Луиз Глюк и поезията, която “превръща индивидуалното съществуване в универсално”

Сподели статията с твоите приятели:

„Явен поетически глас, който чрез суровата си красота превръща индивидуалното съществуване в универсално.” С тези думи Нобеловият комитет представи творчеството на поетесата от американски произход Луиз Глюк, която в четвъртък се превърна в 16-тата поред жена носителка на Нобелова награда по литература.

77-годишната Луиз Глюк е родена в Ню Йорк и сега работи като професор по английски език в Йейлския университет. По време на над 50-годишната си творческа кариера тя издава 12 тома с поезия, първият от които е “Първороден” (Firstborn), издаден през 1968 г.

Сборници като “Триумфът на Ахил” (1985 г.) и “Дивият ирис” (1990 г.), който ѝ носи награда „Пулицър“, постепенно утвърждават Глюк като една от най-разпознаваемите американски поетеси на съвремието.

Житейският път на Луиз Глюк тръгва от семейството на бизнесмена от унгарски произход Даниел Глюк и съпругата му Беатрис. „Научих се да чета много рано, като много малка, и баща ми обичаше да пише стихове. И децата започнахме да пишем книги много рано. Печатахме ги, илюстрирахме ги и много често текстът беше под формата на стихове“, разказва за детството си поетесата в интервю от 2012 г.

Творчеството на Глюк се характеризира със “стремеж към яснота”, казва още Нобеловият комитет при обявяването наградата. Стиховете ѝ често са наситени с теми, свързани с травма, смърт, детство и трудността на семейния живот.

“Въпреки значимото място на автобиографичното ѝ минало в творчеството ѝ, тя не бива да бъде определяна като изповедален поет. Тя е търсач на универсалното”, добавя Андерс Олсон, председател на Нобеловия комитет.

Глюк започва да пише стихове в ранните си тийнейджърски години и да ги изпраща на литературни списания. „Те ги отхвърляха, но аз бях упорита“, казва още тя.

Десетилетия по-късно Глюк вече е носителка на едни от най-престижните и утвърдени световни награди по литература и творческо писане, сред които наградата “Пулицър” през 1993 г., националната книжна награда на САЩ (2014 г.) и наградата “Болинген” (2001 г.). За периода 2003-2004 година получава званието “поет-лауреат на САЩ”, а през 2016 г. президентът на САЩ Барак Обама я награждава с “национален хуманитарен медал” на тържествена церемония в Белия дом.

Сега към дългия списък от награди се добавя Нобелова награда по литература. Глюк получи пълния награден фонд от 10 милиона шведски крони (SEK) – около 1 125 000 долара.

Робърт Хас, носител на “Пулицър” през 2008 г., определя Глюк като “една от най-чистите и изявени съвременни лирични поетеси.” Стивън Добинс, автор в New York Times Book Review, счита, че “никой друг американски поет не пише по-добре от Луиз Глюк, никой не би могъл да ни поведе толкова дълбоко в собствената ни натура.” Освен поезия, Глюк е публикувала и два тома проза, съдържащи есета и поетични анализи.

В статия на New York Times, Дуайт Гарнър я сравнява с Емили Дикинсън, описвайки книгата ѝ “Арарат” (1990 г.) като “най-бруталният и изпълнен с тъга сборник с американска поезия, публикуван през последните 25 години”.

Източник: svobodnaevropa.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *