Коронакризата върна Европа в капана на дълга

Сподели статията с твоите приятели:

Полша увеличи държавния си дълг през първата половина на годината с 36,2 милиарда евро, Чехия с 16,2 милиарда, Румъния с 11,1 милиарда, Словакия с 9,6 млрд., а Хърватия с 4,2 млрд. евро, пише хърватският вестник “Слободна Далмация”.

Въпреки че става дума за безмилостно харчене и ръстът на публичния дълг на Хърватия от 33 млрд. куни за 7 месеца тази година е висок, съседните държави харчат повече, за да помогнат на икономиките си, посочва изданието.

Вестникът добавя, че нарастването на публичния дълг с 4,2 млрд. евро през първата половина на годината до 43,5 млрд. евро, в неудобна комбинация с 15% спад в икономиката през второто тримесечие, поставя Хърватия в горещата зона в Европейския съюз. С държавен дълг, който тази година се е увеличил с цели 12,1%, от 73,2 на 85,3%, Хърватия, както и миналата година, държи осмо място в ЕС, отбелязва “Слободна Далмация”.

Седем държави изпреварват Хърватия по размер на дълга. Лидер е Гърция, чийто държавен дълг е 187% от БВП, следвана от Италия със 149% и Португалия със 126%. После се нареждат Белгия, Франция, Кипър и Испания.

Има и други “отличници” в негативен план – начело в Евросъюза като абсолютна стойност на дълга е Франция с 2,6 трлн. евро, Италия с 2,5 трлн. и Германия с 2,2 трлн. евро, което е 67% от БВП на страната. Германия тегли рекорден дълг, за да се възстанови от кризата 

върна Европа в капана на дълга - Коронакризата върна Европа в капана на дълга

Също така се посочва, че само за половин година шестгодишното усилие на Хърватия да намали дела на задълженията си е заличено.

Посочва се също така, че според данните на Евростат публичният дълг на Словения през споменатия период е достигнал 78% от БВП, Унгария 70%, докато най-малко задлъжняла е България с едва 21% дял от публичния дълг в БВП и Чехия с 39,9%. България продаде дълг за 5 млрд. лева

По-голям публичен дълг в номинален размер от хърватските 43,5 млрд. евро, през първата половина на годината има Полша 281,8 млрд. евро, Унгария – 93 млрд., Румъния 89 млрд., Чехия 84,6 млрд. и Словакия 55 млрд. евро.

“Да добавим към това, че икономиките на страните, с които можем да се сравним, са нараснали през последните 17 години със средни нива далеч над хърватските”, пише още вестникът, цитиран от БГНЕС.

Като пример се посочва, че в Полша и Румъния средните темпове на растеж на БВП са били по 4%, което е с 135% по-високо от средния темп на растеж на хърватската икономика от 1,7%.

Източник/ци: expert.bg, dir.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *