Квантовото събитие Ервин Шрьодингер

Сподели статията с твоите приятели:

Ервин Шрьодингер

физик (1887 – 1961)

Произход: Германия, богато, интелектуално, ориентирано към науката семейство

Образование: Академична гимназия, физика във Виенския университет

Интереси: езици, философия, поезия, скулптура, физика, космология, биология, генетика

Научни постижения: Уравнение на Шрьодингер, мисловния експеримент „Котката на Шрьодингер“ и други фундаментални приноси за развитие на квантовата механика

Признание: Нобел за физика – 1933

„Задачата е не толкова да видим онова, което никой още не е виждал, а да мислим онова, което никой още не е мислил за онова, което всички виждат”, твърди Ервин Шрьодингер.

Физик, философ, поет, преводач, полиглот, атеист с вкус към древната индийска мисъл и женските прелести, той мина през света като квантово събитие. На гроба му са изписани сложна физическа формула и просто човешко стихотворение.

Ервин Шрьодингер е роден през 1887 във Виена. Той е австриец, има и ирландски паспорт, но е гражданин на Европа. По бащина линия е от Бавария, по майчина – от Австрия и Англия. Знае немски, английски, френски, испански, италиански, старогръцки и латински. Семейството е богато, бащата е католик, майката – лутеранка, а Ервин твърди, че е атеист. След смъртта му през 1961 е положен в католическо гробище – като член на Папската академия на науките.

Шрьодингер учи математика и физика във Виена, през Първата световна война е артилерист, но не влиза в битка и има време да чете физични теории. После прави изследвания върху Общата теория на относителността, статистическата механика, дифракцията на рентгеновото излъчване, теорията на цвета. Но няма пари да се ожени – през войната бащината му фабрика фалира и разчита само на заплата. Шрьодингер се запознава с 16-годишната Ани Бертел през 1913, но се женят след 6 години, когато става професор по теоретична физика в Цюрих.

През 1925 Де Бройл развива хипотезата за вълновия характер на материята. Шрьодингер е вдъхновен и излага ред новаторски идеи, включително знаменитото вълново уравнение, което е в основата на квантовата механика.

Освен по науката обаче е запален и по ските и туризма, сприятелява се с млади учени и търси женска компания. Между Шрьодингер и Ана става нещо, което води до физическо отвращение от сексуален контакт, те са заедно, но в шокиращо отворен брак, а женските му истории са безкрайни – включително защото смята, че за Вселената любовта е по-фундаментална от физиката.

През 1925 Шрьодингер отива в планината да мисли върху вълновото уравнение със „стара приятелка от Виена”, а биографите още се пукат от яд, че не знаят името на музата. През 1926 е вече прочут, но дава и частни уроци по математика на близначките Ити и Вити. С 14-годишната Ити играят на любовни ласки, но консумират връзката, щом тя навършва 17.

През 30-те пък, поканен за професор в Оксфорд, Шрьодингер има проблем, защото отива с две жени – Ани и Хилде Марч, съпруга на асистента му Артър. Хилде е бременна от Шрьодингер, ражда дъщеря и тримата заедно я отглеждат. Това съжителство продължава дълго, а после, в Ирландия, той има още връзки и още две дъщери.

Нормална практика е големите открития във физиката да се правят от голобради гении, но Шрьодингер ражда голямото откритие в квантовата физика на 39. Първите стъпки в тази наука прави Макс Планк през 1900. Развиват ги Айнщайн и Нилс Бор. През 1924 Луи де Бройл създава хипотезата за вълновия характер на материята, а статиите на Шрьодингер от 1926 съдържат знаменитото уравнение, което математически доказва теорията му.

„Епохална работа” – оценява статиите Планк. Айнщайн казва, че работата му е „плод на истински гений”. „Вълновата механика” на Шрьодингер е голям пробив и заедно с „матричната механика“ на Хайзенберг, дава основа за описание на квантовите явления, а после Пол Дирак предлага още по-обща версия. Светът видимо става все по-луд.

След големия пробив, Шрьодингер става шеф на катедрата по теоретична физика в Берлин, където изкарва до 1933. Той е истински ариец, не е заплашен от нацистите, но подава оставка в знак на протест срещу политиката към евреите. Заминава за Оксфорд и почти веднага научава, че двамата с Пол Дирак получават Нобеловата награда за физика.

После се връща в Австрия, а през 1935 публикува статия, в която излага най-знаменития си мисловен експеримент – „Котката на Шрьодингер”.

Има проблем с „Копенхагенската интерпретация” на квантовата механика, тя води до парадокси, като съществуването на дадена елементарна частица в две абсолютно противоположни състояния едновременно, тъй наречената „суперпозиция”. И Шрьодингер казва: „Да затворим една котка в метална кутия с радиоактивно ядро и съд с отровен газ. В рамките на час има шанс 50/50 ядрото да започне да се разпада или не. Ако процесът започне, той задейства механизъм, чук чупи стъкленицата с цианид и котката умира. Ако не, котката остава жива”.

Според „копенхагенската интерпретация”, докато капакът на кутията не се отвори, не се знае какво е станало и котката е в суперпозиция – жива, и мъртва едновременно. „Това е огромна глупост” – пише Шрьодингер.

Но, първо, откритията оттогава насам показват, че Шрьодингер греши и в микросвета състоянието на суперпозиция е валидно. И второ – вместо да разбие идеите на Бор и Хайзенберг, мисловният му експеримент с котката става техен символ.

Така или иначе обаче докато е в Австрия сам Шрьодингер изпада в нещо като житейска суперпозиция след аншлуса от нацистите. Те го уволняват от университета и забраняват да напуска страната. Но той извежда семейството си и след Англия и Белгия през 1940 се установява в Дъблин като шеф на катедрата по теоретична физика в новия Институт за фундаментални изследвания.

После Шрьодингер се занимава все по-малко с квантова механика. Нейните парадокси му идват в повече и казва: „Не я харесвам и съжалявам, че изобщо съм се занимавал с нея”.

В Ирландия великият учен превежда антични автори, издава поезия, пише „Природата и гърците”, книга за връзката на античната философия с модерната наука. Интересът му към биологията и специално към проблема с ДНК, се излива в книгата „Що е животът”, която вдъхновява откривателите на двойната спирала на ДНК.

През 1961 Ервин Шрьодингер умира от туберкулоза. Тя е чукът на квантовия процес, който разбива стъкленицата с отрова и когато наблюдателят вдигне капака на кутията, вижда котката вече не в супер, а в съвсем обикновена позиция – завинаги мъртва.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Източник: svobodnaevropa.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *