Китай може да запълни вакуума в Близкия Изток

Сподели статията с твоите приятели:

Според наличната информация администрацията на Байдън в политиката си за Близкия изток ще се съсредоточи върху връщането към ядрена сделка с Иран и върху възобновяването на палестино-израелските преговори. Това може да отслаби позициите на ключовите съюзници на САЩ в Израел и Саудитска Арабия. Това е и пример за липса на внимание към ключов геополитически проблем, който малко хора във Вашингтон забелязват. Става дума за засилването на китайското влияние в Близкия изток, пише американският вестник The Wall Street Journal, цитирано от “Фокус”. 

Като част от своята трилионна инициатива „Пояс и път“, Китай инвестира в пристанище в пакистанския Гуадар близо до Персийския залив и във военна база в Джибути на входа на Червено море. Китайците също така обмислят изграждането на военна база в Порт Судан, разположен на Червено море на север от Джибути, и военноморска база в Пакистан – в Дживани, на границата с Иран. Освен това има нови пристанищни съоръжения в израелските градове Хайфа и Ашдод, които китайците могат да поемат.

 

В крайна сметка Афганистан във времето може да се превърне разклонение на транспортния коридор „Пояс и път“, който ще минава от Западен Китай през Пакистан до Арабско море. Китай е най-големият търговски партньор на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Той инвестира милиарди долари в Египет и още милиарди в Иран като част от стратегическо споразумение с тази страна.

За разлика от Вашингтон, където много хора разделят регионите според представите си за тяхното значение, китайските стратези мислят за географията органично. Те знаят, че светът днес е станал по-близък и по-взаимосвързан и неговите региони и континенти си взаимодействат и се сливат един в друг. Следователно китайците разбират, че системата от пристанища, пътища и железници, която те създават в Близкия изток, някой ден ще им даде значителни предимства в Европа и Източна Азия, да не говорим за Източна Африка.

Пекин не взема страна. Той е готов да си сътрудничи с Иран, Израел и Саудитска Арабия. Вместо да популяризират либерални идеи (и като цяло всякакви идеи), китайците демонстрират безсрамна меркантилност и имперски стремежи. Най-важното са парите и транспортните коридори. Това е класическа география, адаптирана към постмодерния свят.

Британската външна политика през вековете е била насочена към възпрепятстване на това, която и да е държава да доминира в континентална Европа. По същия начин американската външна политика днес трябва да се стреми да гарантира, че никоя сила не доминира в Африка и Евразия, която великият британски географ Халфорд Джон Макиндър нарича Световният остров. Чрез свързването на Европа и Източна Азия през Близкия изток, Китай в крайна сметка ще представлява икономическа и военна заплаха за САЩ. Това е крайната цел на инициативата „Пояс и път“. И администрацията на Байдън трябва да се съсредоточи върху избягването на това.

Ако се създава впечатлението, че Съединените щати не се притесняват от китайските маневри в Близкия изток, това е така, защото във Вашингтон този регион е белязан със срам и безчестие. Ясно е. В продължение на две десетилетия САЩ проляха кръвта на своите войници и похарчиха големи суми в Ирак и Афганистан, но с малко резултати. Всъщност тези така наречени вечни войни са в процес на завършване от няколко години. Малко вероятно е администрацията на Байдън да обърне този процес. Въпросът е само колко гладко и без загуби ще завърши престоят на американските войски там.

Имаше много трагедии в Ирак и Афганистан, но ако това е оправданието за напълно изоставяне на Близкия изток, ще възникне друга трагедия. Ще има дисбаланс на силите в такъв мащаб, че това ще отслаби фатално позициите на Америка, а Вашингтон не трябва да отстъпва на Русия и Китай. Русия разширява военните си бази в Сирия и създава логистичен център за своя флот в Судан на брега на Червено море. Същото Червено море, което е най-важната връзка между Средиземно море и Индийския океан.

Съединените щати имат много ясно определени интереси в Близкия изток. Сред тях са гарантиране на сигурността на Израел и други регионални съюзници, предотвратяване на създаването на ядрени оръжия от Иран и други ислямски диктатури. В американски интерес е също така да защити важните проливи в интерес на търговията и доставките на въглеводороди. Ако САЩ защитават тези интереси, това ще им даде възможност да постигнат основното. А именно да предотвратят доминирането на Китай върху афро-евразийския световен остров.

Американските политици почти универсално грешат, когато говорят за желанието на Китай да стане „отговорен играч“ в световните дела. Както отбелязват Майкъл Доран и Питър Руф от Института „Хъдсън“, също така е погрешно да се смята, че китайските намерения в Близкия изток са добри и чисто икономически. През януари 2016 г. китайското Министерство на външните работи издаде политически документ, в който обеща „да задълбочи китайско-арабското военно сътрудничество и обмен“ и „да разшири доставките на оръжия, военно и различно специално оборудване“. Четейки тези редове, разбирате, че в него са изложени амбициите на велика сила, която се опитва да повлияе на всички политически, културни, икономически и технически аспекти на дейността на арабските държави, включително развитието на ядрената енергетика.

Анархията в Либия и нарастващата заплаха от морски конфликт между Гърция и Турция са само прелюдия, пролог на голямата драма, наречена „Оттеглянето на Америка от Близкия изток“. Пълзящата офанзива на Китай е кулминацията на тази драма. Администрацията на Байдън сигнализира за желанието си да се съсредоточи върху сдържането на Китай и да обърне по-малко внимание на Близкия изток и повече на Индо-Тихия океан и Европа. (Трябва да се отбележи, че абсолютно същите приоритети бяха обявени от администрацията на Обама, така че Байдън просто копира Обама тук – ред.) Но това е напълно погрешно разбиране за стратегическата география.

Екипът на Байдън изглежда не разбира, че индо-тихоокеанският регион включва морската част на Близкия изток и че е необходимо силно американско военно присъствие в Близкия изток, за да се сдържа Китай. Американските президенти от Франклин Рузвелт до Джордж Буш-младши успяха да запазят дълбоко влияние за близкоизточните дела, без да започват безкрайни войни. САЩ могат да се върнат към такава политика.

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *