир Чуков: Вече споменах, на първо място това е Сирия. Там ситуацията е много по-тежка, бих казал човешките жертви, материалните щети са несъизмерими. Либия – това е всъщност един от според мен конфликтите, които много силно напомня на Нагорнокарабахския конфликт, като според мен това което се получи преди около 2 месеца беше всъщност вследствие от не наместване на пластовете, или конкурентните пластове между Русия и Турция, което подсказва, че този конфликт има друг тип динамика, друг тип прогнозиране, друг тип интернационализация. Споменах в самото начало, че тогава, когато в Либия няма нужда от огромен брой външни наемници, такива каквото са сирийците, те биват пренасочвани в северна посока. И дори тук мога да ви дам и съответните факти, данни, нещо, което турската страна отрича да го прави. Но теренните интервюта, които са правени с хора, които са именно по този начин пренасочвани – от Либия към Нагорни Карабах, са достатъчно категорични, за да се докажат подобен тип директни връзки между отделните конфликтни точки.

Водещ: Т.е. изводът е, че съзнателно заложените в геостратегията грешки пораждат чудовища, така ли?

Владимир Чуков: За съжаление, в тази част на света е точно така: специфична народопсихология, специфична геополитика, специфични външни взаимозависимости, което я прави нелогична или по-скоро алогична по отношение на обясняването на тези събития с критериите на международното право, което имаме тук в Европа. Или с тези критерии, тези норми, които се генерират, които се правят от ООН.

Цоня СЪБЧЕВА

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *