Меркел и Путин – отношения на привличане и отблъскване

Сподели статията с твоите приятели:

Тя предвижда неговите трикове, той знае нейните слабости: канцлерът на ФРГ Ангела Меркел днес е на прощално посещение при държавния глава на Руската федерация Владимир Путин.

Националният ежедневник Die Zeit публикува статия с предположения какво може да се очаква от срещата между двамата лидери.

Ангела Меркел и Владимир Путин – срещите помежду им отдавна може да се определят като класика в световната дипломация. Канцлерът на ФРГ избра за посещението си в Москва отбелязването на две годишнини, които сами по себе си обясняват защото руско-германските отношения са толкова сложи. Преди 30 години съветските функционери извършиха преврат за връщане към диктатурата; преди година опозиционният политик Алексей Навални беше отровен.

Поражението на пучистите през 1991 г. проправи пътя за разцвета на германско-руските отношения през 90-те години на миналия век. Атаката с „Новичок“ от руските тайни служби и приемането на Навални в Германия отрови отношенията между Берлин и Москва. Близостта от последното десетилетие на миналия век се преобърна.

 

Така че защо Меркел все пак отива в Москва?

Предполага се, че това е прощално посещение, но Меркел и Путин имат да си говорят толкова много, че едва ли визитата на германския лидер ще се превърне в приятен разговор на по кафе. Завръщането на талибаните на власт в Афганистан, действията на беларуския диктатор Александър Лукашенко срещу неговия народ и Европейския съюз, затварянето на Навални в наказателния лагер – но преди всичко Украйна и бъдещият транзит на природен газ.

Путин знае слабостите на Меркел

Путин и Меркел са на противоположно мнение по почти всички въпроси, но са свикнали с тази ситуация. Дори Путин „да живее в друг свят“, както веднъж каза Меркел, тя е развила отношения с него със своеобразно привличане и отблъскване. Той говори немски, тя говори руски. Той е живял в Дрезден по времето на социализма; тя е израснала близо до съветски гарнизон в ГДР. Никога преди германски канцлер и руски държавен глава не са познавали другата страна толкова добре. Така че можеше да е наистина прекрасна връзка. Или може би не, защото се познават твърде добре.

За разлика от много свои колеги, Меркел бързо прозря метаморфозите на Путин във властта. Неговата кратка рокада с премиера Дмитрий Медведев, неговият обрат към национализма, кампаниите му в Украйна и Сирия, неговите маневри за измама и тайни операции, репресиите. И Путин знае слабостите на Меркел: голямата коалиция, превърнала се сякаш във вечна, европейските противоречия, липсата на военна мисъл, нейната стратегическа зависимост от САЩ. Сега тя си отива доброволно от политиката, а той остава. Отстъплението на Меркел към гражданската нормалност би трябвало да му е чуждо, но така или иначе никога няма да е възможно.

Говори се, че Меркел е един от малкото политици на Запад, които Путин наистина взима на сериозно. Отношенията между тях също пострадаха, защото небето над международното положение потъмня. Решителната Меркел, която организира европейски санкции срещу Русия през 2014 г. в отговор на анексирането на Крим, вече не съществува. ЕС е отслабен от сътресенията от 2016 г. (Тръмп, Брекзит, Качински, Орбан и „други инциденти в историята“). Меркел е загубила силите си от дългото формиране на правителството през 2017 г. и поради сигурността на нейното напускане на висшия държавен пост в Германия.

Редица желания в багажа

Путин също носи рани: измамата му с национализма като инструмент на управление се изчерпва, руската икономика е затънала в структурната криза, имиджът му избледнява. Но всички слабости на Русия са прикрити от глобалното господство на Запада, което току-що се взриви в Афганистан.

Меркел има редица желания в багажа си. Тя иска да се оплаче от затварянето на Навални и да настоява за „опитомяването“ на Лукашенко, но преди всичко иска да убеди руския президент да изиграе коректно ролята си в износа на газ, която американско-германското споразумение е предвидило за него. В резултат на договора САЩ се отказаха от санкциите срещу европейските енергийни компании и проправиха пътя за „Северен поток 2“. В замяна Меркел трябва да убеди Путин да удължи договора за доставка на руски газ през Украйна и след 2024 г. Целта на занятието: ако руският газ потече през „Северен поток 2“ към Европа в близко бъдеще, Украйна не трябва да губи предишните си транзитни такси за транспорт през своята територия.

Путин трябва да кимне приятелски на тези опасения (с изключение на Навални, където бързо става токсичен), знаейки много добре, че зад него има малко или никакви лостове. Провалът в Афганистан и световната загуба на репутация на САЩ и техните партньори от НАТО ще му помогнат в бъдещия спор със Запада.

 

Но той със сигурност ще пожелае на Меркел всичко най-добро при сбогуването с нея.

 

Източник “Фокус”

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *