Илюзорната справедливост и връщането на класовата борба

Сподели статията с твоите приятели:

„А всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо; продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, всекиму според нуждата.“

Деяния, 2: 44-45

Несправедливост е, когато ти нямаш нещо, което другите имат – и те са виновни за това.

Красен Станчев

Обикновено преди избори някой профсъюз и политик, партия, независимо от самоотъждествяването им, но най-често досега от опозицията, се произнасят, че данъците са несправедливи за хората с ниски и затова трябва да се вдигнат за онези с по-високи доходи.

Този път е различно.

Сега партиите закъсняват. Напред излизат профсъюзите. Те заявяват, че нямало качване на данъците. Само преразпределение. Данъците не били „свещени крави“. Целта била „да се върне усещането за справедливост“. Много е важна идеята да се върне. Предполага се, че някога е имало такова усещане. То трябва да се възстанови, реституира. И този път те обсъждат идеята си първо с властта. В лицето на председателя на бюджетната комисия в Народното събрание. Г-жа Менда Стоянова ги поздравява за „системния подход“. Но изразява съмнение в положителните ефекти от начинанието.

Както обаче и преди е ставало, идеята ще бъде прокарана независимо от несъгласието на икономистите, бюджетарите и дори финансовия министър и г-жа Стоянова. Премиерът ще се позове на пандемията, на спада на БВП (абревиатурата е удобна, защото се разбира от малцина) и на това, че „правим нещо за най-засегнатите“. Пък и да повторя: не се вдигат данъци, само се преразпределят, няма свещени крави, „пипнахме ДДС“, синдикатите са прави, възстановяваме справедливостта.

Партиите и политиците, които досега са предлагали подобни идеи, губят инициатива. Идеята ще бъде подкрепена с изказвания от девет известни икономисти с академични титли.

Няма никакво значение, че замисълът е неосъществим и по принцип, и в технически детайли. Нека видим първо как нещата стоят по принцип.

Илюзия и действителност

Най-справедливо би било от всекиго да се изисква според способностите и всекиму да се дава според нуждите.

Това не е фраза на Карл Маркс от 1875 г., както се e впило в българската литературна памет.

Това е житейски принцип. В семеен или приятелски е нечовешко от децата и близките си да изискваш повече от онова, което могат да дадат. Затова хората обикновено подпомагат онези, които се нуждаят. Те получават повече. Разпределението не е справедливо, в смисъл на равно.

В „Деяния на апостолите“ (80-110 г. н.е.) също става дума за общност от единомишленици. Те са придобили имотите и стоката си, внесли са я доброволно в „клуба“ и доброволно я разпределят сред чедата Господни. За това става дума на много места в Библията. Преразпределението в тези клубове по интереси е доброволно.

Маркс използва библейската фраза, за да покаже колко политически утопична е тя в условията на съвременната демокрация. Най-несъгласен е той с идеята за доброволността. Дори посочва, че подкрепата за доброволно преразпределение е в полза на „партията на свободния пазар“. (Между другото критиката е по адрес на вече покойния тогава Фердинанд Ласал, действителният автор на възгледа за съвременната социална държава – замислена заедно с Бисмарк, за да ограничат разрастващото се влияние на „партията на свободния пазар“.)

Микроикономически не е възможно равно преразпределение на доход в големи политически общности. Ето няколко начина на преразпределение.

Ако някой иска да помогне някому, никой не пречи на даренията.

Ако някой иска да помогне някому, никой не пречи на даренията. Неговите мотиви могат да бъдат всякакви. Това е частно и доброволно решение. Между другото, в глава трета от „Деянията“ става дума за това, че е по-правилно не с пари, а по друг начин, така че подпомогнатият да може да се справи сам.

Частното дарение в големи общности е неефективно и скъпо. Но когато се прави в малки, вероятността от отрицателни външни ефекти е малка или е под контрол.

За такива общности исторически помощта е или взаимна, или локализирана, близо до тези, които са в нужда и предоставена на помощници по занятие – манастири, джамии, синагоги, взаимоспомагателни братства и пр.

Възможно е частен дарител да иска замислената от него помощ да бъде разделена като сума сред много дарители. Вероятно мнозина членове на една голяма общност са по-заможни от него. В такъв случай на инициатора се пада относително малък дял от помощта, а неговият замисъл да помогне се превръща в желание другите да сторят това в по-големи размери. Някой инициатор може дори да мине гратис. Друг може да се надява, че тъй ще попадне в рая.

В този случай инициаторът е поддръжник на преразпределението, защото, ако не взима дял от събраните средства, печели славата на добър човек например. В големи общности такива начинания започват да се налагат, не доброволно, а чрез данъци.

Единственият справедлив начин данъците да се използват за такива цели е те да са равни за всички. Това е класическото приложение на справедливостта като равенство пред закона. Това не изключва даренията. И който иска те да се опосредстват от държавата, може да внася по-високи данъци доброволно.

Фискална несъстоятелност

Има шанс тези идеи да се приложат, ако някой си помисли, че така ще се спечелят избори. Както е ясно от разказания епизод с Ласал и Бисмарк социалната държава съществува в името на благосъстоянието на хората, а цели поддържането на самочувствието на политиците.

Предложението е да се въведе необлагаем минимум (за доход до 1000 лв), както 15 процента данък върху доходите и ДДС.

От първата мярка се предвижда увеличаване на разполагаемия доход на привилегированите с 652 лева на година (54.3 лева на месец). Както обикновено начините на пресмятане не са показани и не е ясно как се стига до тази сума.

Ако допуснем, че сегашните съотношения на доходи и групи данъкоплатци не се променят, картината е следната.

При 1000 лева заплата на месец в момента, облагаемият доход е 870.60 лева, т.е. данъкът е 87.06 лева, на година това прави 1044.96 лева. Общият разход на работодателя е 1202.10 на месец (заради другите данъци). Може да се приеме, че около 20% по-висок разход на работодателя се запазва при всички категории заплащане.

В момента около 800 000 души получават доход между минималната работна заплата (МРЗ), която е 610 лв., и 1 000 лева. Облагаемият им доход на месец вероятно е около 750 лева. Тоест недоимъкът в бюджета на месец би бил 60 млн. лева, а на година – 720 млн лева. Ако се предположи, че доходът на тези хора по различни причини се увеличава, при чистия подоходен данък от 87 лева на 1 000 лева, потенциалният недобор в бюджета по това перо ще е над 830 млн. лева.

Но това не са всички печеливши. Отделно има почти 1 милион души, които работят на МРЗ, чийто чист данък доход е 42-43 лева на месец. Това прави над 0.5 млрд. лева на година анулиран бюджетен приход.

Компенсацията се предвижда от увеличаването на данъка на около 1.9 млн. души, които имат доход над 1000 лева на месец.

Компенсацията на приходи очевидно се предвижда от увеличаването на данъка на около 1.9 млн. души, които имат доход над 1 000 лева на месец. Като приспаднем данъците върху труда (за пенсии, здраве и пр.), които се запазват – облагаемият доход на тези хора е вероятно около 2.3 млрд. лева. Иначе казано, идеализираната компенсация на пропуснатия приход в бюджета с новия данък от 15% е 352.6 млн. лева на месец или малко над 4.2 млрд. лева на година, чисто – 3 млрд.

Сметките неизбежно са приблизителни и при допускане, че всички спазват закона.

Получава се, че 1.9 млн души преотстъпват на други 1.8 милиона души общо 1.3 млрд. лева на година (при сега наличните съотношения), но плащат 50% повече данък върху дохода. Допускането, че първата група ще прави това в пълен размер е доста оптимистично. Такова е и предположението, че втората група, ще иска да работи за увеличаване на дохода си или няма да крие неговото увеличение, за да остане в категорията „необлагаем минимум“. (Когато доходът стигне 1001 лева на месец, подоходният данък ще е 130 лева.)

При сегашните предположения за сивота на договорите за работа поне 300 000 души ще предпочетат да не внасят в бюджета тези допълнителни 130 лева. Това дава около 0.47 млрд. лева допълнителен недоимък за фиска. Ако един от десет укрие данък, недосъбирането на приход би било 0.2 млрд. лева на година.

Понеже разходът за работодатели е съществен, двойното счетоводство ще бъде до голяма степен по взаимно съгласие. Това ще наложи допълнителни разходи за контрол от страна на НАП, вероятно два до три пъти по-високи, т.е. 0.1 млрд. на година.

Историята не свършва тук. Намаляването на ДДС предполага сбор на 0.5–1 млрд лева през следващите години. Равносметката е, че в идеализирания случай от едни хора се вземат 3 млрд. лева, които първоначално отиват при друга група, почти толкова голяма, но перспективата е по-малко проходи от поне 1.2 млрд лева за години напред. В обстановка, когато има само намерения за увеличаване на правителствените разходи.

Качествените ефекти

При почти равния брой кредитори и бенефициенти, вероятно е първата група да не приеме с готовност преразпределението. Особено увеличението на корпоративните данъци, което е главният компенсаторен механизъм в предложението на КНСБ.

България, според едно скорошно изследване на колега по поръчка на Зелените от европейския парламент, е единствената страна в ЕС, където големите корпорации напълно си плащат данъка. Вероятно е това вече да не е така.

Изобщо тук замисълът е абсолютно илюзорен. Корпоративният данък се плаща или от ненаправените инвестиции, или от доходите на хората във фирмата, или от купувачите на нейните услуги. С колкото се увеличава този данък, почти със същата сума намаляват другите пера в схемата.

Общият отрицателен стопански ефект е в намаляването на стимулите за работа на всички. Субсидирането на ниски доходи означава повече ниски доходи. Именно болката от бедността кара хората да се справят с нея. Исторически и България от последните двадесет и няколко години.

Дали ще се осъществи този замисъл? Много е вероятно. Сегашният министър на финансите помни системи с четири и пет данъчни прага, с по-високи размери на номиналния им размер. Нищо чудно да каже, че промяната е козметична.

По принцип единственото оправдание на данъците е, че те финансират политически и правен ред, който защитава индивидуалните права и свободата на отделните хора.

Основният светоглед зад предложенията е друг. Той принуждава хората да си мислят, че за онова, което нямат, другите са им виновни. Насажда обществената завист и злоба. В крайна сметка не се възстановява справедливост, а възгледът за класовата борба като основа на политическия и стопански живот.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Източник: svobodnaevropa.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *