Зографът Никола Образописов се обличал по наполеоновски и ходел винаги въоръжен

Сподели статията с твоите приятели:

Иконописецът Никола Иванов Образописов завършва земните си дни в бедност – на 17 януари 1915 г. Преди това стига до унизителната ситуация да моли управителя на финансите в Самоков да му бъде намален данъка. Няма една пара в кесията си, за да го изплати.

По това време намаляла работата на иконописците, неговите поръчки също. На пазара се появили литографски икони, които заменили рисуването. Зографът започнал да печата щампи, които като по-нискостойностни по-лесно се продавали. Той сам изрязвал върху дърво гравюрите и ги отпечатвал и оцветявал. Една от тези щампи е запазена в музея в Самоков. Но парите не стигали за голямото му семейство.

Той е човекът, сред първите в Самоков, който се бори срещу гръцкото духовенство. На 30 август 1859 г. Образописов с други двама свои съграждани заявили в църквата на дякон Панарет, че народът не желае да се чете на гръцки език, връчвайки му „поверението“ с подписите. Дяконът уплашен, напуснал службата. Мъжете били готови да го смъкнат от амвона.

Никола Образописов иска повече от всичко да види България свободна. И доживява Освобождението. Винаги, когато може, рисувал лъва, като емблема на българщината.
Той е първият, назначен от руското командване, в Самоков получил почетна служба – назначен е за мирови съдия. Подава оставката си. Богати самоковци задигнали с коли покъщнината на забегнали турци. Една бедна жена, която събирала дърва около Самоков, е заловена и бита през ръцете. Образописов не можал да понесе, „че са освободихме, а пак богатите грабят“. Обичал да повтаря, че „който живее за другите, не живее за себе си“.

Животът му е белязан от възрожденските идеи. Често рисува икони с образите на Св. Св. Кирил и Методий. През 1852 г. прави опит да издаде помагало по география, което сам илюстрирал и надписал. На първата страница, освен заглавието, се виждат две земни полукълба с континентите им. Географският материал е разделен на отделни уроци.

Обличал се по наполеоновски и ходел винаги въоражен. В запазени негови снимки се вижда, че е пременен във военна куртка, панталони с лампази и военен калпак. Носел препасана сабя на кръста си. Турците го мислели за „ингилиз“ и не го закачали. Съвременниците му го наричат „консулата“ до края на живота му. Самият той сигурно е бил голям почитател на Наполеон, тъй като събирал илюстрации, които изобразяват походите му.

Разказват, че в дома му в Самоков, стените били украсени някога със стенописи – кошнички с цветя, цветни гирлянди и животни. На входната врата нарисувал орел с разперени криле, а над едно прозорче изобразил слон. Около двора стоял висок зид, измазан с вар и покрит с керемиди. По зида иконописецът също нарисувал фигури. Към входната врата изобразил група музиканти с духови инструменти, които уж свирели, за да посрещат гостите в къщата. На една от стените ù нарисувал руски войник, който свири на бойна тръба. До него имало надпис: „Московец сей возтрубил“. Къщата е една от най-старите в Самоков и е интересна не само със стенописите си, но и с отоплителната система.

Художникът обичал славяните „без разлика на вероизповедание“ и искал по-скоро да се освободят. Тази му слабост се виждала в Рилския манастир, където нарисувал по иконостасите табли с гербовете на славянските държави – Сърбия, България, Русия, Хърватска и т. н. Тези гербове Образописов заел от Стематографията на Христофор Жафарович. Когато руските войски влизат в Самоков, художникът се фотографирал с някои от тях. Бил облечен в консулската си униформа.

Той твори своите икони преди Освобождението. Вдъхновявал се от природата и бита на българите. Около двадесет годишен завършил започнатите с баща си икони за Лесковец (при Враня). От тогава работел сам, отделно от него. Много храмове изписал с образите на светци в села и градове – Самоковско, Софийско, Кюстендилско, Пернишко, Радомирско, Плевенско и Берковица. Негова икона на Св. Илия се съхранява в църквата „Въведение Богородично“ в Панагюрище – „Подарява се на церквата пресвета Богородица от дружеството на кожухарското сословие за телесно здравие и душевно и вечно воспоменание. В 1892 изобрази Никола Ив. Образописов, Самоков“. Негова, вероятно, е и икона на Иван Рилски в същия храм.

Рисувал е Давид – цар български, Ангеларий, Теофилакт, Евтимий Търновски, Йоаким Осоговски, Св. Злата, Димитър Ростовски.

Но един от безспорните му шедьоври е „Пренасяне мощите на Иван Рилски“, стенопис в метоха Орлица при Рилския манастир. Тази негова творба прилича на самобитна битова картина. В средата е нарисуван ковчегът с тялото на Иван Рилски, който е носен от четирима монаси. Виждат се група селяни от Софийско и Радомирско, в народни носии, по които се познават. Там е и водачът на групата, нарисуван върху гърба на червеникав кон. Той е с бели панталони и кафяво палто, прилича на обичаният от художника Наполеон. Повечето мъже са с дълги коси, сплетени на плитка, така както някои са носели косите си преди Освобождението. В дясната страна на стенописа се виждат монаси, които посрещат мощите, водени от игумена. Тази тържествена сцена е поставена сред пейзаж. Небето е светлосиньо. В него летят диви патици. В дълбочината се вижда планина, вероятно Витоша, а в подножието едва се забелязва София. Зографът е нарисувал пътя, по който минава шествието. Към средата на картината се извива река. До нея има друг град с надпис – Дупница. Пред него е нарисувана голяма скала с кръст. Под скалата е село Рила. В дясната половина е показана планината Рила със заснежени върхове. Под тях е манастирът. В долния край на картината се вижда река Рила.

Художникът Никола Образописец прави редица поправки на образите и на стенописите в нартиката на главния храм в Рилския манастир. „За неизлишно считам да прибавя, че когато баща ми Н. И. О. работеше в Рилския манастир през 1883 и 1884 г., аз, бидейки 13-14 годишен, го придружавах и си спомням, че той беше особено доволен от извършената от него „поправка“ на нартиката, понеже така допринел за цялостното запазване на живописта в тая част на храма, в изработването, на която неговият баща е взел, заедно с други иконописци преобладаващо участие“, си спомня синът му Борис Образописец.

Животът отвежда Никола в Пирот. Преди време баща му е имал контакти с месни хора. Водил е момчето си там и пиротчани го познават от дете. А, когато баща му умира, един свещеник заръчал хоро „пред мен да ме развеселят“. За Белград, Босна и Скопие също рисува икони.

В Пирот взема и семейството си, както и помощника си Димитър Христов – негов шурей. Там се фотографирал за спомен с „консулското“ си облекло.

Възложили му да нарисува иконите за новозавършената черква „Успение Богородично“. Собственоръчно се е подписал върху иконата на Св. Богоридица, а върху другите е поставил само инициали. За тази черква рисува образите на Св. Илия, Св. Св. Петър и Павел, Св. Св. Кирил и Методий. По същото време прави иконите в храма „Св. Георги“ в село Шишманово, Самоковско.

Роден е в село Продановци до Самоков на 7 август 1828 г., но годината е спорна. Първороден син е на Иван Николов – съвременник на Захари Зограф. След него в семейството се раждат седем сестри и един брат. Когато Никола е на 11-12 години, настава чума и баща му завежда семейството в Рилския манастир. Стояли там една година, докато премине болестта. А после Иван Николов го дал в школото. Като дете баща му често го води в Рилския манастир, за да му помага и да се учи на занаят. Но ортакът му не приел момчето, та баща му го отстранил от работата и го изпратил през лятото при дядо му – отец Ефрем. До есента, когато пак се хващал в школото, за да учи краснопис, църковно пеене, аритметика, славянобългарски, гръцки. Щом се научил да чете, сам хванал книгите. По това време за първи път се пленява по историческите подвизи на Наполеон Бонапарт.

През част от живота си води животописни бележки, в които представя събития, които са важни за него: сватбата на сестра му Сара, смъртта на майка му, подялбата на къщата след нейната смърт, раждането на дъщерите му – Миролюбица и Александра, пристигането на Александър I – княз български в София. Сведенията са свързани със семейни събития, ученето, годежите и сватбите на Никола Образописов.

От 1871 г. той си води сметководна книга – „Счетник“. Вписана е всяка икона, за къде е предназначена. Записани са села, градове, църкви, манастири, където той е работил, както и лицата, които са направили поръчките. В книгата е вписано рисуването на всяка църква. Виждат се цените на иконите. В селищата, където е изпълнявал повече работа, записките му са дадени изцяло. Книгата се е съхранявала от сина му Борис.

Никола Образописов рисува и пейзажи. Отношението му към природата се вижда в много негови работи. В Бельова църква в Самоков, на западната ù стена, някога е нарисувал голям бряст. Също сътворява отделен пейзаж, което го прави един от първите наши пейзажисти. Майсторството му в пейзажа се вижда и в шедьовъра му „Пренасяне мощите на Иван Рилски“ от метоха Орлица.

Наред с това рисува и портрети, които са малко на брой. Един от първите му портрети е на покойния му баща, който рисува по памет. Той е запазен в музея в Самоков.
В негов автопортрет се е изобразил в младите си години в любимата си наполеонова униформа. Портретът си е направил по фотография. По същия начин се е нарисувал със съпругата си Александра, което се вижда от позата и на двамата, както и от надписа.
Ще спомена само още една негова значителна творба – „Самоковско хоро“, която се съхранява в Националната художествена галерия. Тя му е възложена, с още няколко картини, от комисия за Пловдивското изложение през 1892 г. Тя е сериозно постижение на неговото художествено творчество.

Никола Образописов остава един от зографите на Самоковската художествена школа, на който също не му е засвидетелствано много уважение към паметта и майсторството му.

 

В музея в Самоков могат да се видят дарените от Борис Образописов вещи на баща му – портрети, рисунки, щампи, икони, снимки, пейзажи, както и сандъчето на майстора с бои.

 

Източник: epicenter.bg

Facebook Comments
Сподели статията с твоите приятели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *