Йенс Столтенберг за грешките на НАТО: Нашата мисия беше да защитим САЩ, а не Афганистан

Сподели статията с твоите приятели:

Във видеоконференция, запис от която е предоставена на испанския национален ежедневник El Pais и малка група европейски медии, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг признава грешките, допуснати от Алианса по време на 20-годишната намеса в Афганистан. Той упреква бившите лидери на Кабул за „липсата на политическо и военно ръководство“, цитира думите му Агенция “Фокус”.

Столтенберг има горчивия късмет да бъде начело НАТО по време на „непристойното паническо бягство на западните съюзници от Афганистан“, отбелязват от редакцията, като допълват, че той ще остане на поста само още няколко месеца, така че „едва ли ще има време да компенсира с нещо автобиографията си“. Въпреки критиките, генералният секретар на НАТО защитава Алианса и уверява, че „Афганистан не променя нищо“.

– На 31 август приключва евакуацията на хора от Афганистан. Защо операцията не се удължава?

Столтенберг: Това е обсъждано между съюзниците, всички видяха необходимостта от това да имат възможно най-много време, за да евакуират колкото се може повече хора. Но бяхме изправени пред дилемата, че колкото по-дълго стоим, толкова по-голям е рискът от терористична атака, особено ако продължим операциите след 31 август без мълчаливо съгласие от талибаните. Бил съм на летището в Кабул много пъти, то е заобиколено от хълмове, така че това е много изложена позиция. Възможно е да има нападения от страна на „Ислямска държава“ или други терористични групировки. Вече видяхме волята за причиняване на страдание на хората, видяхме ужасни нападения в Кабул срещу болници, срещу места за поклонение, срещу напълно невинни цивилни. Така че това не е теоретична опасност, а съвсем реална. Ето защо трябва да евакуираме възможно най-много хора през следващите дни.

– Но много съюзници казват, че няма време.

Столтенберг: Най-голямото предизвикателство сега не е извеждането на хората, а отвеждането им до летището, чиято околност се контролира от талибаните, както и останалата част от страната. Удължаването на срока на евакуация няма да е от полза, ако хората не могат да стигнат до летището. Ето защо трябва да евакуираме възможно най-много хора през следващите дни. Сега извеждаме около 20 000 души на ден и това може да има голямо значение. Съюзниците от НАТО експлоатират около 80 самолета дневно. Това е една от най-големите евакуации на въздух, правени някога. Вече успяхме да транспортираме повече от 90 000 души.

– Каква роля играе НАТО в тази операция?

Столтенберг: Ключова, защото имаме 200 души на летището, които предоставят услуги като контрол на въздушното движение или зареждане с гориво. И не става дума само за техническа поддръжка, но и за дипломатическа подкрепа, защото нашият представител в Кабул събира съюзнициte и държавиte-партньори няколко пъти на ден, за да гарантира, че координираме усилията си да качим хората на самолетите. Това е предимно американска операция, в която има хиляди войници и много самолети. Но други съюзници, като Турция или Обединеното кралство, също присъстват с войски и много партньори осигуряват самолети.

– Какво ще се случи с хората, които искат да напуснат, когато военната евакуация приключи?

Столтенберг: Когато военната евакуация приключи, ще продължим да работим по евакуацията на хора с търговски полети и ще поискаме от талибаните да държат сухопътните граници отворени, за да могат те да напускат. Ще продължим да работим за извеждането им. Имаме лостове за натиск, макар и не толкова мощни, колкото военното присъствие. Очакваме талибаните да спазват ангажиментите си, както за допускане на хора, така и за зачитане на правата на човека. Ние сме много ясни по този въпрос. Имаме дипломатически, икономически и финансови инструменти и ще ги използваме. Световната банка спря подкрепа от 1 милиард долара. НАТО преустанови цялата си подкрепа. Освен това дипломатическото признание ще бъде използвано от съюзниците, за да се гарантира, че талибаните спазват своите ангажименти.

– Загубата на Афганистан идва в последния етап от мандата Ви начело на НАТО, който изтича следващата година. Какво е чувството?

Столтенберг: Болезнено е да се види какво се случва в Афганистан. Това е трагедия за афганистанския народ. Бях премиер през 2001 г., когато Норвегия реши да се присъедини към общите усилия за изпращане на войски в Афганистан. И през моите седем години като генерален секретар на НАТО тази мисия беше много важна част от моя мандат. Така че следя Афганистан много внимателно в продължение на много години. Сърцето ми се къса, когато виждам страданието, трагедията, която Афганистан преживява; хората, които трябва да напуснат страната си, или тези, които трябва да останат, но се страхуват за живота си. Както и когато виждам, че напредъкът в политическите права, гражданското общество, правата на жените сега е застрашен.

– След случилото се и решимостта на Вашингтон да прекрати мисията, САЩ все още ли са надежден съюзник? Доколко е валиден чл. 5 относно колективната защита между съюзниците?

Столтенберг: Много е важно да се отбележи, че НАТО продължава да бъде много силен съюз. Вярно, ние се позовахме на чл. 5 през 2001 г. Но не го използвахме, за да защитим Афганистан. Позовахме се на него за защита на САЩ, които са член на НАТО. Причината за отиването ни в Афганистан беше да се предотвратят атаки срещу САЩ и други съюзници, а в продължение на 20 години ние предотвратявахме това Афганистан да бъде убежище за терористични групи, които биха могли да планират и организират атаки срещу страните от НАТО. Това беше значително постижение. Планът не беше да останем там завинаги.

– Но напрежението беше очевидно по време на срещите на НАТО или Г-7.

Столтенберг: Каквото и да се случи в Афганистан, Европа и САЩ трябва да останат заедно. И това е ясно послание, с което всички съюзници са се съгласили на последните срещи. Трябва да останем заедно, защото сме изправени пред глобално възстановяване на силите, по-агресивна Русия и възхода на Китай. Докато Европа и САЩ се държат заедно, можем да се справим с тези предизвикателства. Това е важно за Европа, но и за САЩ, които все повече разбират, че наличието на съюзници в НАТО е голямо предимство. Афганистан е трагедия за афганистанския народ, краят на мисията беше трудно решение, но не променя нищо в ангажимента на съюзниците да се защитават взаимно. И това не променя нищо по отношение на чл. 5. Целта беше да защитим САЩ от терористични атаки и това и направихме. Не става въпрос за защита на Афганистан.

– Какви поуки извличате от случилото се? Смятате ли, че в бъдеще НАТО ще може да предприеме други операции за изграждане на държава, както беше опитано в Афганистан?

Столтенберг: Има много уроци, които трябва да се извлекат, но един от тях е, че използването на военна сила е много сериозно и трудно решение и не е ясно кога работи и кога не. Но НАТО трябва да е готов отново да използва военна сила. Защото си спомням, че военната общност беше критикувана, че не е действала срещу зверствата в Руанда или другаде в Африка или не е реагирала бързо на зверствата в Босна и Херцеговина. НАТО използва военна сила, за да спре етническото прочистване в Косово и на Балканите и да победи халифата на „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия. Понякога трябва да използвате военна сила, въпреки че тя не решава всички проблеми, нито е отговорът на всички заплахи, които виждаме.

– Преди няколко дни бе обявено започването на разследване за причините за бързото разпадане на афганистанската държава в лицето на настъплението на талибаните, но афганистанските въоръжени сили смятат, че това се дължи на факта, че са изоставени от НАТО.

Столтенберг: Неотложната задача сега е да се евакуират хората и тогава ще дойде моментът да се зададат трудните въпроси за това какво се е объркало, но също така и за успехи като предотвратяване на терористични атаки, разрешаване на милиони жени на достъп до образование или улесняване на социалния и икономическия прогрес. Това са промени, които преобразиха Афганистан. Но НАТО като демократична организация трябва да бъде отворена и скромна при анализа на предизвикателствата и допуснатите грешки. Беше редно да стартираме мисията през 2001 г., но разбира се, за 20 години бяха допуснати грешки. Трябва да бъдем критични към себе си. Но в същото време не очаквахме всичко да се срине в рамките на няколко дни след 20 години мощни инвестиции за създаване на афганистанската армия, за изплащане на заплатите им, за финансиране на обучението им, за оборудване с оръжия. Мисля, че беше въпрос на лидерство. Срещал съм смели афганистански войници, ангажирани да защитават страната си срещу талибаните. Но ако тези войници не са получили заплатата си, не са получили доставки или боеприпаси, нормално е липсата на политическо и военно ръководство да доведе до колапс.

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *