Какъв ден и на коя Европа, без Деня на Победата…

Сподели статията с твоите приятели:

Димитър Недков, Фейсбук

 

Денят на Европа е немислим без Деня на Победата…

Това е историческа аксиома – неоспорима дори от най-заклетите, респективно – най-безнравствените спекуланти с хронологията на най-самоизтребителния за европееца, кошмарен ХХ век…

Две последователни, преливащи се една в друга, незавършващи и до ден днешен Световни войни – невиждан срам за всяка от досегашните човешки цивилизации…

Да познаем от три пъти – как би се наричала Старата Европа, ако беше възтържествувал победният марш на производния от фашистката идеология нацизъм…

Най-малкото – да си представим днешна Европа без всички недостойни за съжетелство с Висшата раса етноси – предимно еврейският, славянският, че дори и ромският…

Да не забравяме и злонамеренията на Божествения Трети Райх на Свръхчовека към всички традиционни религиозни конфесии…

Така нареченият трансхуманен “Генерален план Ост / Generalplan Ost” за превръщане в робско стадо населението на цяла Източна Европа, обслужващо потребностите на заселилите се на опразнените територии правилни люде с доказан нордически произход…

Всяка война, най-вече Световните, завършва с моменталното начало на извечния спор – кой е победителят и дали победените са победени…

Всякакви капитулации и примирия са фронтови театрални постановки, необходими единствено за календара на Историята. Този екзистенциален въпрос за “добрите” и “лошите”, “силните” и “слабите” – традиционно трае до следващите залпове на оръдията…

Като правило, всяка Световна война – ражда Нов Световен Ред… Но задължително преди това – Нов Световен Хаос…

Обикновено, този нов порядък няма нищо общо с възцаряването на жадувана справедливост оправдаваща милионите униформени и цивилни жертви…

Напротив – лъсват задкулисните подбуди на монарси, диктатори, президенти, фюрери, генералисимуси, политици, банкери, спекуланти, интелектуали и прочие величия – сътворили касапницата… И препълнените от търговията със смъртта банкови сметки са най-малкия грях…

По-голямото следвоенно прегрешение е – моралното извращение спрямо паметта на загиналите, чрез пренаписването на Историята – целящо прикриването на престъпленията спрямо човечеството, за което се счита всяка агресивна война…

Редактирането на Историята винаги е продиктувано от конюнктурата на съответната за историческия период управляваща върхушка…

Ние сме победителите! – заявяват днес наследниците на оня англосаксонски елит, който повече от три години отлага отварянето на Втория фронт срещу нацизма, докато на Изток тече кампанията по системно изтребление и поробване на източно-европейските народи…

Както казва още в началото на самоубийствения двадесети век Ремарк – Im Westen michts Neues / На Западния фронт нищо ново… А днешната холивудска, кинематографска представа за втората Голяма война, се насажда в главите на поредното следвоенно поколение, като: Спасяването на редник Райън…

Новият евроелит е забравил или по-точно – не познава историята на двете Големи войни… Затова на днешните европолитикани и евробюрократи с по едно “von der” пред фамилиите им е по-удобно да пресъчинят историята – едва ли не, оня неуспял мустакат австрийски художник е начертал първообраза на техния лелеян Евросъюз…

Откраднаха ни победата! – пищят едва днес руснаците – сякаш им е за първи път в историята, още от времето на Наполеона… Но ако погледнат списваните от техните либерални НПО-та учебници по собствената им история, може и да проумеят, че само и след петилетка – няма да имат поколение, което да носи портретите на “Безсмъртния полк” в День победы…

Същата тази днешна Русия – едниствената саморазпуснала се след безапелационна победа съветска империя… Що за победител си – след като първият ти “перестроичен президент” навръх Рождество / 1991 нарежда спускането на флага на държавата си под последното звучене на химна…

А къде сме ние българите в цялата тази изнасилваща Историята, днешна оперетна бутафория между “големите началници” – День победы…

Ами както винаги – където ни е мястото… Разчекнати между вечната ни илюзия за “Три морета” във вътрешните си противоречия между Изтока и Запада…

Надянали овехтелия мундир на вечния ординарец на Великите сили – готови да излъскаме ботушите на всеки довеян от вятъря на Голямата геопилитическа игра нов господар…

Забравили за всички спечелени без нито едно пленено знаме от предците ни битки и – загубили всичките си войни от собствените ни управници…

И все пак – какъв ден и на коя Европа без День победы…

 

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *