Как си отива един млад човек на 33 години само за един ден

Сподели статията с твоите приятели:

Денят е 30 октомври. Мой близък (това е братът на моя приятел) е диагностициран с COVID-19, има положителен PCR тест от предния петък. Като цяло състоянието му беше добро, през седмицата се случваше да вдигне температура, но след това да я свали, имаше и лека кашлица. Приемаше предписаните от личния му лекар лекарства, антибиотик, спазваше карантината стриктно, приемаше течности и всички стандартни неща, които препоръчват за домашно лечение.

Така започва разказът за последни часове на един живот и за преживяното от неговите близки – родителите, брат му и неговата приятелка. Именно тя, без да разкриваме името й, само първите букви от него – И.П., сподели за Dir.bg за случилото се.

 

Предаваме разказа без да се намесваме в същината му. И заглавието е нейно…

На 30 октомври сутринта родителите му ни се обадиха, че през нощта не се е чувствал добре, бил е с доста ниско кръвно и е бил доста замаян. Веднага се опитахме да се свържем с личната му лекарка, както и с всякакви познати лекари, които ни препоръчаха да взема обичайните неща за повдигане на кръвното, които няма да му навредят при приема на други лекарства. През целия ден поддържахме връзка с него, около обяд беше успял да си стабилизирала кръвното налягане, и се чувстваше добре, въпреки това в ранния следобед се появиха замаяност и шум в ушите. От познати научихме и че всички отделения са пълни и в София цари пълен хаос относно настаняването на COVID пациенти.

Около 16-17 часа следобед той се почувства вече много зле, кръвното му падна изключително много – 50 на 90, беше замаян и каза че започва да диша тежко.

И оттогава се започнаха мъките с това да намерим къде да го приемат.

Решихме, че ще проверим първо в частните болници, защото държавните със сигурност са препълнени.

Първо позвъняване към Софиямед. Звъннахме на телефона, който е на спешното отделение, където вдигна една жена (чиято длъжност не знаем) и каза, че трябва да се говори с доктора, за да каже дали може да го приеме, но докторът в момента е зает и да се обадим по-късно.

След това звъннахме до Токуда, където ни препратиха отново към друг телефон, от където ни казаха, че има разпределителен център и трябва да се обадим там. През цялото време аз се опитвах да намеря телефони на този център, дежурен телефон на РЗИ, някакъв спешен телефон или списък на болниците с COVID отделения, но без резултат.

Звъннахме на няколко частни линейки, за да проверим дали може да му направят поне преглед, тъй като не знаехме защо състоянието му се влошава толкова бързо, но оттам ни отговориха, че в момента извършват само превози на пациенти, нямат лекари, и най-добре е да намерим първо място, където ще го настанят и след това да ги извикаме, за да не се разкарва болният из цяла София.

Последва ново обаждане до Софиямед, където вече обяснихме, че пациентът е в тежко състояние, можем да го докараме само те да потвърдят, че ще го прегледат и че имат легло. Последва същия отговор, че трябва да се чуем с дежурния лекар, а той в момента е зает. И така в рамките на няколко минути звъннахме още два пъти до тях, като на четвъртия път лекарят вдигна, изслуша какъв е проблемът и каза, че изобщо не знае защо му звъним, тъй като си имало разпределителен център и той не може да помогне.

Решихме, че повече няма какво да чакаме и трябва да звъннем на 112, за да запишат сигнала и да чакаме вече кога ще дойда линейка. Обяснихме по телефона, че става въпрос за млад мъж, на 33 години, без други заболявания, има си PCR тест, влошава се с всяка изминала минута и се нуждае от спешна медицинска помощ. От там ни посъветваха да се въоръжим с търпение и че ще изпратят екип, когато имат възможно. Това се случи към 18:30 часа.

И оттук натам само чакане.

Отидохме пред блока, за да чакаме линейката и да видим къде ще могат да го закарат. Междувременно аз се заех със задачата да звъня на всички болници в София, за да видя къде има места и къде ще могат да го приемат. Остана вариантът веднага след като ми потвърдят, че някъде ще бъде приет, да извикаме частната линейка, за да може да го транспортира.

Първо обаждане до “Пирогов” – места няма, обясниха ми да звънна до координационния център, но не можели да ми дадат телефона им, защото били нови центрове и не знаят още какви са им контактите. Намирали се в инфекциозна болница. Позвъняване и до Инфекциозна болница – никой не вдигна.

Звъннахме на Александровска болница, където след поредно прехвърляне се свързах с една жена, която ми обясни, че нямат легла, но можем да го закараме за преглед и ако наистина е в лошо състояние не може да откажат да го прегледат, в която и да е болница.

Звъннахме и до ИСУЛ, места също нямат, не можели нищо да направят. Преглед също отказват.

Звъннахме в Първа градска болница – дежурният отговор, места няма, по спомен те поне ми дадоха телефона на координационния център, за да мога да им звънна и да видя къде има места и да го откараме.

От Центъра ми казаха, че никъде в цяла София няма свободни легла, не могат да му направят преглед и в момента две линейки седят и чакат с пациенти вътре да се освободи някъде легло. Как се освобождават легла в 19 часа не знам и не искам и да си помислям.

Междувременно звъннахме няколко пъти до 112, да кажем, че човекът се влошава, да попитаме има ли яснота кога ще дойдат поне някакво време, но те казаха, че нищо не могат да ни кажат, защото навсякъде е пълно, и има пациенти, които чакат от 15-16 часа следобед.

През това време звъняхме и до “Св. Анна”, ВМА, Втора градска, редица частни болници – “Света Екатерина”, “Доверие”, “Сердика”, които не вдигнаха на нито един от посочените телефони за контакти.

Решихме, че ще го закараме в Александровска поне да го прегледат и ако могат да му окажат първа помощ, но при второто ми позвъняване лекарката ми се развика и ми обясни, че човек с толкова ниско кръвно е за хоспитализация и те нищо не могат да направят и ми затвори телефона.

Поредното обаждане до “Пирогов”, откъдето директно ми казаха и “да го докарате, няма да го приемем”.

С всяка изминала минута човекът ставаше все по-зле, с все по-трудно дишане. При поредното обаждане до 112, дежурният им лекар пожела да се чуе директно с него и при разговора им освен, че се е държала грубо и му се е скарала, че не може да каже точно какви лекарства е вземал, му е казала, че поне още час ще трябва да изчака, въпреки че и той й е казал, че е много зле.

Продължихме да чакаме и да се опитваме да се свържем с някоя болница, по препоръка на наши познати звъннахме и в Четвърта градска, откъдето ни потвърдиха, че имат легла и може да го закараме с частна линейка. Веднага викнахме линейката, човекът каза, че ще дойде до 20 минути. Обадихме се отново в Четвърта градска, за да потвърдят, че ще го приемат, за да не го разкарваме в това състояние от болница на болница. 15 минути по-късно съквартирантът му, който е контактен с него и също беше под карантина, ни се обади, че вече диша много трудно и е припаднал.

Приятелят ми не издържа и се качи (екипиран с маска, защото това имахме под ръка), за да види какво се случва. Частната линейка дойде може би 2-3 минути след това и човекът много бързо се качи.

Но вече твърде късно. Правили са му сърдечен масаж около 20 минути, човекът от частната линейка е звъннал веднага на спешна помощ да им каже, че положението е много критично.

 

Може би 40 минути след цялата случка, най-после дойде и държавната линейка – 4 часа (18:30 – 22:30) след подаване на сигнала. И то само за да констатират смъртта и да кажат, че нищо не могат да направят.

Ако се чудите как си отива един млад здрав мъж с коронавирус – ами така, с лечение по телефона, 4 часа чакане на линейка, обаждане до редица болници, какви ли не, отказ отвсякъде да го приемат или поне да го прегледат, тотално неглижиране от всички медицински екипи – било то държавни, или частни, липса на всякаква адекватна помощ, липса на желание да се спасят човешки животи, дори елементарна организация и яснота как да се действа в такава ситуация.

 

Всеки е оставен да се спасява сам, както може и ако може. Мъката остава за нас, близките му, за един погубен млад живот, а цялата ситуация аз определям като едно убийство – убиецът е нашата здравна система, лекарите, които вчера ми заявиха категорично, че няма да го приемат, и бърза помощ, която не бих казала, че реагира бавно – бих казала, че изобщо не реагира.”

 

Министерството на здравеопазването започва проверка по случая.

 

Източник: Дир.бг

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *