Избори’2021 – за пръв път ГЕРБ е мишена, по която ще стрелят почти всички участници във вота

Сподели статията с твоите приятели:

Избори’2021 няма да приличат на никои по-рано. За пръв път от възникването си на 3 декември 2006 г. ГЕРБ не са „юнак на коня“, а мишена, по която ще стрелят почти всички останали участници във вота.

Затова предизборната кампания ще се превърне в кръгова отбрана за най-голямата управляваща партия.

От всички страни ще им припомнят неизпълнените обещания, ще се изтъкват мудността и ниското качество на гордостта им – строителството на магистрали и санирането. Ще се заостря вниманието на публиката към факта, че партия, която гордо се нарича Граждани за европейско развитие на България, не успя с нищо да придвижи страната към по-задълбочена интеграция в Европейския съюз. И по този показател сме замръзнали там, където ни остави правителството на Сергей Станишев.

 

За повече от десет години начело на изпълнителната власт Борисов и неговата партия не успяха да направят България нито част от Шенген (извън Шенген в ЕС сме само ние, Румъния, Хърватия и Кипър), нито част от еврозоната. По последния показател има частичен успех – кандидатурата на България за влизане в т.нар. чакалня бе подадена през лятото на м.г.

Срещу ГЕРБ яростно ще „стрелят“ от много страни, на първо място – от БСП и “Демократична България”. Тази атака поне е очаквана, а управляващите сигурно са наясно и какви „стрели“ могат да извадят социалистите и десните.

По страшни за тях са „стрелите“ на Цветан Цветанов и на Васил Божков.
Цветанов, ако рече, може да извади нелицеприятни неща от кухнята на ГЕРБ. Бившият втори след Борисов в партията като нищо знае за нея повече от първия. Цветанов обикаляше структурите неуморно. Обикаля и днес. И е наясно с боеспособността им или с липсата на такава. Без Цветанов не е ясно кой обгрижва редовите ГЕРБ-ери, кой мотивира актива на партията. И може би затова се мълви, че депутати, разбрали, че или няма да намерят място в листите, или са поставени на неизбираеми места, подкрепят тайно Цветанов и работят за него.

 

Социолозите дават процент и малко на „Републиканци за България“, което не е чудно – те работят с данните, които са получили. Политиците по места обаче добре познават анкетьорите на социологическите агенции и от първа ръка се информират за нагласите на народа. Това е известен факт и затова „народът“ не си казва, ако се кани да пусне бюлетина за Цветанов. И затова приказките на Цветан Цветанов, че ще бъдат незаобиколим фактор в следващия парламент, може и да не са проява на дежурно перчене преди избори.

Работоспособността и хъсът на Цветанов са завидни, но той има и зъб на ГЕРБ и на Борисов. Лично засегнат е, което е допълнителна мотивация.

Почти същото важи и за Васил Божков. Избягалият от страната хазартен бос всява на ГЕРБ нещо, което прилича на страх от тъмното. Не се знае какви компромати и срещу кого конкретно има, не е известно дали и кога ще ги използва, но е сигурно, че ги има. Те са там, „в тъмното“. И страхът от тях вгорчава дните на доста хора от върховете на ГЕРБ.

 

Освен БСП и “Демократична България”, Цветанов и Божков, срещу Борисов ще играят и Мая Манолова, и Слави Трифонов. За Манолова е сигурно, че ще атакува ГЕРБ в социалната им политика и отношението към монополите. А това са теми, близки до сърцето на редовия гражданин.

Досега от „Има такъв народ“ стрелят във всички посоки, обявявайки се срещу „партиите на статуквото“. Подобно говорене обаче налива вода не само в тяхната мелница, но в тази на Цветанов, Божков и Манолова – те също не са „статукво“. Друг е въпросът, че са отдавна в политиката.

 

Срещу управлението няма да престане да говори и президентът Румен Радев. Той ще бъде рупор там, където партиите не успяват. Да не забравяме, че една от малкото прерогативи на президента е правото да се обръща пряко към народа.

Всъщност, още от самото си начало в политиката ГЕРБ не са имали такава солидна подкрепа, каквато имаха ОДС през 1997 г. и Симеон Сакскобургготски през 2001 г. Но за разлика от тях подкрепата за партията на Борисов остана стабилна през годините и никога не падна под един милион гласа.

През 2009 г. за ГЕРБ гласуваха 1 678 641 българи, което им осигури 117 депутатски мандата. Те обаче щяха да бъдат по-малко, ако изборите бяха проведени по чиста пропорционална система, а не по смесена. Тогава от всичките 31 мажоритарни мандата ГЕРБ взе 26, а ДПС – 5.
През 2013 г. ГЕРБ получи 1 081 005 души,което им стигна за 97 мандата. През 2014 година получиха 1 072 491 гласа и имаха 84 мандата.
През 2017 г. имаха 1 147 292 гласа и 95 мандата.

Само първото правителство на Борисов бе самостоятелно – на ГЕРБ, но управляваше като кабинет на малцинството. При възлови гласувания бе подкрепян от ДПС. Следващите правителства на Борисов бяха коалиционни – второто – с десния Реформаторски блок, третото – с Обединени патриоти.

Досега средният гласоподавател не вникваше в тези тънкости, за него управляваше „бат’Бойко“. Но сега като нищо изведнъж ще прозре, че ГЕРБ никога не са имали подкрепа за самостоятелно управление и следователно бат’Бойко не е чак такъв юнак, за какъвто са го мислили. Което допълнително ще ерозира доверието към него и партията му и тя трудно ще се задържи над един милион гласа.

Тази задача става почти невъзможна, като се има предвид колко ще „отхапят“ конкурентите. 
Но нима през 2009 г. Борисов бе „новобранец“? Симпатизантите му обаче въобще не се запитваха какви успехи е пожънал като главен секретар на МВР и като кмет на София. Но както казва народът, винаги идва Видовден.

Този Видовден може да е на предстоящите избори за парламент. Когато мнозинството българи изведнъж открие, че Бойко Борисов е уморен от властта, защото е в нея от много години – чак от 2001-ва. Че толкова дълго начело на държавата след 1989 г. никой не се е задържал. И като нищо, Борисов и ГЕРБ, на които „нищо не им се лепеше“, изведнъж да се окажат виновни за всяка поставена накриво плочка нейде из Родината.

Досега изглежда, че Бойко Борисов разчита на изпитаните си похвати – инспекции с джипа, приказки, че „този път 50 години никой не го е ремонтирал“ и „ако беше лесно, да са го направили комунистите“.

Но може да се окаже, че магията, която подобни послания излъчват, вече не действа. Че подобен вокал много лесно е заглушаван от какафонията, която създават БСП, “Демократична България”, „Републиканците“, „Има такъв народ“, Изправи се.Бг.

Че ГЕРБ са почти сами срещу всички. Че народът вече не чува техните послания, а се ослушва какво ще кажат „другите“. Което означава, че удря часът за алтернатива.

Политиката на управляващите ще крепят май само ВМРО и НФСБ плюс „Воля“ на Марешки. Те са и евентуалните бъдещи съюзници на партията на Бойко Борисов, ако, разбира се, намерят място в 45-ия парламент. И тогава българите ще получат още веднъж от познатата манджа, но претоплена и с изтичащ срок на годност. И това, ако ГЕРБ не падне под 80 мандата и ВМРО, Марешки и Симеонов успеят да влязат в парламента. Но и тогава за четвърти кабинет на Борисов ще е необходима подкрепата, може и мълчалива, на поне още една парламентарна група.

Но кой застава в битка до уморен юнак?!

 

Така че Борисов много трудно ще намери съюзник за четвърти кабинет. А извън властта не е ясно колко дълго ще преживее партия ГЕРБ. Тя може да се окаже колос на глинени крака, съкрушен от един-единствен удар.

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *