Кеворк Кеворкян: Етюди от 45-ия парламент

Сподели статията с твоите приятели:

Хората на Слави направиха ефектен етюд: прекосиха пеша площада пред Парламента, влязоха през парадния му вход, изглеждаха внушително: черни костюми, бели ризи, черни вратовръзки – като погребални агенти.
Идват да погребат статуквото.
После обаче се оказа, че погребаха най-радикалната си идея – мажоритарните избори.
Обяснението беше, че тя не може да мине пред този Парламент?
Какво ще мине тогава?
Ето какво: ще искат главата на Бойко – сварена или сурова, все едно.
Паролата е: Клането да започва.

Заради отказа на Слави от мажоритарни избори, ГЕРБ получи малка/изненадваща преднина в очите на неутралните зрители.
И веднага я пропиля – като предложи Караянчева за председател на Парламента.

Вярно е, че традицията повелява партията с най-много мандати да излъчи председател. Но също така е вярно, че Караянчева е
най-одумваната/иронизираната особа напоследък.
Отгоре на всичко, представиха я като инженерен кадър.

Изборът на Слави за Председател бе изненадващ, но повече от сполучлив: юрист, дълги години черноработник в Парламента.
Сесията започна с рядко единодушие, предварително постигнато: заседанието да се проведе в „стария“ Парламент – вместо в прокажената червена Цитадела.
Този етюд пък трябваше да подсети публиката, какви антикомунисти са всички.
Нищо друго да не направят, поне ще се закичат с този трън.

Писах още преди осем месеца дописката „Местят Парламента – вместо себе си да преместят някъде“ – цитат:
„Изобщо не бива да се учудваме, че преместват Парламента: те биха преместили и Земното кълбо, та да са все на припек от слънчевата му страна.
И Времето дори биха спрели, за да си останат в Парламента, където и да е той – завинаги завинтени за креслата си.
Това са комплексари, нека го кажем направо.
Хора, лишени от всякакво чувство за историчност.
За тях Историята е някаква зла сила, която ги плаши, тя е техният екзекутор, понеже им отнема измамното усещане, че представляват нещо значимо.“

Върнаха се в Истинския Парламент – и попаднаха в друго време: гласуване с вдигане на ръка, преброяване от квестори, изобщо – примитивни условия.
Може би пък това да е напълно подходящо за очакваните от самите тях резултати.

Непрекъснато говорят за подмладяване, за младите и пр.
И го постигат: достатъчно е да се погледне Председателството на Парламента: там са Атанас Атанасов, Татяна Дончева, Кристиян Вигенин.

Сега всички са на един акъл – но сами не вярват, че това ще трае дълго.

Интересно: колко бързо ще ескалира словесната грубиянщина в този Парламент?
Ако има и рязане на крайници, имат шанс да бъдат запомнени.
Радев беше в обичайната си форма: стегнато слово, ефектно на моменти, не можеше напълно да прикрие доволството си от случващото се.
Все пак, не размаха юмрук – Венсеремос!

Но час по-скоро трябва да обясни една своя констатация – че досега е бил „жертван националния интерес“.
Какво точно има предвид?

Накрая се опита да внуши на депутатите, че не са стока, че никой не бива да ги разменя и пр.
Беше си много наивно: че това винаги е била най-сладката част от тайния живот на Парламента, а и изобщо на тукашната политика.

***

Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и пр., които използват името ми или мои фотоси, нямат нищо общо с мен.

***

УТОЧНЕНИЕ ЗА ПРАВА

Публикациите от тази страница, както и от профила ми, не могат да бъдат препечатвани от медии и електронни сайтове без изричното разрешение на автора.
В противен случай ще им бъде търсена отговорност по Закона за авторското право и сродните му права.

***

 

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *