Калин Донков. Поетът, който се доверява на всяко свое стихотворение

Сподели статията с твоите приятели:

Вече на близо 80-годишна възраст той работи с думите все така съвестно. И това се отплаща.

Тази година Калин Донков стана носител на Националната литературна награда “Димчо Дебелянов” за цялостно творчество.

“Димчо Дебелянов е едно от моите литературни божества”, казва Донков пред Свободна Европа. “Той е един от тези поети, които човек обиква още съвсем млад. Аз бях момче, когато започнах да го харесвам. Той никога не ме е разочаровал”, казва още поетът.

Донков е роден в с. Беглеж през 1941 г. Израства в Плевен във време, в което, както самият той казва, за едно дете няма много неща за правене, освен да чете и понякога да рецитира поезия.

“Когато бях в училище, било е в трети или в четвърти клас, в един есенен ден, когато по прозорците имаше залепени големи листа от дърветата, беше мрачен ден, в стаята светеше лампа и учителят ми Доньо Дянков прочете едно стихотворение”, разказва Донков. Става дума за “Навръх тополата” на Кирил Христов.

“Всички го знаем. “Кацнала е пъстрокрила птичка/ на тополата на гол вършец”. В този момент вероятно съм се докоснал истински до поезията. Оттам нататък съм гледал на нея като на нещо необикновено. И, разбира се, след време този магнит ме е привлякъл”, добавя поетът.

Бащата на Донков е счетоводител, но и голям ценител на поезията. “Любим поет му беше Хайне. Мисля, че не съм наследил друго, освен самото настроение, самото отношение и предразположение към поезията, което имаше у него”, казва той.

Междувременно, също като ученик, Донков показва умения и като журналист. “Правех два ученически вестника. Идваше ми отръки, защото също беше занимание със словото. Установих, че не го работя лошо и после това ми стана професия. Гледам на нея, както всички поети гледат на професиите, които са имали. Това е било моето препитание и аз смятам, че съм си изкарвал хляба честно”, казва Донков.

В поезията си той не се придържа към установена рамка. “Имам и бели стихове, имам съвсем кратки стихотворения, но всяко стихотворение си идва с формата, с размера, със звука”, казва Донков и добавя: “Аз обикновено му се доверявам. Каквото ми носи, това приемам”.

Освен да борави със словото поетът обича и да пътува. “Всеки път, когато си погълна чашата с кафето, първо я гледам има ли път, начертан на дъното, и ако има, дори да знам, че няма да се сбъдне, кафето ми се услажда повече”, казва той.

Калин Донков е един от най-превежданите съвременни български поети. Сред стихосбирките му са “Внезапна възраст”, “Очевидец на съдбата”, “Елегии и тържества”, “Ето я нощта”. Освен поезия той пише проза и публицистика, като е работил в БНТ, БНР, сп. “Септември”, в. “Континент” и други.

Носител е на наградата “Орфеев венец” за 2016 г., Яворовата награда през 2013 г. и други.

Източник: svobodnaevropa.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *