Любомир Дацов: Страната ни ще регистрира икономически ръст, невиждан от 2008 г. насам

Сподели статията с твоите приятели:

Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца. Завършил е планиране и прогнозиране на икономическите системи в УНСС. Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. като експерт, началник отдел и съветник по фискалните въпроси на министъра на финансите. Заместник-министър на финансите в кабинетите “Сакскобургготски” и “Станишев”. Именно той е човекът, който е ръководил изработването на всички държавни бюджети от 2001 до 2009 г., а между 1992 и 2000 година е бил част от екипа, който подготвя бюджета. В момента е член на Фискалния съвет на Парламента – независим орган, който следи изпълнението на бюджета и е коректив на Министерството на финансите.

Г-н Дацов, смятате ли, че актуализацията на бюджета на държавата се прави адекватно в момента?

Една актуализация, се оценява през призмата на политически акт, променена макроикономическа ситуация (т.е. средата в която функционира икономиката) и от гледна точка наличен ресурс за финансиране (правото и наличните средства да извършиш разходи).Ситуацията, която се получи в парламента в последните дни е интересна. Старите партии, образно казано, от гледна точка на политически уроци, направиха показно. Актуализацията на всеки един бюджет, както и самия бюджет, е политически акт. Опита да принизиш актуализацията на бюджета към едно финансово упражнение и да се надяваш, че ще се получи нещо друго, е странно. В момента в парламента няма управляваща партия и всички са в опозиция. И като такива те се държат като в опозиция и бламираха управляващите, ако приемем, че служебното правителство е управляващо. Случилото се беше абсолютно логичен процес като по “учебник”, ако гледаме професионално на актуализацията, а не споровете на депутатите. Непрофесионализма на служебното правителство, или илюзиите, които са хранили, просто си намери мястото.

Друг е въпроса, че ние задълбаваме в едни или други мерки. Самото правителство си имаше някакви приоритети, за да вкара тази актуализация. Част от политическите партии също си имат своите приоритети. Казвам го това, защото по начало нямаше нужда от самата актуализация като такава. Служебното правителство имаше няколко приоритета и то играеше политически на полето на партиите, макар че не би трябвало да го прави. Ето например с политическия ход за пенсиите, то правителството просто се представи като политически играч.

Ние имаме коренно променени икономически условия, спрямо ситуацията, при която бе приет бюджета и спрямо първите три месеца на държавата. Да се говори по инерция за криза и така нататък не е сериозно, просто някой продължава това шест месеца след кризата, след като сме “включили на пета скорост”. Просто някой е проспал тези шест месеца, откакто това се случи. В момента икономиката работи на пълни обороти.

От тази гледна точка ние имаме коренно променена ситуация, която в момента изглежда устойчива, с пренасяне на тези тенденции през следващите една или две години, независимо от рисковете и проблемите, които съществуват с COVID-19.

От макро гледна точка, която е водеща в момента, тази актуализация трябваше да съдържа променена бюджетна цел, цялостна макрорамка, и оценка на ефектите в средносрочен план. При положение, че нямахме “припряност” на ситуацията, нека да припомним, че бюджета на страната за следващата година трябваше да бъде готов в края на септември или октомври. Тази разлика от един месец и половина от бюджетна гледна точка и чисто финансово няма никакво значение. Щеше да бъде много по-добре например, тъй като видимо към момента няма експертна готовност да се влезне с цялостна оценка на икономиката. Просто с тази актуализация трябваше да се изчака и тя да бъде внесена заедно с проекта за бюджет за следващата година. Независимо дали има служебно или редовно правителство и дали ще има действащо Народно събрание до края на годината. Няма бюджетна опасност, за следващата година, дори да не бъде веднага приет бюджет за следващата година, законовите правила са ясни, а малко “фитнес” на разходите за следващата година, според мен би бил здравословен!

А какво трябваше да направи служебното правителство сега?

Но логиката още преди месец показваше това, освен чисто политическите приказки. Ако държеше да прави актуализация на бюджета, служебното правителство трябваше да влезе с нова фискална цел за бюджетния дефицит. Имаше предложения, които касаят следващите години и такива са предложението за пенсиите например. То трябваше да бъде обосновано, да се премине през нова фискална цел, ново ниво на дефицита, да бъдат преструктурирани разходите и да се види това как ще се случи. И чак тогава тази актуализация да бъде обвързана с действията през следващата година. Това трябваше да се случи в пакет, затова казвам, че бе избързано с актуализацията и тя не бе обмислена. Тя можеше да се случи със стандартната бюджетна процедура, вярно че тогава нямаше да има сегашния политически ефект.

Тоест въобще вече не бива да говорим за бюджетен дефицит през тази година, при този сериозен ръст на икономиката.

Не мисля, че ще има бюджетен дефицит в края на годината, или ще има много малък. Икономиката за второто тримесечие растеше с над 9 процента. През третото тримесечие по предварителните данни се очертава ръст между 10 – 13 на сто. Така на годишна база, ще се получи ръст от 4.5 до към 6 процента може би. Макар и да е малко рано все още, горе-долу данните това показват.

Тази година икономиката ще реализира растеж, естествено след спада от предходната. И дори с този факт, такъв растеж ние не сме имали от 2008 г. насам. И да говорим за криза сега и за дефицити в бюджета е дълбоко неразбиране за макроуправлението на бюджета.

Ако погледнем изпълнението на бюджета, виждаме че той чудесно откликва на сигналите на икономиката и много плавно и предсказуемо я следва. Това е много добре и говори, че ние имаме една много здрава и солидна конструкция. Хубаво е да се съобразяваме с това, когато искаме да я променяме. Сегашния бюджет показва, че балансовото му състояние е на превишение, дори с допълнителните разходи, които прави държавата срещу COVID-19 кризата. И да се твърди, че трябва да се отиде на 4 млрд. лева дефицит, както продължаваме да си говорим по инерция, е просто нереалистично. Дори с допълнителните разходи от актуализацията, ако се следва сегашния темп на харчене, без други извънредни разходи “под чертата” например и практики от предходни години, то тогава максималния дефицит, който би се получил няма да бъде повече от 600 до 800 млн. лева. Т.е. дефицита ще бъде от порядъка на 0.5% от БВП, а не спряганите 3.6-4 % от БВП.

Но от гледна точка на бюджетната политика, изчисленията в момента показват, че дори трябва да има превишение на консолидирания бюджет с между 2 и 3.5 процента спрямо БВП при различните сценарии и допускания. Така че ако вземем предвид тези допълнителни извънредни разходи, с които трябва да бъде коригирана обстановката, то пак се отива към сравнително балансиран бюджет. Това трябваше да се види в тази актуализация, ако служебното правителство много държеше на нея.

Оттук нататък за това какво се съдържа в самата актуализация може да се даде примера с поговорката “Каквото повикало, такова се обадило”. Нали разбирате, че преди само три месеца пенсиите бяха увеличени. И без обсъжданите промени, в момента, в рамките на година, де факто пенсиите щяхме да имаме увеличение с над 30 % номинално, спрямо средната пенсия за 2019 г. Сега с това което бе прието в НС, без да е последно, към момента, се получава нарастване на минималната пенсия малко над 90%, а средното увеличение е над 40% спрямо 2019 г.

А икономиката за този период е нараснала само 7 или 8 процента номинално. Така, че ние не говорим за компенсиране на доходите и инфлацията, а за нещо друго. Дефакто променяме структурно бюджета за доста дълъг период от време, нарушаваме и без това ограничената вече гъвкавост на бюджета, и да не говорим, че ако искаме да правим реформи следващите години, откъде ще вземем фискално пространство за това?

Това също не е антиифлационна политика, защото ръста в икономиката идва изцяло от увеличеното външно и вътрешно потребление. От гледна точка на икономическа политика, независимо, че в момента имаме основно внос на външна инфлация, то с поведението на бюджета създаваме предпоставки да ускорим тези процеси.

Как според вас трябва да се възпре тази сериозна инфлация в момента?

Независимо дали оценяваме опасността от инфлация, като временна или структурна, през инструментите на политиката трябва да се реагира, или поне да покажем, че разбираме какво се случва. Един от начините е да има свиване на дефицита и отиване към превишение – тоест да има положително бюджетно салдо. Това се постига чрез изтегляне на ресурс от икономиката и спиране на помпането на още средства в икономическите сектори. В момента имаме едно “бумтене” на икономиката на база потребление – тоест точно доходите не бива да се помпят прекомерно и изпреварващо в тази ситуация. Това е така, защото по този начин се акумулира допълнително натоварване на потреблението. Трябва малко да се позабави именно нарастването на доходите в бюджета, заедно консолидация на общото бюджетно салдо.

Нужни са основни вътрешни мерки, за да се намери пътя за ограничаване на инфлацията. Могат да се вземат мерки в няколко направления – първо при каналите за доставка, защото в момента имаме и внос на инфлация. Ако се погледне ръста на вноса през последните месеци, е изпреварващ силно. По линия на суровини и материали ние няма как да влияем на цените. Но пазарните механизми и дистрибуцията на стоките и услугите, може да се проследи, защото у нас има определени сдружения, да не използвам думата монополи. Поради това, че малко хора контролират големи вериги за дистрибуция в определени сектори, това води до изкушението да се повишат малко повече цените, да се реализира малко по-голяма печалба.

Макроикономически са нужни стандартните мерки за консолидация на бюджета, да не тичаме пред вятъра по отношение на доходите, повишение на лихвените проценти, на пазарно ниво да се прегледат секторите като енергетиката, например. Нищо особено и по-различно от това, което трябва да се прави една такава обстановка и се знае от експертите!

Вярно е и другото, повечето от тези процеси стават видими когато стане твърде късно за да се реагира ефективно, затова са толкова непопулярни управленските и политически решения свързани с тях, трябва да се случват, когато общественото мнение не оценява риска от тях!

Източник/ци: expert.bg, dir.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *