Медиите като “заложници в завладяна държава”. Журналисти и политици от ЕС обсъдиха свободата на словото

Сподели статията с твоите приятели:

Натиск и тормоз върху журналисти и издатели, непрозрачно разпределение на европейски и държавни средства за медиите, отказ на управляващите да отговарят на въпроси. Това са част от проблемите на медиите в България, които бяха посочени на конференция за свободата на медиите, организирана от евродепутатката от БСП Елена Йончева и изданието Euroactiv.

На събитието присъстваха журналисти и представители на медии, еврокомисарката Вера Йоурова, евродепутати, представители на Съвета на Европа и на „Репортери без граници“. Дискусията се проведе дни след като Европейският парламент прие резолюция, в която сред основните проблеми в България се нарежда и лошото състояние на свободата на медиите, и две седмици след публикуването на първия доклад по новия механизъм на Еврокомисията за върховенството на закона, в който медийната среда е определена като обезпокоителна.

Заместник-председателката на Европейската комисия Вера Йоурова посочи, че сред основните проблеми на медиите и журналистите в България, изброени и в доклада за върховенството на закона, са политическата намеса в работата на журналистите, липсата на прозрачност на медийната собственост, липсата на прозрачност при разпределянето на държавната реклама, атаки и съдебни дела срещу журналисти.

Тя посочи, че Европейската комисия предлага увеличаване на средствата за конкретни журналистически проекти в следващия многогодишен бюджет. Предложението не е окончателно прието, но обсъжданата сума е 61 млн. евро за седемгодишната финансова рамка.

Зам.-председателката на Еврокомисията посочи също, че институцията работи върху два плана за действие в областта на медиите и плурализма, които ще бъдат представени до края на годината.

Единият е План за действие за европейската демокрация, който ще се отнася до подобряване на безопасността на журналистите и подобряването на плурализма. „Журналистите трябва да прекарват времето си в работа, да бъдат пазителите на демокрацията ни, а не в съдилищата (защото са съдени)“, каза Йоурова. Другият е План за действие за аудиовизуалните медии, който да се занимава с дигиталната трансформация на тези сектори.

„Когато става дума за медиите, отговорността в медийния сектор е на държавите членки, а не на Комисията. Затова е толкова важен диалогът на националните власти и съм готова да участвам в това. Комисията не може да води тази битка сама, но съм готова да използвам всички инструменти, с които разполагам, за да обърнем негативните тенденции, за да видим друга ситуация с медийния плурализъм и свобода в ЕС“, каза Йоурова.

Евродепутатът от Румъния Рамона Стругариу, член на либералната групата „Обнови Европа“, призова за увеличаване на европейските средства за независима журналистика. „Но не пари, които да се разпределят от държавата, защото това насърчава пропагандата. А европейски средства, които да са директно достъпни за проекти, разработвани от журналисти. И не само проекти, а действащ механизъм, по който да могат да бъдат финансирани не само разследващи платформи, а и новинарски медии, местни медии“, каза Стругариу. Тя осъди атаките срещу журналисти по време на протестите и извън тях и призова за европейско законодателство, което да защитава журналистите от посегателства и натиск.

Евродепутатът от БСП Елена Йончева, която беше организатор на конференцията, също призова за европейско финансиране на разследващата журналистика, което да не се разпределя на национално ниво, а с помощта на международни неправителствени организации, както и за защита на разследващите журналисти и гарантиране на прозрачността на медиите на национално ниво. „Европейските средства, които се разпределят на национално ниво за медии, са средство за купуване на медиен комфорт“, каза Йончева. „По отношение на медийната свобода българските власти са напълно безпомощни и единственото решение е въвеждане на правила на европейско ниво“, каза тя.

„Растяща пропаст между стандартите и реалността“

Павол Сзалай от международната неправителствена организация „Репортери без граници“ каза, че при среща на представителите на организацията с премиера Бойко Борисов в края на 2019 г. е постигнато съгласие организацията да предложи пътна карта за подобряване на медийната ситуация в България. „Премиерът обеща да разгледа това предложение. Ние го предложихме, но шест месеца по-късно не сме получили отговор и не можем да се свържем с кабинета на премиера“, каза той.

По думите му основното предложение на организацията е било създаване на национална независима комисия за подобряване на свободата на словото, която да се състои от експерти от България и чужбина, която да обсъди всички проблемни области и да направи конкретни предложения за решаването им, които да бъдат обсъдени на широка национална конференция.

„На настоящото правителство му липсва воля да подобри свободната на словото и не спазва международните си задължения в това отношение“, каза Сзалай.

„Имаме стандартите. Имаме декларации на Комитата на министрите за финансовата стабилност на медиите, плурализма и собствеността на медиите, за защитата и безопасността на журналистите. Проблемът е растящата пропаст между стандартите за свобода на изразяване и реалността“, каза Патрик Пенинкс, ръководител на отдел „Информационно общество“ в Съвета на Европа, като уточни, че това е проблем не само за България. Според него властите в България трябва да прилагат международните си ангажименти в областта на свободата на словото.

Медиите като „заложници в завладяна държава“

Представителите на медиите на дискусията посочиха като основни проблеми тормозът срещу независими журналисти и издатели.

„Моята позиция е, че проблемите на медиите в България не са по-различни от тези на българския бизнес“, каза главният редактор на сайта „Медияпул“ Стояна Георгиева. „Проблемът е във върховенството на закона, защото българските медии са заложници на една завладяна държава. Те са и жертва и инструмент на завладяната държава.“

„Журналистиката, която трябваше да е кучето пазач на независимите институции, първа падна жертва на политическата корупция, след това я последваха и институциите“, каза Галя Прокопиева, изпълнителен директор на „Икономедия“, която издава медиите „Капитал“ и „Дневник“. Тя разказа за натиска върху издателите и медиите, като посочи за пример делото срещу издателя Иво Прокопиев.

Журналистката от Българското национално радио Силвия Великова, която преди година за кратко беше свалена от ефир, посочи като пример за отношението на властта към медиите отказа на представители на властта да дават интервюта пред „медии, които питат“, а в последно време и отказа на премиера и на главния прокурор да говорят пред журналисти.

„Медиите, които задават въпроси, бяха поставени там, където според тях (управляващите и главния прокурор – б.р.) им е мястото. Те се неглижират, на техните въпроси не се отговаря, те биват етикетирани към една или друга групировка, която създава проблеми на управлението или на главния прокурор и по този начин се прави опит те да бъдат маргинализирани“, каза Великова. „Това отношение към медиите, които задават въпроси, се пренася на терена на жълтите или кафяви медии, които грубо навлизат в професионалния и личния живот на журналистите, които притесняват властта със своите въпроси.“

„В класацията по медийна свобода България не е в Европа. Тя се намира между африкански държави. България напусна Европейския съюз по свобода на медиите“, каза журналистът от в. „Сега“ Светослав Терзиев. Той посочи като основен проблем разпределянето на европейските средства за медии от правителството, което ги предоставя на „медии с отвратително съдържание“, което подкопава медийните стандарти.

Източник: svobodnaevropa.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *