Какъв ще е „уловът” на българския кораб в „Три морета”

Сподели статията с твоите приятели:

Симеон Николов

През юни 2021 г. България ще бъде домакин на шестата среща на върха на държавите от инициативата „Три морета”, поемайки щафетата от Естония, която бе в тази роля през 2020 г..

Подготовката ѝ набира вече скорост: По традиция страната-домакин създава сайт и публикува своя „Визия” за предстоящата среща. Това вече бе направено. На 01. 02. президентът Румен Радев проведе среща с българската и с американската търговски камари, а на 03. 02. зам.-премиерът и външен министър Екатерина Захариева, която е определена от правителството за национален координатор, разговаря с правителствения координатор на Полша.

  

До края на март трябва да се проведат среща на националните координатори на 12-те страни-членки и енергиен форум. Междувременно Хърватия и Литва побързаха да се включат в Инвестиционния фонд със свои вноски.

 

Не закъсняха и нашенски коментари в едната или другата крайност “за” и “против” ползите за България, което предполага, че тя може да се превърне и в тема в предизборната борба.

 

„Изтеклата” буквало преди дни информация от Берлин, че съветници в германското правителство предлагали „да се противодейства на геополитическото влияние на Инициативата „Три морета” и да се укрепи ЕС по отношение влиянието на външни участници”, със сигурност ще предизвика нови дискусии.

 

Къде е заровено кучето?

Инициативата „Три морета” бе подсказана от САЩ в доклад, озаглавен “Завършване на Европа”, който насочи вниманието към разликата във възможностите за инвестиции в Централна и Източна Европа и неравенството в развитието на страните. По време на Общото събрание на ООН през 2015 г. президентите на Хърватия и Полша договориха формата и споделения интерес за развитие на транспортните, енергийните и дигитални връзки по оста Север-Юг на Европейския съюз, за да се увеличи икономическия растеж и устойчивостта на региона. Учредяването се състоя на 25/26 октомври 2016 г. в Дубровник, а фокусът беше върху инфраструктурните проекти.

Инициативата „Три морета“ обедини дванадесет държави членки на Европейския съюз от региона между Балтийско, Черно и Адриатическо море: Австрия, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения. Те заемат 28% от територията на ЕС и представляват 22% от населението на Съюза, макар да създават само 10% от БВП. Преди кризата предизвикана от «Ковид–19» тези страни имаха най–висок ръст – до 3,5%, което е далеч над средния за ЕС– 2,1%.

Инициативата обаче се развиваше бавно.

Полша беше домакин на втората среща на върха през 2017 г., а сред гостите беше президентът на САЩ Доналд Тръмп, който потвърди силната подкрепа на САЩ за инициативата и нейните цели.

През 2018 г. успешно тръгна традиционния вече бизнес-форум, който събира представители на бизнеса не само от държавите-участнички в Инициативата, но и от други страни. Създадена беше и мрежа от търговски камари.

 

През същата година на срещата на върха в Букурещ бе взето решение за създаване на Инвестиционен фонд на Инициативата за трите морета, но той заработи едва през 2020 г.

В УС на Фонда са представители на Полша и Румъния, а в Надззорния съвет – на Полша, Румъния, Чехия, Естония, Словакия, Литва. През 2019 г. се реши „Доклад за напредъка” да предоставя на следващите срещи на върха периодична оценка на изпълнението на проектите. На срещата през октомври 2020 г. в Естония държавният секретар на САЩ Майк Помпео увери, че САЩ са се ангажирали чрез Американска международна финансова корпорация за развитие да инвестират до 1 милиард долара за енергийни проекти.

 

Според него сумата е критично малка за предвидените проекти, затова ще се търсят още средства. Всъщност той е прав, защото Фондът стартира с 500 млн евро /осигурени от полската национална банка /BGK/ и от румънската национална Exim Bank/, а обявената цел беше да се наберат 4 до 5 млрд евро. Останалите страни, между които и България се ангажираха с по 20 млн евро и прибавиха общо още 290 млн евро във Фонда. Това наистина е недостатъчно, ако се има предвид, че в приетия списък фигурират 48 проекти, а още повече ако търсим изравняване със Западна Европа, защото разликата между нея и Източна Европа в инвестициите в инфраструктура, енергетика и дигитализация през годините е достигнала стойност от 1.5 трилиона евро.

 

Вероятно ще възникне и въпросът, целесъобразен ли е още подходът на САЩ към инвестиране само в газовите проекти, което всъщност е и основният им интерес в Инициативата. Защото в края на януари президентът на ЕИБ Вернер Хойер недвусмислено заяви: „Меко казано, с газта е свършено“. Новите правила за финансиране от ЕИБ предвиждат нови изисквания. Между 2014 и 2019 г. банката инвестира 12 до 14 милиарда евро в енергийния сектор всяка година. Тези пари вече няма да бъдат достъпни за газови проекти от 2022 г. Това затруднява финансирането на подобни проекти в рамките на ЕС. “Това бележи ясно разделяне с миналото. Но няма да можем да постигнем климатичните цели без края на неограниченото използване на изкопаеми горива”, отбеляза Хойер.

 

Първата инвестиция на Фонда бе обявена през октомври 2020 г. Обектът на инвестицията бе полската компания „Cargounit”– ключов играч от железопътната индустрия в ЦИЕ, най–голямата частна компания за лизинг на локомотиви.

 

Тук възниква въпросът, какъв потенциал има бизнесът в България в трите основни сфери на Инициативата “Три морета”– транспорт, енергетика и дигитализация, че да имаме шанс да бъде избран обект за финансиране от Фонда?

В изказването си на последната среща на върха в Талин през октомври 2020 г. президентът Румен Радев всъщност изложи част от визията на България като следващ домакин, предлагайки към досегашите приоритети да се добави и образователната и научна свързаност – изграждане на капацитет и свързаност между наши млади научни екипи, организации, университети.

“Не можем да мислим само в перспектива на полагане на тръби и на асфалти”, отбеляза той, което бе намек за това, че САЩ одобри инвестицията си целенасочено само за енергийна инфраструктура, т.е. за съоръженията за втечнен газ и за тръбопроводи.

Сред ключовите въпроси България вижда подобряване на приемствеността от държавите организатори на срещите, както и институционализиране чрез създаване на Секретариат.

 

Президентът предложи също да се разшири географския обхват на инициативата с Гърция и Кипър, защото нямаме‭ интерес да оставаме‭ ‬в‭ ‬‬географската‭ ‬периферия‭ ‬‬и‭ ‬инфраструктурните,‭ ‬енергийни‭ ‬‬и дигитални ‭трасета ‭да ‭свършват ‭на ‭‬нашата ‭граница.

От особена важност за България е доизграждането на коридорите № 4 и № 8. Еврокоридор №4 по трасе Е79 в направление Видин–София–Благоевград–ГКПП Кулата е ключов за успешната реализация на «Триморие» и единствен, който минава само през държави–членки на ЕС и осигурява връзката между Севевра и Юга, между Дрезден–Братислава–София–Солун.

Коридор № 8 е част от паневропейската пътна мрежа, продължава към Констанца, Вилнюс, Рига и Талин и е стратегически важна магистрала, свързваща пристанищата от Западното Черноморие с пристанищата на Балтийско море и ще осигури много важна връзка за България.

Коридор №8 ще намали с две седмици транспортното разстояние по новия Път на коприната през България към Западна Европа. И тук възниква въпросът, за политиката на САЩ и Европа към Китай и различията в интересите им. Едва ли САЩ ще са съгласни с финансирането му.

Но сами държавите нямат достатъчно средства, защото един коридор не означава само транспортна връзка, а включва пътища, паралелно жп линия, изградена инфраструктура за пренос на електроенергия, газ и интернет.

В българската «Визия» е записано, че инфраструктурният коридор „Север-Юг“ може да бъде допълнително модернизиран с изграждането на връзки с добавена стойност, а между коридор „Север-Юг“ и коридор VIII би била целесъобразно да се изгради стратегическата връзка.

Къде е коренът на противоречията?

Още при създаването на инициативата «Три морета» коментаторите подчертаваха, че тя много напомня на проекта от началото на 20 век на поляка Йозеф Пилсудски за превръщането на Полша във велика сила срещу Москва и Берлин чрез обединяването на страни между Черно, Балтийско и Адриатическо море, наречен „Междуморие“.

 

Страните основали през 2016 г. инициативата „Три морета” обаче, категорично отрекоха да имат други цели, освен заявените в три ключови области – транспорт, енергетика, дигитална свързаност, изтъквайки и коренно различните условия от тези през миналия век.

 

Но от германска страна подчертаха, че такива неформални съюзи винаги имат и „геостратегически параметри”.

 

В действителност и САЩ не крият, че инвестират в „Три морета” както с политически, така и с бизнес–интереси и главно за да ограничат руското влияние в Европа. Всички политолози също са единни, че и днес САЩ се ръководят от мисълта приписвана на Хaлфoрд Мaкиндeр от началото на миналия век, че никога не трябва да се допуска да се свърже богатия на суровини руски Изток с високотехнологично развития европейски Запад.

 

Полша и Балтийските страни, когато са домакини на Инициативата прокарват в декларациите винаги текст, който подчертава, че тя «ще се противопостави на интересите, които не са в съответствие с тези в региона”, което е явен намек за Русия. Във всички досегашни декларации винаги присъства и текст, че «икономическото присъствие на Съединените американски щати (САЩ) в региона може да допринесе за укрепването на трансатлантическата връзка”.

Самата неприязън на Германия към активността и влиянието на САЩ в Източна и Югоизточна Европа е признание и за други геополитически цели на Инициативата. Но богатите държави на континента, особено Германия, носят и своята вина за това, защото през последните 30 години са се ръководили преболадаващо от икономически интереси в Източна и Югоизточна Европа, но иначе до голяма степен се пренебрегвали тези страни. Това предлага на външните сили шанса да си осигурят влияние в региона чрез икономическо сътрудничество. Германия се опита дори да стане член на Инициативата, заявявайки, че не може повече да гледа отстрани, но полският президент не бе съгласен, а решенията се вземат с консенсус.

Появилата се тези дни информация за предложение Германия да се противопостави на геополитическото влияние на инициативата „Три морета” и предотврати влиянието на външни участници е адресирана очевидно срещу САЩ.

Веднага след тази информация последва и много показателно изказване на външния министър Хайко Маас: „Няма нужда да се опитват да изолират Москва и Пекин, тъй като това ще доведе до създаването на най–голямия военен съюз в света.”

 

Друг важен момент е, че в декларациите от досегашните срещи на върха винаги бе записвано, че инициативата „Три морета” е напълно съгласувана с усилията на ЕС за укрепване и сближаване и преодоляване на регионалните различия в рамките на ЕС и потвърждение, че Инициативата е допълваща стратегията и програмата на ЕС, което вече се превръща в противоречие, предвид различията между страните.

 

Последната макар и все още неофициална закана от Берлин за противопоставяне е предупредителен сигнал, колко внимателни трябва да бъдем, когато приемаме конкретни нови планове в тази инициатива. Затова и новите предложения и забележки на президента Радев за промяната й в някои аспекти са в правилна посока.

Твърденията на онези, които считаха, че „Три морета” ще изтрие различията между Източна и Западна Европа, днес изглежда се разминаха в известнна степен с очакванията им. Нещо повече, разделението се задълбочи.

Още когато помощник държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд използва формулировката „фронтови пояс” от Балтика до България, предупредихме, че американизирането и милитаризирането на тази част на Източна Европа крие големия риск да ни отдалечи от Брюксел.

 

С развитието на инициативата „Три морета” и противопоставянето между национализъм и глобализъм в света опасността от разделение още повече се задълбочава.

Някои експерти /например д–р Деян Димитров/ не изключват „обособяване на 2 блока в ЕС – Германия с Франция и Бенелюкс, споделящи ценностите на неолиберализма, а вече и на исляма, и вторият– включващ национални държавни, съхранили своите традиции и ценности.
С идването на президента Байдън на власт в САЩ се възобнови комуникационния подход от времето на Студената война и това ще активира взаимните информационни нападки, свързани с различните интереси в инициативата „Три морета”. Ако се допусне задълбочаване на противоречията, това би довело до дипломатическа криза, подобна на тази около „Северен поток 2”.

В българските коментари по темата се очертават две крайности.

Едната приписва на Инициативата „военно–политически” характер и цели. За това обаче има друга „писта” и на нея е НАТО. Но съчетаването на икономически и военен натиск, на хибридни и военни методи от външни сили в разрез с интересите на местните държави в региона е вече тревожна тенденция. Крайните и неверни оценки изместват фокуса от действителните проблеми. Затова в такива случаи обикновено не се посочва алтернатива.

 

Да напуснем ли „Три морета”?

Не можем да се преместим в друг географски регион. Да прекъснем коридори № 4 и № 8 и да се изолираме на остров? Да се откажем от чужди инвестиции?

Очевидно е, че тук е необходим висш пилотаж в дипломацията. Защо Германия поиска да влезе в Инициативата? За да може отвътре да влияе и да се противопостави на опитите на САЩ за използването й за други свои цели.

 

Предложенията на президента Радев са в посока да се промени още повече съдържателно инициативата. Освен това, критиките, предложенията и действията трябва да бъдат навременни. Зад гърба си имаме безброй горчиви поуки. Дано да са начало на мъдри решения.

 

Във втората група коментари безкритично се набляга на това, че „Три морета” укрепва ЕС, или безрезервно се подкрепя ролята на САЩ. Но и този подход не съдейства за разкриване на истинските проблеми. И тук липсват каквито и да било предложения относно интересите и ползите за България в перспектива.

Провеждането на срещата на върха на инициативата „Три морета” в България е шанс, стига да изиграем тази шеста шахматна партия с повече разум и по–малко безплодни емоции.

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *