Може ли Русия да продължи да седи на два стола в конфликта в Ивицата Газа

Сподели статията с твоите приятели:

Докато конфликтът в Газа ескалира, Кремъл върви по ръба на бръснача, опитвайки се да запази и разшири своята сложна мрежа от интереси в Близкия изток, пише американското списание The National Interst, цитирано от Агенция “Фокус”.

Израелските отбранителни сили продължават да водят все по-скъпoструващи битки срещу Хамас и „Палестински ислямски джихад“ (ПИД). Тази седмица Израел обяви, че е нанесъл удари по 600 цели в Ивицата Газа, включително фабрики за ракети и някои командири на Хамас. Израелският премиер Бенямин Нетаняху обеща, че ще накара Хамас „да плати много висока цена, но силите на Хамас и ПИД продължават да удрят южните и крайбрежните райони на Израел, изстрелвайки по тях стотици ракети с малък обсег.

„Можем да ви изпратим още повече“, каза говорителят на Хамас Абу Обаида. „По-лесно е да вземем решение да нанесем удар по Тел Авив, Димона и Йерусалим, отколкото да пием чаша вода. Вашата техника и убийствата ви няма да ни изплашат.” Настоящите боеве между Израел и Хамас/ПИД са най-тежките от войната в Газа през 2014 г.
Йерусалим обаче е изправен едновременно и пред заплаха отвътре. Протести, бунтове, улични сблъсъци, грабежи и религиозен вандализъм в цялата страна се разглеждат като сблъсъци на палестинското малцинство на Израел с полицията и десните националисти.

Продължаващият конфликт в Газа е сериозен проблем за международната общност, но тя не предлага почти никакви политически решения. Администрацията на Байдън, обвързана от години на ангажименти за сигурност към Израел, е изправена пред нарастващ натиск от подкрепящото Палестина ляво крило на Демократическата партия. При тези условия на новата американска администрация е трудно да изготви конкретна позиция и тя се ограничава с призиви за прекратяване на военните действия. Междувременно Москва е изправена пред собствените си трудности.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който се опитва да се представи като фактически лидер на мюсюлманския свят, заяви, че международната общност трябва да „даде на Израел убедителен урок за възпиране“. Според изявлението в медиите на Анкара, Ердоган в неотдавнашен телефонен разговор с руския президент Владимир Путин е изказал идеята за създаване на „международни сили за защита на палестинците“.

Кремъл действа много предпазливо. Администрацията на Путин положи много усилия да създаде работещо регионално партньорство с Израел, откакто се намеси в сирийската гражданска война, и сега не иска да подкрепя никаква намеса или мирни инициативи, които биха могли да се тълкуват като враждебни към еврейската страна.

В същото време Русия, за разлика от САЩ и Европейския съюз, не признава Хамас за терористична организация и преди това е приемала делегациите им в рамките на мирните усилия. По силата на влиянието си в региона и доверието, което воюващите страни имат в нея, Москва вярва, че е в уникална позиция да даде ход на процеса на помирение между Израел и Палестина.

Дмитрий Мариасис, член на известния руски дискусионен клуб „Валдай“, каза пред руската медия Lenta.ru: „Русия поддържа приятелски контакти с двете страни на конфликта. Ако Русия успее да използва правилно тези контакти, тя само ще засили позицията си“.

И все пак Кремъл няма нито воля, нито средства да поеме ръководството при формулирането и налагането на условията за мир в Газа. Вместо това Москва използва лоста си в по-широко мирно споразумение, което се подготвя от работна група от великите сили и международни организации.

Миналата седмица руският външен министър Сергей Лавров призова за спешно заседание на близкоизточната четворка, която включва ООН, САЩ, ЕС и Русия, с цел разрешаване на кризата в Газа.

„Днес стигнахме до консенсус, че най-належащата задача е да свикаме четворката на международните медиатори“, каза той по време на съвместна пресконференция след разговори с генералния секретар на ООН Гутериш, добавяйки: „Вярваме на генералния секретар като координатор на Квартета”.

В изказването си в петък на заседание на руския Съвет за сигурност Путин даде мрачна оценка на ситуацията, като каза: „Бих помолил колегите си да коментират как се развива ситуацията в Близкия изток сега, имам предвид утежнения палестино-израелско конфликт – това се случва в непосредствена близост до нашите граници и пряко засяга интересите на нашата сигурност.”

Действайки в рамките на принципа на многостранните отношения в Близкия изток, руското външно министерство предложи да се разшири да състава на квартета до новия формат “4 + 4 + 2 + 1”. Това са четиримата първоначални членове плюс Египет, Йордания, ОАЕ и Бахрейн, плюс Израел и Палестина, плюс Саудитска Арабия. Москва обясни, че включването на последната се дължи на факта, че Саудитска Арабия през 2002 г. предложи мирен план, наречен Арабска мирна инициатива.

Прави впечатление, че Турция отсъства във формата, предложен от Русия. Очевидно това е отражение на факта, че Москва, за разлика от Анкара, не се стреми да наложи мир на Израел под формата на наказание. Отсъствието на Турция може да се обясни и с постоянното напрежение между двете страни поради факта, че Анкара предоставяше военна помощ на Азербайджан през цялата втора война в Нагорни Карабах.

Президентът Ердоган заяви тази седмица, че Турция ще подкрепи Палестина толкова силно, колкото подкрепи “Азербайджан в борбата му за освобождаване на окупираните земи в Нагорни Карабах”. Ердоган добави, че Турция няма да толерира „израелската агресия“, дори ако „целият свят си затваря очите“.

Москва подхожда към сложния процес на палестино-израелско помирение с хирургична прецизност и го прави в консултация с палестинските представители. Палестинският посланик в Москва Абдел Хафиз Нофал изрази увереност, че Русия ще може безпристрастно да представя палестинските интереси пред Израел.

„Нашите руски приятели знаят нашата позиция“, каза Нофал. „Русия защитава нашите интереси. Както каза колегата, йорданският посланик, Русия има силни отношения с Израел и Русия може да повлияе на Израел.”

Независимо дали оценката на Нофал е вярна, може да се разглежда като обнадеждаващ знак за продължаващи усилия за прекратяване на конфликта. Палестинската страна е по-склонна да седне на масата за преговори и да признае резултатите, ако вярва, че нейните интереси са справедливо представени там.

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *